29-годишният родопчанин, който пътува на свои разноски да гаси пожари в цяла България
На 10 юли тази година община Чепеларе афишира, че търси доброволци, които да оказват помощ да се изгаси пожар. Към оня миг той е изпепелил 15 декара гора в местността „ Зло усое “ до село Павелско, само че обхванал към 20 декара.
Сигнал за пожара бива подаден към 16 часа на 9 юли. В преодоляването му се включват екипи на РСПБЗН - Чепеларе, Община Чепеларе и Горското стопанство.
Ден по-късно огнената буря е овладяна, само че има още голям брой огнища, които тлеят и би трябвало да бъдат угасени, с цел да се предотврати наново експлоадиране на пламъците.
На този вик за помощ откликва 29-годишният родопчанин Едуард Монов. За да се причисли към гасаческите екипи, той ангажира майка си да го закара до Чепеларе.
Момчето е от Неделино, само че в оня миг е на вилата си в село Белащица, Пловдивско. Зарязва приятното и уютно място и потегля на лични разходи да гаси огън в гора, в която не е ходил в никакъв случай.
„ За пожара разбрах от фейсбук страницата на община Чепеларе, описа Едуард пред Actualno.com. – разбрах, че той е с торфища и не могат да го загасят, че е в мъчнопроходим регион, където доста мъчно се прекарва вода и незабавно набират доброволци. Обадих се на майка ми и тя ме закара с нейната кола. Намерих заместник-кмета Стоян Кузмов, който ме закара на място - над село Павелско, и започнахме да гасим. Пожарът беше на десетина километра от селото “.
През нощта Едуард се прибирал да спи в пожарната на Чепеларе.
„ Четири дни гасихме, тъй като торфищата създаваха огромни проблеми. 20 огнища с торфища имаше “, добавя младият мъж. Той от три години е инженер по пожарна сигурност и отбрана на популацията, а работи като пиротехник във компания „ Енигма “, която се занимава професионално с фойерверки, огнени шоу стратегии, пиромюзикъли и други
Излиза по този начин, че младежът пали искри там, където са нужни, и гаси там, където нанасят вреди.
Той изяснява, че торфищата се образуват от падналата листна маса и иглички от дърветата, които с времето загниват и се трансформират в тор. Гасят се доста мъчно, тъй като от горната страна може да основат илюзията, че казусът към този момент е решен. Отдолу обаче огънят си тлее и съществува риск часове по-късно да се възпламенят още веднъж.
Монов споделя, че носи добрината в кръвта си и в сърцето. „ Искам да оказвам помощ на хората. Като доброволец пожарникар сбъднах детската си фантазия да стана пожарникар, а фантазията ми като зрял човек е пожарникарската специалност. Не зная за какво и по какъв начин, само че още от дребен съм се влюбил в нея и се стремя към нея “, споделя Едуард.
Любимите му филми са " Chicago Fire “, " Стълба 49 ", " Обратна двигателна сила ".
Участвал е в гасенето на над 100 пожара в страната - в Пловдивско, в Северна България, в Рила и други
„ Когато се касае за огромен горски пожар, аз се откомандировам на всички места “, безапелационен е младият мъж.
Твърди, че няма боязън от нищо, дори от змии – единствено от Бога се опасява да не го разгневи.
Обяснява, че да гасиш пожари в гората е доста уморителна работа, доста тежък физически труд, тъй като е огромна жегата постоянно, а се гаси с лопати, кирки, тупалки, пръскачки.
Едуард Монов праволинейно следва своя път към специалността пожарникар. Догодина счита да запише магистратура в Академията на Министерство на вътрешните работи. Вариантите му за там са два - или " Пожарна сигурност и отбрана на популацията ", или " Публична администрация ".
За тази есен се е записал в ЦПО " Прогрес и познания " да кара курсовете за парамедик към " Спешна помощ ".
Междувременно чака да разгласят състезания за пожарникари, с цел да кандидатства. Категоричен е, че няма значение къде набират фрагменти. „ За мен няма никакво значение, аз искания към пожарна работа нямам. Важното е да съм в пожарната “, сочи родопчанинът.
На 16-ти юли община Чепеларе изрече обществено благодарността си към него за самоотвержения му труд в потушаването на пожара, обхванал 20 декара общинска гора, а в сряда (22 юли) кметът Боран Хаджиев го предложения в кабинета си, с цел да му отдаде своята респект.
29-годишният инженер по пожарна сигурност получи от градоначалника грамота, с която община Чепеларе му благодари за оказаната скъпа помощ, както и скромни сувенири, които да му припомнят, че е неин другар.
Сигнал за пожара бива подаден към 16 часа на 9 юли. В преодоляването му се включват екипи на РСПБЗН - Чепеларе, Община Чепеларе и Горското стопанство.
Ден по-късно огнената буря е овладяна, само че има още голям брой огнища, които тлеят и би трябвало да бъдат угасени, с цел да се предотврати наново експлоадиране на пламъците.
На този вик за помощ откликва 29-годишният родопчанин Едуард Монов. За да се причисли към гасаческите екипи, той ангажира майка си да го закара до Чепеларе.
Момчето е от Неделино, само че в оня миг е на вилата си в село Белащица, Пловдивско. Зарязва приятното и уютно място и потегля на лични разходи да гаси огън в гора, в която не е ходил в никакъв случай.
„ За пожара разбрах от фейсбук страницата на община Чепеларе, описа Едуард пред Actualno.com. – разбрах, че той е с торфища и не могат да го загасят, че е в мъчнопроходим регион, където доста мъчно се прекарва вода и незабавно набират доброволци. Обадих се на майка ми и тя ме закара с нейната кола. Намерих заместник-кмета Стоян Кузмов, който ме закара на място - над село Павелско, и започнахме да гасим. Пожарът беше на десетина километра от селото “.
През нощта Едуард се прибирал да спи в пожарната на Чепеларе.
„ Четири дни гасихме, тъй като торфищата създаваха огромни проблеми. 20 огнища с торфища имаше “, добавя младият мъж. Той от три години е инженер по пожарна сигурност и отбрана на популацията, а работи като пиротехник във компания „ Енигма “, която се занимава професионално с фойерверки, огнени шоу стратегии, пиромюзикъли и други
Излиза по този начин, че младежът пали искри там, където са нужни, и гаси там, където нанасят вреди.
Той изяснява, че торфищата се образуват от падналата листна маса и иглички от дърветата, които с времето загниват и се трансформират в тор. Гасят се доста мъчно, тъй като от горната страна може да основат илюзията, че казусът към този момент е решен. Отдолу обаче огънят си тлее и съществува риск часове по-късно да се възпламенят още веднъж.
Монов споделя, че носи добрината в кръвта си и в сърцето. „ Искам да оказвам помощ на хората. Като доброволец пожарникар сбъднах детската си фантазия да стана пожарникар, а фантазията ми като зрял човек е пожарникарската специалност. Не зная за какво и по какъв начин, само че още от дребен съм се влюбил в нея и се стремя към нея “, споделя Едуард.
Любимите му филми са " Chicago Fire “, " Стълба 49 ", " Обратна двигателна сила ".
Участвал е в гасенето на над 100 пожара в страната - в Пловдивско, в Северна България, в Рила и други
„ Когато се касае за огромен горски пожар, аз се откомандировам на всички места “, безапелационен е младият мъж.
Твърди, че няма боязън от нищо, дори от змии – единствено от Бога се опасява да не го разгневи.
Обяснява, че да гасиш пожари в гората е доста уморителна работа, доста тежък физически труд, тъй като е огромна жегата постоянно, а се гаси с лопати, кирки, тупалки, пръскачки.
Едуард Монов праволинейно следва своя път към специалността пожарникар. Догодина счита да запише магистратура в Академията на Министерство на вътрешните работи. Вариантите му за там са два - или " Пожарна сигурност и отбрана на популацията ", или " Публична администрация ".
За тази есен се е записал в ЦПО " Прогрес и познания " да кара курсовете за парамедик към " Спешна помощ ".
Междувременно чака да разгласят състезания за пожарникари, с цел да кандидатства. Категоричен е, че няма значение къде набират фрагменти. „ За мен няма никакво значение, аз искания към пожарна работа нямам. Важното е да съм в пожарната “, сочи родопчанинът.
На 16-ти юли община Чепеларе изрече обществено благодарността си към него за самоотвержения му труд в потушаването на пожара, обхванал 20 декара общинска гора, а в сряда (22 юли) кметът Боран Хаджиев го предложения в кабинета си, с цел да му отдаде своята респект.
29-годишният инженер по пожарна сигурност получи от градоначалника грамота, с която община Чепеларе му благодари за оказаната скъпа помощ, както и скромни сувенири, които да му припомнят, че е неин другар.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ