В петък почитаме голям светец и лечител, ето какви строги забрани се спазват
На 10 февруари Православната черква уважава паметта на Св. Харалампий – християнският светец врач, и Света Валентина.
Св. свещеномъченик Харалампий бил свещеник в Магнезия, Мала Азия, самоуверен просветител на вярата. Изправен на съд, на вятъра бил увещаван да се поклони на идолите.
Предаден на мъчения, стъргали тялото му с стоманени куки. Раните по превъзходен метод заздравявали.
Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното излекуване, повярвали и били предадени на гибел. Осъден на посичане, Св. Харалампий умрял преди мечът да го допре по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.
Паметта на Св. Харалампий е на особена респект в България, както поради молитвеното му покровителство пред Бог за заболели, страдащи духовно и телесно, по този начин и като покровител на пчеларите и проводник на Божията берекет над пчелния мед.
На този ден рано сутринта се носи мед в храмовете, с цел да бъде осветлен.
В националните показа Св. Харалампий бил властелинът на всички заболявания. Държал ги със синджир и по своя воля ги пращал да вървят по света. Според легендите Св. Харалампий е повелител и на чумата и заради тази причина денят му е именуван още Чуминден.
За да умилостивят чумата, на този ден дамите месели питки, мажели ги с мед и ги раздавали на съседи и родственици.
В националните показа чумата е остаряла, грозна, рошава и зла жена, която би трябвало да се изведе от селището. Затова оставят край обитаемото място питка с мед, шише вино, нова забрадка, сапун, гребен и вода, с цел да се залиса, до момента в който мие косите си и ги сплита, а до момента в който се нахрани и напие — да не помни защо е слязла.
Чумата се родила на Атанасовден и почнал да скита по друмищата и из селата. Това траяло до празника на св. Харалампий, когато светецът я заловил и я оковал във вериги.
Чумата носела бележник със лист на жертвите си, дълъг шиш или коса, с които убивала набелязаните хора. Възможно било страшната болест да се яви и като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чували с вълна и по тази причина мъжете мушкали с ножове в тях.
Идването на чумата се предхождало от нескончаем писък на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли боклук пред вратата, ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на дамите и по ризите на мъжете.
Обличали “чумава риза ”, която би трябвало да е направена от девет дами вдовици. Много публикувано средство за предотвратяване от чумата било съществуването на куче съботник в къщата.
Има забавен бит “чисти ” дами да изпекат и отнесат ритуален самун отвън селото, на кръстопът, с цел да умилостивят чумата, че да не идва при хората в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой безлюден дувар самун, завит в месал, и бъклица вино.
Пак с тази цел назовават заболяванията с табуизирани, умалителни имена: “сладки и медни ”, “благи ”, харката назовават “цветето ”, а чумата “леля ”. Някъде има процедура деликатно да се измете къщата, когато има вяра
За предотвратяване от чумата се прави и забавен бит – обредно заораване на селището от двама братя близнаци с волове близнаци и рало, направено от дърво близнак.
Силно се има вяра, че денят на светеца би трябвало да се уважава, в противоположен случай той ще се разсърди, ще пусне чумата и другите страшни заболявания и ще ги прати при хората.
На този ден никой не би трябвало да работи. Денят се тачи изключително доста от дамите.
Рано сутринта те омесват и изпичат специфичен самун и три дребни кравайчета, намазани от горната страна с мед. Взимат паничка мед и дружно с самун и кравайчетата ги отнасят в черквата, където свещеникът ги освещава.
От този мед резервират за лек през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челцата на децата, с цел да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи.
Едно от кравайчетата, приготвени особено за празника, хвърлят на покрива на къщата “за чумата ”, другото дават на животните у дома, а третото на децата.
Стопанките вършат обредни хлябове.
На обяд се поставя софра, като наложително би трябвало да участва питка с мед, свински джолан в гърне или мусака и картофено пюре. Най-възрастната жена в дома прикадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата.
В българския национален календар денят се назовава още Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, а в Охридско – Пунклин празник.
В православния християнски календар 10 февруари е предназначен и на Света великомъченица Валентина. За нейното житие има малко обстоятелства. Известно е, че е била благочестива госпожица, живяла в региона на Кесария Палестинска.
Тя става жертва на гоненията против християните през 308 година при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се пробват да я накарат принудително да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с тил към горящия на него огън. Тази постъпка предопределя ориста й – езичниците я обезглавяват.
На 10 февруари имен ден честват Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя и Вальо.
За да се подготвите уместно за празника, от jenata.blitz.bg ви предлагаме две вкусни оферти, които да сложите на трапезата.
Погача
Продукти:
500 гр. брашно
20 гр. прясна квас
200 мл. прясно мляко (при потребност може да добавите още малко)
1 чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка захар
5 супени лъжици олио/масло
За намазване на тестото: 150 гр. масло
За намазване на погачата: жълтък сусам за поръсване
Приготвяне:
Пресейте брашното и направете кладенче в средата, по-късно натрошете вътре маята, захарта и малко хладко мляко, след което оставете да се задейства. След това прибавете сол, олио и останалото прясно мляко, след което замесете тесто.
Омесете добре, с цел да получите безпрепятствено тесто, което да не залепва за купата. Оставете на топло да втаса.
Втасалото тесто се премесва върху набрашнен работен плот, разделя се на 5 равни елементи и от всяка се прави топка. Оставете ги да починат 10 минути.
Разточете всяка топка с размерите на паница, четири от тях намажете с разтопено масло и ги наредете една върху друга и най-после наредете петата кора ненамазнена.
След това разточете всички дружно на по-голяма кора с диаметър 45 см, от ръба на която изрежете кръг с широчина към 2-3 см. Нарежете останалия кръг на 16 равни части/триъгълници. Навийте триъгълниците на рула, само че не като кифлички, а като следвате едната страна на триъгълника – като на фотографията.
Нареждат се в намазнена тава с диаметър 26 см, с по-широката страна към стената на тавата.
Разрежете кръга на 4 равни елементи, направете дребни охлювчета от тях и ги наредете в средата на погачата. Оставете да втаса на топло, намажете с жълтък и поръсете със сусам.
Печете на 200 градуса, след което като покафенее, намалете на 180 градуса и печете до края към 45 минути.
Тестото можете да го замесите от вечерта, да го оформите, а на другия ден единствено да сложите да се пече. В този случай се оставя да втаса в тавата, покрива се с транспарантно фолио и се оставя в хладилника на най-долния рафт.
На сутринта се изважда за към 30 минути на стайна температура, маже се с жълтък, поръсва се със сусам и става все едно преди малко сте го омесили.
Тъй като тестото се замесва с мляко, при печене бързо придобива цвят, по тази причина, когато покафенее малко и придобие цвят, сложете от горната страна алуминиево фолио или хартия за печене, само че не натискайте по никакъв метод тестото, след което продължете да печете.
Свински джолан с подправки
Продукти:
1-2 свински джолана
1 глава лук
1 морков
1 суп. л. вегета
3 суп. л. мед
черен пипер на зърна, оцет, анасон, джинджифил на прахуляк, канела
свинска мехлем или олио
Приготвяне:
Джоланите се измиват и се поставят в тенджера със студена вода. Прибавят се: морковът, лукът (нарязани не доста дребно), вегетата и няколко зрънца черен пипер. Когато водата заври, температурата се намалява и се оставя на спокоен огън към 2 часа.
В друг съд се смесват малко от бульона, медът и останалите подправки, още няколко зрънца черен пипер и сместа се вари, до момента в който се сгъсти.
Свареният джолан се трансферира в намазнена със свинска мехлем тавичка и се намазва щедро със соса. Пече се в авансово загрята фурна за 15 минути, като понякога се маже със соса. /jenata.blitz.bg
