Св. Лукия носи светлина. Тя закриля хората с болни очи
На 13 декември Православната черква си спомня за Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест и за Светата мъченица Лукия девственица.
Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест живели по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан. Тогава християните били преследвани и грубо измъчвани. Те били обществено умъртвени пред очите на всички християни поради любовта им към Бога.
Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений – грубо погубен, а след това Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.
По това време в Саталион живял един пълководец на име Евстратий. Той бил прочут измежду съгражданите си като
пръв по благородния си генезис и ранг
и в това време се отличавал с благочестие, боязън Божий и безукорен живот.
Наблюдавайки непрестанното гонение срещу християните, той скърбял в душата си и се опечалявал. Горчиво въздишайки и плачейки, прекарвал времето си в пост и молитва, зовял към нашия Господ Иисус Христос да окаже благосклонност на Своите раби, да се смили над Своите хора, да ги избави от бедите и да отвърне надвисналата над тях крах.
Евстратий и самичък желаел да извърши подвига на светите мъченици и да се удостои да бъде съизвършител на техните премеждия. Но при мисълта за другите изтезания и жестокостта на мъчителите, той усещал боязън. Накрая обаче се решил да направи следното.
Той дал своя пояс на правилния си прислужник и му заповядал да го отнесе в църквата в Араврак, откъдето бил родом. Тогава презвитер там бил Авксентий, засвидетелствал към този момент своята честност на същинския Бог.
Евстратий наредил на прислужникът си скрито да постави пояса му на олтара, а самичък да се скрие и да гледа кой ще го вземе пръв. Ако го вземе презвитерът, прислужникът да не му споделя нищо и да се завърне вкъщи. Ако ли пък това изиска да стори някой различен, да не го позволява да вземе пояса и да го върне назад.
Евстратий решил в душата си по този начин: “Ако презвитерът вземе пояса, това ще е знак, че Сам Бог благоволи да пострадам поради Христа. Ако пък го вземе различен, значи
не трябва да се предавам на мъчения,
а би трябвало скрито да вардя светата религия. ”
Скоро прислужникът се завърнал и разказал на господаря си, че едвам поставил пояса на олтара, незабавно пристигнал презвитер Авксентий, като че някой преднамерено го изпратил, и взел пояса. Тогава Евстратий се зарадвал, лицето му просияло, а един негов другар на име Евгений доста се учудвал на това.
Блаженият Авксентий бил заловен дружно с други християни, разпитан на съда, малтретиран и хвърлен окован в тюрма.
Светата госпожица Лукия (Лучия) е родена към 283 година
в Сицилия. Тя произлиза от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната гибел на нейния татко тя е отгледана единствено от майка си.
Още като млада госпожица Лукия приема християнската религия и дава скришен обет за безбрачие. Като навършва пълноправие, нейната майка я сгодява за богат юноша, само че Лукия отхвърля този брак. Отхвърленият избраник си отмъщава, като донася на управляващите, че е християнка.
Лукия е задържана и измъчвана, с цел да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. Тогава тя, с цел да се избави от проституция, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 година
Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено единствено нейно ребро и лявото рамо.
През 1204 година, по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са сложени в новоизградената черква на нейно име.
През 1861 година църквата е разрушена, с цел да се построи железопътната гара на Венеция, която през днешния ден също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в прилежащата черква „ San Geremia “, където са и до през днешния ден. През 1955 година тогавашния свещеник на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Имен ден честват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
12.12.2022, 20:45
12.12.2022, 20:30
12.12.2022, 20:25
12.12.2022, 19:19
Последни публикации-13.12.2022, 06:30-12.12.2022, 20:49-12.12.2022, 20:45Партньори
Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест живели по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан. Тогава християните били преследвани и грубо измъчвани. Те били обществено умъртвени пред очите на всички християни поради любовта им към Бога.
Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений – грубо погубен, а след това Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.
По това време в Саталион живял един пълководец на име Евстратий. Той бил прочут измежду съгражданите си като
пръв по благородния си генезис и ранг
и в това време се отличавал с благочестие, боязън Божий и безукорен живот.
Наблюдавайки непрестанното гонение срещу християните, той скърбял в душата си и се опечалявал. Горчиво въздишайки и плачейки, прекарвал времето си в пост и молитва, зовял към нашия Господ Иисус Христос да окаже благосклонност на Своите раби, да се смили над Своите хора, да ги избави от бедите и да отвърне надвисналата над тях крах.
Евстратий и самичък желаел да извърши подвига на светите мъченици и да се удостои да бъде съизвършител на техните премеждия. Но при мисълта за другите изтезания и жестокостта на мъчителите, той усещал боязън. Накрая обаче се решил да направи следното.
Той дал своя пояс на правилния си прислужник и му заповядал да го отнесе в църквата в Араврак, откъдето бил родом. Тогава презвитер там бил Авксентий, засвидетелствал към този момент своята честност на същинския Бог.
Евстратий наредил на прислужникът си скрито да постави пояса му на олтара, а самичък да се скрие и да гледа кой ще го вземе пръв. Ако го вземе презвитерът, прислужникът да не му споделя нищо и да се завърне вкъщи. Ако ли пък това изиска да стори някой различен, да не го позволява да вземе пояса и да го върне назад.
Евстратий решил в душата си по този начин: “Ако презвитерът вземе пояса, това ще е знак, че Сам Бог благоволи да пострадам поради Христа. Ако пък го вземе различен, значи
не трябва да се предавам на мъчения,
а би трябвало скрито да вардя светата религия. ”
Скоро прислужникът се завърнал и разказал на господаря си, че едвам поставил пояса на олтара, незабавно пристигнал презвитер Авксентий, като че някой преднамерено го изпратил, и взел пояса. Тогава Евстратий се зарадвал, лицето му просияло, а един негов другар на име Евгений доста се учудвал на това.
Блаженият Авксентий бил заловен дружно с други християни, разпитан на съда, малтретиран и хвърлен окован в тюрма.
Светата госпожица Лукия (Лучия) е родена към 283 година
в Сицилия. Тя произлиза от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната гибел на нейния татко тя е отгледана единствено от майка си.
Още като млада госпожица Лукия приема християнската религия и дава скришен обет за безбрачие. Като навършва пълноправие, нейната майка я сгодява за богат юноша, само че Лукия отхвърля този брак. Отхвърленият избраник си отмъщава, като донася на управляващите, че е християнка.
Лукия е задържана и измъчвана, с цел да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. Тогава тя, с цел да се избави от проституция, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 година
Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено единствено нейно ребро и лявото рамо.
През 1204 година, по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са сложени в новоизградената черква на нейно име.
През 1861 година църквата е разрушена, с цел да се построи железопътната гара на Венеция, която през днешния ден също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в прилежащата черква „ San Geremia “, където са и до през днешния ден. През 1955 година тогавашния свещеник на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Имен ден честват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
12.12.2022, 20:45
12.12.2022, 20:30
12.12.2022, 20:25
12.12.2022, 19:19
Последни публикации-13.12.2022, 06:30-12.12.2022, 20:49-12.12.2022, 20:45Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ