България - солиден мост между Китай и ЕС
На 13 и 14 септември в столичния хотел " Маринела " се организира интернационалната конференция " Европа - КНР. Диалог в името на напредъка. 10 години самодейност " Един пояс, веднъж ".
Форумът беше открит от проф. Захари Захариев, ръководител на Национална асоциация " Един пояс, веднъж " и ръководител на Фондация " Славяни " и посланикът на КНР Н.Пр. господин Дун Сяодзюн. Последният съобщи, че въпреки самодейността " Един пояс, веднъж " да произлиза от Китай, тя принадлежи на целия свят ".
Редица български и задгранични политици, учени, интелектуалци, общественици и другари на Китай почетоха събитието. Доклади изнесоха член кор. от Българска академия на науките, проф. д.ф.н. Васил Проданов, проф. доктор Искра Баева, проф. доктор Боян Чуков и други Изказвания имаха и членове на Българска социалистическа партия, както и кандидатката за кмет на столицата - Ваня Григорова.
Присъстваха доста хора както първия, по този начин и втория ден. Но до какъв брой от тях в реалност доближиха значимите послания? Вероятно ще е належащо постоянно да се вършат сходни конгреси, до момента в който осъзнаем какви благоприятни условия имаме, а действително къде се намираме сега.
Водеща тематика на конференцията беше за мястото на страната ни в самодейността, препоръчана от президента Си Дзинпин преди десетилетие, както и за усилване на българо-китайските връзки във всички сфери, измежду които икономическите, културните, просветителните и други
Китай е шести търговски сътрудник на България по стокообмен, само че все пак вложения и туризъм няма. Оказва се, че за последните 10 години в страната ни са влезнали пари от китайски вложения, колкото е цената на апартамент в центъра на София. Ако преди пандемията са идвали хиляди туристи, то през днешния ден са едвам стотици.
„ България може да бъде стабилен мост сред Китай и Европейски Съюз “, „ За да можем да имаме търговски връзки ние първо би трябвало да се познаваме, по тази причина ще работим за развиване на българо-китайските връзки “, бяха измежду най-запомнящите се апели от подиума.
Подобни конгреси могат да бъдат единствено от взаимна полза, тъй като на тях нормално участват ерудирани хора, от време на време с разнообразни възгледи, само че шерването на гледните им точки способства за намирането на някакво решение.
Така да вземем за пример, всички се съгласиха, че въпреки разделянето на света на разнообразни зони на въздействие със сигурност не е най-хубавият вид за разделянето на естествените благосъстояния, само че еднополюсният модел пък напълно не е. И по принцип стопанската система би трябвало да въздейства на политиката, а напоследък сме очевидци навръх противоположното – политиката въздейства на стопанската система, а това се оказва пагубно.
Така стигаме до въпроса – до каква степен би трябвало да стига политкоректността? И още по-важното – изгодите или вредите са повече от нея?
Проблемът в България е, че ръководещите и опозицията са прекомерно подвластни от мнението на Брюксел и Вашингтон, макар че и Брюксел и Вашингтон си гледат персоналния интерес. И следват правилото „ Слушай ме какво приказвам, не ме гледай какво върша! “ Родните политици вземат решение да си затворят очите пред обстоятелството, че самодейността „ Един пояс, веднъж “ е съумяла да извади от бедността близо 40 милиона души от основаването си, преди 10 години, до момента.
Забравят, че Китай постоянно е подкрепял равенството сред другите страни, без значение дали са дребни или огромни, както и, че не утвърждава насилствени покупки или продажби. Нещо, което никога не би могло да се каже за Запада. „ Трябва да сме уверени в бъдещето, да вървим ръка за ръка “, приканват китайските ни другари. Но това дали е допустимо? България би могла да бъде стабилен мост сред Пекин и Европейския съюз стига да желае. Лошото е, че ръководещите като че ли ги е боязън да заемат по-твърда позиция и дадат на страната ни мястото, което заслужава. Заради мисълта „ Какво ще кажат в Европейски Съюз? “, дали ще одобрят сходен ход? А Китай е протегнал ръка. Всъщност и в исторически проект Поднебесната империя постоянно е била отворена към останалия свят. Резервите и преградите постоянно са идвали от „ другата страна “ – истина, която и най-големият евроатлантик не отхвърля. Дали обаче сме задоволително осъзнати да поемем тази ръка? Китайците вършат всичко допустимо да ни покажат, че са доброжелателни и съществени... а ние? Ние какви сме?
Форумът беше открит от проф. Захари Захариев, ръководител на Национална асоциация " Един пояс, веднъж " и ръководител на Фондация " Славяни " и посланикът на КНР Н.Пр. господин Дун Сяодзюн. Последният съобщи, че въпреки самодейността " Един пояс, веднъж " да произлиза от Китай, тя принадлежи на целия свят ".
Редица български и задгранични политици, учени, интелектуалци, общественици и другари на Китай почетоха събитието. Доклади изнесоха член кор. от Българска академия на науките, проф. д.ф.н. Васил Проданов, проф. доктор Искра Баева, проф. доктор Боян Чуков и други Изказвания имаха и членове на Българска социалистическа партия, както и кандидатката за кмет на столицата - Ваня Григорова.
Присъстваха доста хора както първия, по този начин и втория ден. Но до какъв брой от тях в реалност доближиха значимите послания? Вероятно ще е належащо постоянно да се вършат сходни конгреси, до момента в който осъзнаем какви благоприятни условия имаме, а действително къде се намираме сега.
Водеща тематика на конференцията беше за мястото на страната ни в самодейността, препоръчана от президента Си Дзинпин преди десетилетие, както и за усилване на българо-китайските връзки във всички сфери, измежду които икономическите, културните, просветителните и други
Китай е шести търговски сътрудник на България по стокообмен, само че все пак вложения и туризъм няма. Оказва се, че за последните 10 години в страната ни са влезнали пари от китайски вложения, колкото е цената на апартамент в центъра на София. Ако преди пандемията са идвали хиляди туристи, то през днешния ден са едвам стотици.
„ България може да бъде стабилен мост сред Китай и Европейски Съюз “, „ За да можем да имаме търговски връзки ние първо би трябвало да се познаваме, по тази причина ще работим за развиване на българо-китайските връзки “, бяха измежду най-запомнящите се апели от подиума.
Подобни конгреси могат да бъдат единствено от взаимна полза, тъй като на тях нормално участват ерудирани хора, от време на време с разнообразни възгледи, само че шерването на гледните им точки способства за намирането на някакво решение.
Така да вземем за пример, всички се съгласиха, че въпреки разделянето на света на разнообразни зони на въздействие със сигурност не е най-хубавият вид за разделянето на естествените благосъстояния, само че еднополюсният модел пък напълно не е. И по принцип стопанската система би трябвало да въздейства на политиката, а напоследък сме очевидци навръх противоположното – политиката въздейства на стопанската система, а това се оказва пагубно.
Така стигаме до въпроса – до каква степен би трябвало да стига политкоректността? И още по-важното – изгодите или вредите са повече от нея?
Проблемът в България е, че ръководещите и опозицията са прекомерно подвластни от мнението на Брюксел и Вашингтон, макар че и Брюксел и Вашингтон си гледат персоналния интерес. И следват правилото „ Слушай ме какво приказвам, не ме гледай какво върша! “ Родните политици вземат решение да си затворят очите пред обстоятелството, че самодейността „ Един пояс, веднъж “ е съумяла да извади от бедността близо 40 милиона души от основаването си, преди 10 години, до момента.
Забравят, че Китай постоянно е подкрепял равенството сред другите страни, без значение дали са дребни или огромни, както и, че не утвърждава насилствени покупки или продажби. Нещо, което никога не би могло да се каже за Запада. „ Трябва да сме уверени в бъдещето, да вървим ръка за ръка “, приканват китайските ни другари. Но това дали е допустимо? България би могла да бъде стабилен мост сред Пекин и Европейския съюз стига да желае. Лошото е, че ръководещите като че ли ги е боязън да заемат по-твърда позиция и дадат на страната ни мястото, което заслужава. Заради мисълта „ Какво ще кажат в Европейски Съюз? “, дали ще одобрят сходен ход? А Китай е протегнал ръка. Всъщност и в исторически проект Поднебесната империя постоянно е била отворена към останалия свят. Резервите и преградите постоянно са идвали от „ другата страна “ – истина, която и най-големият евроатлантик не отхвърля. Дали обаче сме задоволително осъзнати да поемем тази ръка? Китайците вършат всичко допустимо да ни покажат, че са доброжелателни и съществени... а ние? Ние какви сме?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ