На 13 май 1981 г. на площада Св. Петър във

На 13 май 1981 година на площада Св. Петър във Ватикана, папа Йоан Павел II прави нормалната си среща с миряни. Публиката е на всички места, хората се радват на духовния водач, а денят е повече от прелестен и топъл. Радостта и спокойствието ще бъдат нарушени след няколко минути, когато 4 патрона ще полетят към тялото му. Опитът за нападение е осъществен от Мехмет Али Агджа. Доката папата губи съществено количество кръв, Мехмет се пробва да избяга в тълпата, само че е хванат от швейцарската армия. Справка в пандиза ще покаже, че този човек е роден в Турция и към този момент има едно ликвидиране зад тила си. Първата му жертва е журналистът Абди Ипекци. Заловен и изпратен в затвор, килърът съумява да избяга и още веднъж получава задача. Може би най-хубавият въпрос, който и до през днешния ден не остава с отговор е: кой поръча убийството на папата?

Известно време след покушението, Йоан Павел II отива в пандиза при своя палач. Папата води със себе си фотограф и видео оператор, с цел да може да покаже, че е дал прошка дейностите на Акджа. Той влиза и Акджа му целува ръка. Двамата сядат на два елементарни пластмасови стола и приказват към 21 минути. Микрофоните не са включени и съвсем никой не може да чуе какво двамата мъже си приказват. На ставане папата подава дребна кутийка – подарък към индивида, който се е опитал да го убие. През 2000 година ще бъде освободен и опрощение, а точно папата ще бъде в основата на това решение. При завръщането си в Турция влиза, с цел да излежи остарялата си присъда. Освободен е за следващ път през 2010 година.

За себе си споделя, че няма идея, няма задача и претекст, той е наемен палач с много сполучлива кариера. Прякорът му е „ паякът “. Издирва се към момента от Франция, само че е посещавал редица затвори, където е имал опция да обогати знанията си. Всичко стартира с кражбите на дребно, в това число и преместването на незаконни артикули сред Турция и България. Твърди, че в миналото е получил 2-месечно военно образование в Сирия под шапката на „ Популярния фронт за избавление на Палестина “, чието финансиране идвало от България. До този миг въпросната партия продължава да отхвърля сходни участия. След убийството на Абди, по разпореждане на „ Сивите Вълци “ – турска престъпна организация, се озовава в пандиза. След бягството се крие в България и стартира да работи за турската мафия.

В началото на 80-те години стартира да пътува из Европа, изпълнявайки разнообразни поръчки, когато е свикан за „ по-висша цел “. И до през днешния ден няма особена информация какво в действителност се е случило, разнообразни публицисти и теоритици имат версии и хипотези, само че истината остава заровена и най-вероятно ще минат доста години, преди да има някаква информация. Следващите редове са на практика теории на разнообразни хора, никой не знае кое е истина и кое е неистина, избирате версията, която ви подхожда най-вече.

Първата е, че нареждането за елеминирането на папата е пристигнало от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Натоварените с тази тежка задача са българските секрети служби, които би трябвало да си партнират с сътрудниците на Източна Германия. Папата става цел, тъй като е изразил взаимност и е подкрепял Пражката пролет. За Комитет за Държавна сигурност (на СССР), папата е човек, който нарушава доста съществено хегемонията в Източна Европа.

Нещо повече, личният му юрист е подготвен да се откаже, откакто всякога излиза ново и ново изявление. Оригиналното му изказване е, че точно „ Популярния фронт за избавление на Палестина “ е наредил покушението. Тогаващният шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Юри Андропов е уверен, че папа Йоан II е определен с доста съществено подпомагане на англо-немско решение. З Имайки поради, че огромна част от полското общество е с католическо изповедание, възможностите за продиктуване на идващ протест или уронване на престижа на Съюз на съветските социалистически републики, стават изключително огромни.

Агджа споделя, че при пребиваването в София е бил рекрутиран от няколко сътрудника и турски мафиоти, които предложили към 3 милиона немски марки за осъществяването. В разследване на показанията, Сергей Антонов е задържан. Според атентатора, той е сътрудник под прикритие, който работи в Рим за Balkan Air.

Друго съмнение е, че са забъркани по този начин наречените Сиви Вълци, които имат тесни връзки с локалното Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и управляват доста добре отработен канал за опиати, който минава през балканите и продължава към Европа. Въпреки всички конспирации, присъединяване на тази формация приключва с общителното подпомагане на 3 милиона марки, въпросът е кой е щял да ги заплати. През 2002 година Йоан Павел II идва в България, отхвърляйки обвиняванията против страната.

След сериозен компютърен разбор на фотосите, организациите настояват, че Сергей Антонов също е бил на площада по време на стрелбата. Някои забавни източници настояват, че даже Романо Проди (бивш министър-председател на Италия) е бил човек на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). На 31 март 2005 година единствено два дни преди гибелта на Йоан Павел II, Акджа дава изявление за италианския вестник „ La Repubblica “.

Там приказва, че работи върху книга по отношение на покушението и припомня на всички, че „ дяволът се крие зад стените на Ватикана “. Атентаторът е сигурен, че разкриването на истината вълнува редица политици, които считат, че информацията ще способства за колабирането на Ватикана и събарянето му по модел на Берлинската стена. Акджа задава и още един значим въпрос „ Защо Централно разузнавателно управление на САЩ, Сисми, Сисде и други разследващи организации не споделят истината за случая Орланди? “.

Емануела Орланди изчезва на 22 юни 1983 година 15-годишното момиче в никакъв случай не е намерено, само че по-важното е, че малко след този случай постъпват телефонни позвънявания, които упорстват за освобождението на Агджа в подмяна на освобождението на момичето. Агджа загатна още едно име през 2010 година кардинал Авгостино Касароли – виновен за запазването на католическата черква в тогавашните руски страни.

И до през днешния ден никой не може да каже с особена сигурност кой е оркестрирал покушението. Всички теории по един или различен метод не са изключително подплатени и подкрепени с доказателства. Самият Мехмет Али Агджа е човек с милиони версии и толкоз богата фикция, че никой не може да бъде какво в действителност му се върти в главата. През 2013 година Агджа разгласява своята книга с още по-безумно изявление – Аятолах Хомейни (авторът на Иранската революция) е наредил убийството.

Ако послушаме още малко историите на терориста е допустимо самите ние да бъдем упрекнати, затова истината ще остане вечно заровена в архивите на Ватикана, в случай че въобще се съхранява. Любопитен факт е, че Акджа приема християнството през 2007 година, до момента в който е в пандиза.