95 г. престъпно мълчание в Скопие за подвига на Мара Бунева
На 13 януари 1928 година в центъра на Скопие 26-годишната българка от Тетово с няколко патрона убива шефът на сръбската полиция Велимир Прелич. По време на сръбската окупация след 1918г. Прелич персонално изтезава с азиатски и средновековни способи борците за свободна и самостоятелна Македония, съобщи кореспондент на БГНЕС.
И през днешния ден, 95 години след убийството на сръбския главорез, управляващите в Скопие са наложили цялостна възбрана за споменаването на подвига на Бунева, само че и за аргументите на този акт. Мълчанието не се разграничава с нищо от това по време на сръбската окупация от 1918 до 1941 година, нито пък с интервала на югославския деспот Йосип Броз Тито.
Мара Бунева е родена в град Тетово през 1902 година Тя произлиза от прочут български жанр от града. Брат й Борис Бунев я притегля в редовете на Вътрешна македонска революционна организация при започване на 20-те години на предишния век. След като стреля против Прелич Мара Бунева се прострелва в гърдите. Пред сръбския офицер, който я настига и я пита, за какво е умъртвила Прелич, 26-годишната българка дава отговор: Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.
Атентатът е осъществен единствено месец след Скопският студентски развой, който се организира на 5 декември 1927 година. Тогава са наказани 20 членовете на Македонската младежка загадка революционна организация /ММТРО/: Димитър Гюзелов, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманов, Щерьо Боздов, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров, Кирил Кузманов, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Христо Хаджикимов, Борис Светиев, Йордан Сапунджиев, Димитър Нацев и Иван Шопов.
По време на процеса, само че и след произнасянето на присъдите те са измъчвани персонално от Прелич. Главите им са поставяни в менгеме, счупвани са им ръцете и краката. Всички, които са живи след 1945 година още веднъж са преследвани, измъчвани и избити от режима на Тито.
Европейската преса обстойно осведоми за атентата, както и за аргументите - жестоката орис на българите под сръбска и гръцка окупация. " Франция би трябвало да знае, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ “, написа авторитетното парижко издание " Франс ".
Мара Бунева умира на идващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е осъществено без духовник и опело в анонимен гроб. Прелич умира два дни по-късно. Роднините на Бунева за пребивани до гибел.
През 1941 година на мястото където Мара Бунева се самоубива е сложена паметна плоча, само че тя е унищожена през септември 1944г. по персонална заповед на просръбския болшевик Лазар Колишевски, който употребява методите на Прелич за гонене на всички съперници на югославския режим. Чак през 2002г. е сложена нова плоча от локалните българи, само че тя неведнъж е чупена и още веднъж възстановявана.
И до през днешния ден нито един македонски формален представител не е поставил най-малко едно цвете пред паметната плоча на Мара Бунева.
32г. след оповестяването на независимостта на РСМ управляващите в Скопие се прекланят пред палачите си и не престават да преследват всевъзможен спомен за славното си минало. /БГНЕС
И през днешния ден, 95 години след убийството на сръбския главорез, управляващите в Скопие са наложили цялостна възбрана за споменаването на подвига на Бунева, само че и за аргументите на този акт. Мълчанието не се разграничава с нищо от това по време на сръбската окупация от 1918 до 1941 година, нито пък с интервала на югославския деспот Йосип Броз Тито.
Мара Бунева е родена в град Тетово през 1902 година Тя произлиза от прочут български жанр от града. Брат й Борис Бунев я притегля в редовете на Вътрешна македонска революционна организация при започване на 20-те години на предишния век. След като стреля против Прелич Мара Бунева се прострелва в гърдите. Пред сръбския офицер, който я настига и я пита, за какво е умъртвила Прелич, 26-годишната българка дава отговор: Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.
Атентатът е осъществен единствено месец след Скопският студентски развой, който се организира на 5 декември 1927 година. Тогава са наказани 20 членовете на Македонската младежка загадка революционна организация /ММТРО/: Димитър Гюзелов, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманов, Щерьо Боздов, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров, Кирил Кузманов, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Христо Хаджикимов, Борис Светиев, Йордан Сапунджиев, Димитър Нацев и Иван Шопов.
По време на процеса, само че и след произнасянето на присъдите те са измъчвани персонално от Прелич. Главите им са поставяни в менгеме, счупвани са им ръцете и краката. Всички, които са живи след 1945 година още веднъж са преследвани, измъчвани и избити от режима на Тито.
Европейската преса обстойно осведоми за атентата, както и за аргументите - жестоката орис на българите под сръбска и гръцка окупация. " Франция би трябвало да знае, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ “, написа авторитетното парижко издание " Франс ".
Мара Бунева умира на идващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е осъществено без духовник и опело в анонимен гроб. Прелич умира два дни по-късно. Роднините на Бунева за пребивани до гибел.
През 1941 година на мястото където Мара Бунева се самоубива е сложена паметна плоча, само че тя е унищожена през септември 1944г. по персонална заповед на просръбския болшевик Лазар Колишевски, който употребява методите на Прелич за гонене на всички съперници на югославския режим. Чак през 2002г. е сложена нова плоча от локалните българи, само че тя неведнъж е чупена и още веднъж възстановявана.
И до през днешния ден нито един македонски формален представител не е поставил най-малко едно цвете пред паметната плоча на Мара Бунева.
32г. след оповестяването на независимостта на РСМ управляващите в Скопие се прекланят пред палачите си и не престават да преследват всевъзможен спомен за славното си минало. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ