На 12 март 1913 година във Варна е роден непобеденият в небето ас Стоян Стоянов
На 12 март 1913 година във варненското село Галата е роден Стоян Стоянов – български ас с 15 въздушни победи против англо-американски самолети при бомбардировките над София и страната.
Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и въздушен ас от Втората международна война.
Ранни години
Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, през днешния ден квартал на Варна. Баща му пада погубен като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян пораства в пансион за сираци от войните. Постъпва в Софийската духовна семинария, по-късно минава към военна кариера и завършва Школата за запасни офицери като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н. В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г.
През Втората международна война
През 1939 г. приключва в Германия школата за летци изтребители във Вернойхен и курс за инструктори изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово и от 1942 г. е поручик – пълководец на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и унищожителен полк.
На 1 август 1943 г., голяма армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 „ Либърейтър “ и Boeing B-17 Flying Fortress (в превод от британски: „ Летяща цитадела “) преминават над България – летят към базата си в Северна Африка, откакто са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния.
Те изпълняват операция Приливна вълна, чиято цел е нарушение снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. От там Вермахта нападна Съюз на съветските социалистически републики.
На този ден са маркирани първите победи на българската военна авиация срещу група съюзнически самолети: четири свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Христо Кръстев.
Стоянов взе участие в 35 бойни полета против англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за присъединяване му в свалянето на още два и за нанасяне на съществени повреди на четири самолета.
След 9 септември 1944 г. Стоян Стоянов взе участие в бойни полети против изтеглящите се на север немски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.
След Втората международна война
В началото на 1945 г. Стоян Стоянов пръв минава на съветския изтребител Як-9М и образова българските летци да летят с него.
През 1947 г. е подполковник и шеф на изтребителната авиация, през 1949 г. – шеф на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО.
Като някогашен царски офицер и обучаван от немски военни чиновници той и брачната половинка му както и познатите му царски офицери са били непрекъснато обект на наблюдаване от Държавна сигурност (разработка „ ФРИЦ “) до уволнението му от армията през 1956 г. – без право на непрекъсната работа и с дребна за чина му пенсия.
След това е статист в театър, музеен служащ, хотелски чиновник и екскурзовод в Рилския манастир.
И тук той е обект на наблюдаване от Държавна сигурност.
Единствената му отпечатана книга „ Ние бранихме тебе, София “ претърпява пет издания на български език и едно – на полски език между 1972 и 2018 година
През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса.
Умира на 13 март 1997 г.
Личният му списък се съхранява във фонд 1818К в Централния държавен списък. Той се състои от 378 архивни единици от интервала 1943 – 1990 година
Архивът съдържа чернови на книгата „ Ние бранихме тебе, София “, една от които Стоян Стоянов е озаглавил „ Бой във висините “.
Награди
Стоян Стоянов е цялостен джентълмен на командирския орден „ За смелост “ и единствен в авиацията. Първия си подобен медал той получава на 7 август 1943 година персонално от цар Борис ІІІ, с което става първият български офицер от Втората международна война, награден с него. От името на командващия Луфтвафе райхсмаршал Херман Гьоринг му е връчен орден Железен кръст 2-ра степен.
Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и въздушен ас от Втората международна война.
Ранни години
Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, през днешния ден квартал на Варна. Баща му пада погубен като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян пораства в пансион за сираци от войните. Постъпва в Софийската духовна семинария, по-късно минава към военна кариера и завършва Школата за запасни офицери като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н. В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г.
През Втората международна война
През 1939 г. приключва в Германия школата за летци изтребители във Вернойхен и курс за инструктори изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово и от 1942 г. е поручик – пълководец на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и унищожителен полк.
На 1 август 1943 г., голяма армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 „ Либърейтър “ и Boeing B-17 Flying Fortress (в превод от британски: „ Летяща цитадела “) преминават над България – летят към базата си в Северна Африка, откакто са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния.
Те изпълняват операция Приливна вълна, чиято цел е нарушение снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. От там Вермахта нападна Съюз на съветските социалистически републики.
На този ден са маркирани първите победи на българската военна авиация срещу група съюзнически самолети: четири свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Христо Кръстев.
Стоянов взе участие в 35 бойни полета против англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за присъединяване му в свалянето на още два и за нанасяне на съществени повреди на четири самолета.
След 9 септември 1944 г. Стоян Стоянов взе участие в бойни полети против изтеглящите се на север немски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.
След Втората международна война
В началото на 1945 г. Стоян Стоянов пръв минава на съветския изтребител Як-9М и образова българските летци да летят с него.
През 1947 г. е подполковник и шеф на изтребителната авиация, през 1949 г. – шеф на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО.
Като някогашен царски офицер и обучаван от немски военни чиновници той и брачната половинка му както и познатите му царски офицери са били непрекъснато обект на наблюдаване от Държавна сигурност (разработка „ ФРИЦ “) до уволнението му от армията през 1956 г. – без право на непрекъсната работа и с дребна за чина му пенсия.
След това е статист в театър, музеен служащ, хотелски чиновник и екскурзовод в Рилския манастир.
И тук той е обект на наблюдаване от Държавна сигурност.
Единствената му отпечатана книга „ Ние бранихме тебе, София “ претърпява пет издания на български език и едно – на полски език между 1972 и 2018 година
През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса.
Умира на 13 март 1997 г.
Личният му списък се съхранява във фонд 1818К в Централния държавен списък. Той се състои от 378 архивни единици от интервала 1943 – 1990 година
Архивът съдържа чернови на книгата „ Ние бранихме тебе, София “, една от които Стоян Стоянов е озаглавил „ Бой във висините “.
Награди
Стоян Стоянов е цялостен джентълмен на командирския орден „ За смелост “ и единствен в авиацията. Първия си подобен медал той получава на 7 август 1943 година персонално от цар Борис ІІІ, с което става първият български офицер от Втората международна война, награден с него. От името на командващия Луфтвафе райхсмаршал Херман Гьоринг му е връчен орден Железен кръст 2-ра степен.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ