На 13 януари - четвъртък се навършват 144 години от

На 13 януари - четвъртък се навършват 144 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877-1878 година

Община Стара Загора и Старозагорска митрополия ще отбележат славната дата в историята на града. По мотив паметното събитие от 10.30 часа в  Православен храм „ Света Троица “ ще бъде отслужена заупокойна молитва от Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан и духовниците на Стара Загора, в памет на починалите при завладяването, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, съветски воини и мирни жители.

На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят - стихотворец и държавник П. Р. Славейков.

Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година

В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа подп. Калитин. След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват с цел да пазят прохода Шипка.

Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да се изтеглят са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.

По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата на юг от града. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват града.

Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места в града има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.

Въпреки тежката зима на 1877 година русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество минават сполучливо старопланинските проходи.

В началото на януари 1878 година под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк - Мирски и М. Скобелев русите разрушават лагера на турските войски при Шипка-Шейново.

Руските войски минават бързо през подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска. На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора.

Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си " Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 г ”.

Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците в днешния си тип.