Великата любовна история на Марина Влади и Висоцки
На 10 май актрисата Марина Влади навършва 84 години. Рожденият ѝ ден ни накара да си спомним една велика любовна история...
В чест на филмовата звезда публикуваме през днешния ден материал за обита ѝ към емблематичния музикант Владимир Висоцки.
Когато красивата Марина Влади се среща за първи път с неустоимия Владимир Висоцки, дъщерята на съветски бежанец е известна френска актриса с два несполучливи брака зад тила си и три деца. Той е упорит кино артист, артист и създател на песни, брачен партньор и татко.
Бъдещите съпрузи се срещат през 1967 година в Таганка спектакъл след пиесата "Пугачев ", където Владимир играе Хлопуша. Марина идва в столицата по работа и е възхитена от продукцията. Поканена е да продължи вечерта в ресторант в компанията на артисти, измежду които се озова и Висоцки. Ослепителната Влади очарова поета доста преди да се срещнат – той остава впечатлен от чара и гения ѝ по време на осъществяването ѝ на основната роля в мелодрамата "Вълшебницата ". Оттогава бардът скрито мечтае да завоюва сърцето на хубавицата.
„ Ти си противен, имаш неосезаем външен тип, само че очите ти са невероятни. Когато отидохме при Макс (френският сътрудник Макс Леон), ти взе китарата. Аз бях възхитена от гласа ти, от силата ти, от вика ти. Ти бе седнал в краката ми и пееше за мен самата ”, спомня си Влади първата им среща в книгата „ Владимир, или прекъснатият полет “.
Няколко дни по-късно французойката получава предложение да взе участие в съветския филм "Сюжет за къса история ". Тогава тя споделя опасенията си пред Висоцки за ролята, само че той ѝ вдъхва кураж, разкривайки възприятията си към нея и желанието си да се ожени „ за най-прелестната зеленоока хубавица “. Двамата изживяват бурна обич, само че Марина отхвърля на предлагането за брак, заради простата причина, че двамата живеят в разнообразни страни.
Влади отпътува за Париж, като даде обещание да се върне в Москва следващата година. Именно там, надалеч от обичания си, тя стартира да изпитва неистова потребност да го види. Раздялата работи и на двамата като мощен магнит един към различен.
Влади копнее за Висоцки. Той постоянно ѝ написа писма, звъни ѝ по телефона, а след всякога плаче след диалог, страхувайки се да признае пред себе си, че се е влюбила абсолютно. Преди да дойде в Русия, Марина се причислява към актьорския съюз и Френската комунистическа партия, което я издига още повече в очите на съветската аудитория.
Френската звезда идва в Москва дружно със фамилията си, с цел да запознае майка си и синовете си с избраника ѝ. Оказва се, че обичаният ѝ е на фотоси в Сибир. Няколко месеца по-късно Владимир и Марина се срещат още веднъж, отдавайки се на любовта си един на различен.
„ Ние сме на тридесет години, имаме доста житейски опит - няколко съпруги и съпрузи, общо петима сина, професионални триумфи и провали, възходи и падения, популярност. И ние сме очаровани един от различен, като деца, които се учат на обич за първи път “, разказва връзката им френската актриса.
Докато е в Москва, Марина отсяда в хотел, само че скоро по-късно, по молба на Висоцки, тя се реалокира да живее при него. Когато приключва фотосите по кино лентата, стартират да се носят клюки, че тя ще се върне във Франция и ще не помни вечно за романса си с Висоцки. Напук на всички злословни прогнози, влюбените се събират и заживяват дружно.
Близки до Висоцки нееднократно предизвестяват обичаната му, че той има проблеми с алкохола и че никога не би трябвало да пие. Марина не приема думите им драговолно, до момента в който една нощ той не се прибира. На сутринта получава позвъняване от непознат номер с молбата да пристигна на посочения адрес и да прибере Висоцки, който лежи на пода смъртно пийнал и в безсъзнание.
Не след дълго Марина Влади би трябвало да напусне Москва. Тя повече няма публична причина да остава в Русия. Веднага щом филмовата звезда каца на родна земя, Висоцки ѝ се обажда и прочита следното стихотворение:
И дано вечерта възпламени свещи за мен,
И твоят облик опушва дима...
Но не желая да знам, че времето лекува
Че всичко върви с него”, написа той и моли Марина да се върне при него в Москва допустимо най-скоро.
Влади се връща при художника. През декември 1970 година двамата си споделят „ Да “. Въпреки че стартира като красива приказка, траялият близо 12 години взаимен живот на Висоцки и Влади напълно не е слънчев. В средата на 70-те години поетът се бори с алкохолизма и зависимостта си от разнообразни опиати. Прави даже опит за самоубийство. В тези сложни моменти Марина е до него и по мнението на неговите близки без нея трагичният завършек на Висоцки щял да настъпи доста по-рано.
Отношенията им обаче последователно се утежняват и Марина даже споделя пред свои близки, че желае да се разведе, само че не ѝ стига храброст да го направи. През лятото на1980 година, дни преди гибелта си Висоцки написа на Марина: “Мариночка, обичана моя, аз се впускам в незнайното. Имам възприятието, че ще мога да намеря някакъв излаз, въпреки че в този миг съм нестабилен и слаб. Може да ми потрябва атмосфера, в която да се усещам нужен, потребен, а освен болен. При това желая да ми оставиш някаква вяра, да не приемеш това като разкъсване, тъй като ти си единствената, с помощта на която аз мога още веднъж да стъпя на краката си. Още един път, обичам те и не желая да страдаш. После всичко ще си пристигна на мястото, ще поговорим и ще заживеем щастливо.” Това писмо е последното, което Висоцки написа на любовта на своя живот.
Марина вижда пристрастието на Владимир към алкохола още в първите дни на връзката им. В пиенето Висоцки търси разтуха от тъгата, че не го признават като стихотворец и не печатат стиховете му. Официално низвергнатият бард пие и с цел да утоли вилнеещите страсти, свързани с гневния темп на живота му. В началото Марина играе ролята на спасителка, прибирайки го от всякакви запои с другари, където се напива до пристъп и заставяйки лекарите да се борят за всеки негов мирис, когато го афишират за жертван. Впоследствие тя осъзнава, че изходът от тази битка е превдварително решен, тъй като зависимостта на Висоцки от алкохола и дрогата го тласка непреклонно към гроба.
Въпреки обещанието му той да приключи самоубийствения си метод на живот, на 25 юли 1980 година сърцето му стопира да бие. Едва на 42 години. Два дни по-късно е трябвало да играе още веднъж на сцената Хамлет. Никой обаче не връща назад билета си за несъстоялия се театър. Хиляди поклонници на артиста обкръжават театъра на Таганка, с цел да се простят със своя любим. Марина долита от Франция и прекарва цялата нощ край тялото на своя брачен партньор, а след това го съпровожда в последния му път.
40 години след гибелта на поета, Марина Влади споделя в изявление: „ Обикновено си го припомням без никакъв мотив. И освен си го припомням. Често сънувам Володя. Лошо дремя и нощем чувам радио, по което от време на време звучи гласът на Володя. Това постоянно ме раздрусва и вълнува. Спомням си не обособени фрагменти, като на кино, а всичките 12 години взаимен живот – неговата талантливост, нашата среща. И най-важното – нашата обич.”
В чест на филмовата звезда публикуваме през днешния ден материал за обита ѝ към емблематичния музикант Владимир Висоцки.
Когато красивата Марина Влади се среща за първи път с неустоимия Владимир Висоцки, дъщерята на съветски бежанец е известна френска актриса с два несполучливи брака зад тила си и три деца. Той е упорит кино артист, артист и създател на песни, брачен партньор и татко.
Бъдещите съпрузи се срещат през 1967 година в Таганка спектакъл след пиесата "Пугачев ", където Владимир играе Хлопуша. Марина идва в столицата по работа и е възхитена от продукцията. Поканена е да продължи вечерта в ресторант в компанията на артисти, измежду които се озова и Висоцки. Ослепителната Влади очарова поета доста преди да се срещнат – той остава впечатлен от чара и гения ѝ по време на осъществяването ѝ на основната роля в мелодрамата "Вълшебницата ". Оттогава бардът скрито мечтае да завоюва сърцето на хубавицата.
„ Ти си противен, имаш неосезаем външен тип, само че очите ти са невероятни. Когато отидохме при Макс (френският сътрудник Макс Леон), ти взе китарата. Аз бях възхитена от гласа ти, от силата ти, от вика ти. Ти бе седнал в краката ми и пееше за мен самата ”, спомня си Влади първата им среща в книгата „ Владимир, или прекъснатият полет “.
Няколко дни по-късно французойката получава предложение да взе участие в съветския филм "Сюжет за къса история ". Тогава тя споделя опасенията си пред Висоцки за ролята, само че той ѝ вдъхва кураж, разкривайки възприятията си към нея и желанието си да се ожени „ за най-прелестната зеленоока хубавица “. Двамата изживяват бурна обич, само че Марина отхвърля на предлагането за брак, заради простата причина, че двамата живеят в разнообразни страни.
Влади отпътува за Париж, като даде обещание да се върне в Москва следващата година. Именно там, надалеч от обичания си, тя стартира да изпитва неистова потребност да го види. Раздялата работи и на двамата като мощен магнит един към различен.
Влади копнее за Висоцки. Той постоянно ѝ написа писма, звъни ѝ по телефона, а след всякога плаче след диалог, страхувайки се да признае пред себе си, че се е влюбила абсолютно. Преди да дойде в Русия, Марина се причислява към актьорския съюз и Френската комунистическа партия, което я издига още повече в очите на съветската аудитория.
Френската звезда идва в Москва дружно със фамилията си, с цел да запознае майка си и синовете си с избраника ѝ. Оказва се, че обичаният ѝ е на фотоси в Сибир. Няколко месеца по-късно Владимир и Марина се срещат още веднъж, отдавайки се на любовта си един на различен.
„ Ние сме на тридесет години, имаме доста житейски опит - няколко съпруги и съпрузи, общо петима сина, професионални триумфи и провали, възходи и падения, популярност. И ние сме очаровани един от различен, като деца, които се учат на обич за първи път “, разказва връзката им френската актриса.
Докато е в Москва, Марина отсяда в хотел, само че скоро по-късно, по молба на Висоцки, тя се реалокира да живее при него. Когато приключва фотосите по кино лентата, стартират да се носят клюки, че тя ще се върне във Франция и ще не помни вечно за романса си с Висоцки. Напук на всички злословни прогнози, влюбените се събират и заживяват дружно.
Близки до Висоцки нееднократно предизвестяват обичаната му, че той има проблеми с алкохола и че никога не би трябвало да пие. Марина не приема думите им драговолно, до момента в който една нощ той не се прибира. На сутринта получава позвъняване от непознат номер с молбата да пристигна на посочения адрес и да прибере Висоцки, който лежи на пода смъртно пийнал и в безсъзнание.
Не след дълго Марина Влади би трябвало да напусне Москва. Тя повече няма публична причина да остава в Русия. Веднага щом филмовата звезда каца на родна земя, Висоцки ѝ се обажда и прочита следното стихотворение:
И дано вечерта възпламени свещи за мен,
И твоят облик опушва дима...
Но не желая да знам, че времето лекува
Че всичко върви с него”, написа той и моли Марина да се върне при него в Москва допустимо най-скоро.
Влади се връща при художника. През декември 1970 година двамата си споделят „ Да “. Въпреки че стартира като красива приказка, траялият близо 12 години взаимен живот на Висоцки и Влади напълно не е слънчев. В средата на 70-те години поетът се бори с алкохолизма и зависимостта си от разнообразни опиати. Прави даже опит за самоубийство. В тези сложни моменти Марина е до него и по мнението на неговите близки без нея трагичният завършек на Висоцки щял да настъпи доста по-рано.
Отношенията им обаче последователно се утежняват и Марина даже споделя пред свои близки, че желае да се разведе, само че не ѝ стига храброст да го направи. През лятото на1980 година, дни преди гибелта си Висоцки написа на Марина: “Мариночка, обичана моя, аз се впускам в незнайното. Имам възприятието, че ще мога да намеря някакъв излаз, въпреки че в този миг съм нестабилен и слаб. Може да ми потрябва атмосфера, в която да се усещам нужен, потребен, а освен болен. При това желая да ми оставиш някаква вяра, да не приемеш това като разкъсване, тъй като ти си единствената, с помощта на която аз мога още веднъж да стъпя на краката си. Още един път, обичам те и не желая да страдаш. После всичко ще си пристигна на мястото, ще поговорим и ще заживеем щастливо.” Това писмо е последното, което Висоцки написа на любовта на своя живот.
Марина вижда пристрастието на Владимир към алкохола още в първите дни на връзката им. В пиенето Висоцки търси разтуха от тъгата, че не го признават като стихотворец и не печатат стиховете му. Официално низвергнатият бард пие и с цел да утоли вилнеещите страсти, свързани с гневния темп на живота му. В началото Марина играе ролята на спасителка, прибирайки го от всякакви запои с другари, където се напива до пристъп и заставяйки лекарите да се борят за всеки негов мирис, когато го афишират за жертван. Впоследствие тя осъзнава, че изходът от тази битка е превдварително решен, тъй като зависимостта на Висоцки от алкохола и дрогата го тласка непреклонно към гроба.
Въпреки обещанието му той да приключи самоубийствения си метод на живот, на 25 юли 1980 година сърцето му стопира да бие. Едва на 42 години. Два дни по-късно е трябвало да играе още веднъж на сцената Хамлет. Никой обаче не връща назад билета си за несъстоялия се театър. Хиляди поклонници на артиста обкръжават театъра на Таганка, с цел да се простят със своя любим. Марина долита от Франция и прекарва цялата нощ край тялото на своя брачен партньор, а след това го съпровожда в последния му път.
40 години след гибелта на поета, Марина Влади споделя в изявление: „ Обикновено си го припомням без никакъв мотив. И освен си го припомням. Често сънувам Володя. Лошо дремя и нощем чувам радио, по което от време на време звучи гласът на Володя. Това постоянно ме раздрусва и вълнува. Спомням си не обособени фрагменти, като на кино, а всичките 12 години взаимен живот – неговата талантливост, нашата среща. И най-важното – нашата обич.”
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ