На 10 април 1841 г. сръбският княз Михаил Обренович издава

На 10 април 1841 година сръбският княз Михаил Обренович издава разгласа, в която се дистанцира от въстанието в Нишко и Пиротско. През 1866 година на този ден е учредено българско читалище в Цариград. Инициатор на тази концепция е Българската духовна тайфа. През 1913 година Скопският митрополит Неофит изпраща обръщение до император Николай II за издевателства на сръбски и гръцки войски над българското население в Македония. На този ден през 1973 година се подписва българо-гръцко съглашение за потребление на Солунското пристанище от България. През 1979 година в 20 ч. и 34 мин. московско време в Космоса е изстрелян галактическият транспортен съд “Союз-33 ", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. През 2001 година България е извадена от отрицателния Шенгенски лист и българите могат да пътуват без визи в Европейски Съюз.
На 10 април са родени: Стефан Елевтеров - литературовед; Георги Димов Кроснев (Добруджански) - деятел на българското и интернационалното комунистическо придвижване, участник в добруджанското националноосвободително придвижване, журналист, Стоян Михалев - поп артист, композитор, Николай Волев - кинорежисьор, артист и сценарист, Михаил Георгиев Виденов - лингвист социолингвист, професор, Величко Георгиев –лекар и държавник, уредник на учебното опазване на здравето.
На този ден умират: Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) - публицист и сценарист, Людмила Станкова Младенчева - писателка-белетристка, Васил Славов Киселков - славист, Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) - публицист и преводач, Сава Панайотов Савов - боен, политически и държавен деятел, ген. от пехотата.

2018 година
На 85-годишна възраст умира композиторът Тончо Русев.
Тончо Русев оставя следа в българската естрадна музика. Негови песни са получавали награди в редица български състезания. Носител е на интернационалните награди от фестивалите в Париж, Токио, Видя дел мар (Чили), Дрезден, Сопот и други През 1981 година от фестивала „ Златният Орфей “ получава Голяма премия за изцяло творчество. Получава премия за повсеместен принос към балканската музика на „ Охрид фест – Охридски трубадури 2007 “. През 2007 година получава и медал „ Стара планина “ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на културата. На 6 декември 2017 година става първият притежател и джентълмен на „ Сребърния кръст на свети Николай “ на община Бургас. Това отличие е с най-голям сан.

2007 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “ първа степен на:
1. Христо Бонев
2. Албена Денкова
3. Максим Стависки

2006 година
Поп - фолк артистът Константин печели в първия сезон на тв шоуто Vip Brother.

2001 година
България е извадена от отрицателния Шенгенски лист и българите могат да пътуват без визи в Европейски Съюз. Шенгенското съглашение е контракт, в началото подписан на 14 юни 1985 година от седем страни-членки на Европейския съюз (ЕС) — Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Германия, Португалия и Испания. Споразумението е подписано в Шенген — малко люксембургско градче на границата с Франция и Германия.
Договорът цели унищожаване на граничния надзор сред страните и за въвеждане на засилен надзор по общата им външна граница. Допълнителен протокол урежда даването на политическо леговище и съдействието на полицейските органи в битката с трансграничната престъпност. С Договора от Амстердам (1997 г.) Шенгенското съглашение става част от правото на Европейски Съюз, а към него се включват останалите страни членки на Европейски Съюз (с изключение на Англия и Ирландия) плюс Исландия и Норвегия. Пълното му осъществяване стартира от 26 март 1995 година, като е формиран лист от страни, чиито жители се считат за нежелани и за които има по-строги визови условия - така наречен черен шенгенски лист. На 1 декември 2000 година министрите на вътрешните работи и правораздаването на Европейски Съюз гласоподаваха за изваждането на България от отрицателния шенгенски лист и за безусловното махане на визите за българи.

1992 година
Проведена е Четвъртата национална конференция на Съюз на демократичните сили. За първи път тя се организира в миг, когато Съюз на демократичните сили е ръководещ. Конференцията поддържа политиката на Филип Димитров за " промяна на системата " и взема решение да се разсекретят досиетата в някогашната Държавна сигурност. Отправени са офанзиви против държавното управление, а Филип Димитров дава обещание да извърши лични промени.

1992 година
В XXXVI Народно заседание е импортирано предложение за разсекретяване на досиетата в някогашната Държавна сигурност на депутати, министри, висши държавни служители, партийни водачи.

1979 година
В 20 ч. и 34 мин. московско време в Космоса е изстрелян галактическият транспортен съд “Союз-33 ", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. Поради зародили усложнения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от планувания режим на работа спускаемият уред се приземява наложително на 12 април 1979 година България става шестата страна в света, изпратила собствен представител в Космоса. Георги Иванов е първият български космонавт, генерал-майор. Роден е на 2 юли 1940 година в гр.Ловеч. В армията е от 1958 година Завършва ВНВВУ " Г. Бенковски " в Долна Митрополия през 1964 година Има подготовка водач I клас. От 1978 година се образова в Центъра за подготовка на космонавти " Ю. Гагарин " в тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.

1973 година
Подписва се българо-гръцко съглашение за потребление на Солунското пристанище от България.

1935 година
Изпратено е писмо от водачите на Демократическата партия Александър Малинов и Никола Мушанов до премиера Пенчо Златев (на снимката). В писмото се желае връщане на армията в казармите и възобновяване на парламентарното ръководство. Пенчо Иванов Златев е български офицер, генерал-лейтенант. Роден е на 21 октомври 1881 година в Елена. Участник е в Балканската и Първа международна война. Един от основателите и ръководителите на незаконния Военен съюз. До 1934 година е контрольор на кавалерията. От 19 май 1934 година до 22 януари 1935 година е министър на войната в кабинета на К. Георгиев; от 22 януари 1935 година до 21 април 1935 г.е министър ръководител. След рухването на кабинета се отдръпва от политическия живот на страната. Умира на 24 август 1948 в гр. София.

1914 година
Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отхвърлят да положат военна клетва в сръбската войска и на всеки 10 е разстрелян по един.

1913 година
В София се сплотяват спортните клубове " Ботев " и " Развитие " и основават състезателен клуб " Славия " с първи капитан Борис Шаранков.

1913 година
Скопският митрополит Неофит изпраща обръщение до император Николай II (на снимката) за издевателства на сръбски и гръцки войски над българското население в Македония. Неофит Скопски е върховен свещеник, митрополит. Роден e в Охрид през 1870 година Учи в родния си град, след което продължава образованието си в Свещеническото учебно заведение в Одрин, където приема и монашество. През 1897 година приключва Духовната семинария в Москва. От 1897 година до 1899 година е преподавател в Скопското педагогическо учебно заведение. През 1900 година е изпратен за ръководител на Българската църковна община в Кукуш. Архимандритско достолепие получава през 1897 година, а за свещеник е ръкоположен през 1908 година Изпълнява и длъжността викарий на Скопската епархия. През юли 1910 година е определен за скопски митрополит. По време на Междусъюзническата война 1913 година сръбските управляващи го екстернират в България и Екзархията му разпорежда ръководството на Охридската епархия. След въвличането на България в Първата международна война 1914–1918 година се завръща още веднъж в Скопие, само че през 1918 година отново е пропъден от сръбските управляващи. Завръща се в България и до края на живота си извършва разнообразни поръчения на Светия синод.

1886 година
Военният министър майор Константин Никифоров издава заповед за награждаването с войнишки кръст “За смелост ” IV-та степен на медицински сестри, показали дръзновение и усърдност по време на Сръбско-българската война 1885 година Константин Никифоров е български офицер, майор (1885 г.). Роден е на 19 октомври 1856 година в Габрово. Завършва Михайловската артилерийска академия в Русия през 1883 година Работи за организирането на българската артилерия. Той е първият българин - министър на войната (1885 – 1886 г.), заел този пост след Съединението, когато съветските военни инструктори напущат страната. За по-малко от два месеца приготвя армията за Сръбско-българската война (1885 г.). След детронирането на княз Александър I Батенберг напуща войската и се отдава на литературни занимания. Автор е на " Ръководство за артилерията " (в 2 елементи, 1889 – 1891 г.). Умира на 20 януари 1891 година в Мерано, Италия.

1880 година
В София идват членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков и Димитър Наумов и стартират договаряния за национално обединяване с депутати от II Обикновено национално заседание. На 17 април 1880 година е подписано съглашение за общи дейности. Областта признава целта на Княжеството, а княз Батенберг утвърждава проекта на 18 април.

1866 година
Основано е българско читалище в Цариград. То е учредено от българската община в Османската империя. Инициатор на тази концепция е Българската духовна тайфа. Тя групира към себе си видни български дейци, които по това време живеят в Цариград. Голяма роля за превръщането му в забележителен образован и културен център изиграва Петко Р. Славейков (на снимката), който е и един от дългогодишните му ръководители. Към читалището се основава библиотека, в която се получават излизащите по това време в империята български вестници и списания. То разполага и със своя печатница, в която се отпечатват не огромен брой книги. Важна част от активността му съставляват сказките и театралните представления, които притеглят вниманието на живеещата в Цариград българска колония. То става основател и за организирането на Македонската тайфа и на Българското благодетелно приятелство " Просвещение ". Българското читалище взема ефективно присъединяване и в битката на българския народ за извоюване на църковно-национална самостоятелност. Поради стеклите се неподходящи условия след Руско-турската освободителна война 1877-1878 година то приключва своята активност.

1841 година
Сръбският княз Михаил Обренович издава разгласа, в която се дистанцира от въстанието в Нишко и Пиротско. На 8 април 1841 година Нишкият валия подхваща нахлуване над въстаническия лагер наоколо до с. Каменица, Нишко, само че войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската работа, въоръжени мюсюлмани атакуват църквата на с. Каменица. За да се отбрани, локалното население се подвига на протест. Това става мотив за експлоадиране на Нишкото въстание 1841 година Под управлението на Милое Йованович се провежда укрепен лагер сред селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за протеста е недоволството на локалното българско население от нежеланието на османските управляващи да пристъпят към осъществяването на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 година и изключително от неизпълнението на поземлената промяна. Друга причина е и огромният гнет над беззащитното население, упражняван от локалните османски земевладелци.
Скоро след експлоадирането на въстанието в Каменица пламъците му обгръщат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Бунтът е най – деен в Нишкия пашалък, където е осъществена и предварителна пропаганда измежду популацията. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, настоящи в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и други В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи подвигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват против Ниш. За да завоюва време, шефът влиза в договаряния с четата на М. Йованович. Докато договаря с нея, той съумява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва против въстаналите селяни и като се възползва от неприятното им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските управляващи принуждават повече от 10 000 души българи да изоставен родните си места и да потърсят избавление навътре в Сърбия. Репресиите провокират мощното неодобрение на европейската общност.

На тази дата са родени:

1972 година
Роден е Стоян Михалев - български поп артист, композитор. През 1990 година основава учебна група, а през 1991 година дружно с Петър Василев образуват група “Киора ”. С нея Михалев написва първата си ария - “Вярвам в теб ”. Тя получава годишна музикална премия на 1992 година за “хит на годината ”. През 1993 година излиза първият албум на група “Киора ” ( “Вярвам в теб ”). До 1996 година групата изнася доста концерти, печели награди и първи места в радиокласациите, гостува в телевизионни излъчвания. Албумът на “Киора ” става двойно платинен на територията на България с тираж над 100 000. През 1994 година в група “Киора ” влиза Виктор Стоянов (клавишни). През 1995 година той и Стоян Михалев настрана от групата записват 3 песни ( “Сълза ”, “Мъртви искри ”, “Бели слънца ”). Ражда се концепцията за независима активност на дуета. През 1997 година Михалев взе участие в основаването на музикалния ефирен канал “ММ ”, където е и водещ. Стоян Михалев има лично студио за звукозапис и видеоклипове.

1946 година
Роден е Николай Волев - български кинорежисьор, артист и сценарист. Завършва киноуниверситета в Лондон. Работи еднообразно сполучливо в документалното и в игралното кино. Като артист се изявява сполучливо във филмите: " Селцето " (тв, 1978-1980 г.), " Мечтателят " (1987 г.). Сред документалните му филми се открояват " Цимент " (1977 г.), " Грънци " (1983 г.), " Дом 8 " (1986 г.), " Вестникарската война " (тв, 1993 г.), " За смъртното наказване " (1999 г.), " Бърза помощ " (1999 г.), " Зимна приказка " (1999 г.), " Кремиковци - фотография за спомен " (1999 г.), " Вечният ухажор " (2000 г.), " Огледалото на дявола " (2001 г.). Режисьор е и на игралните филми " Двойникът " (1979 г.), " Господин за един ден " (1983 г.), " Да обичаш напук " (1986 г.), " Маргарит и Маргарита " (1989-1990 г.), " Козият рог " (1994 г.).

1940 година
Роден е Михаил Георгиев Виденов - български лингвист социолингвист, професор. Той приключва компетентност " Българска лингвистика " в СУ “Св. Климент Охридски ” (1964 г.). През годините е помощник, старши помощник и основен помощник в катедрата по български език в Софийски Университет “Св. Климент Охридски ”. Проф. Михаил Виденов пази два доктората. Първият е на тематика " Годечкият диалект " и е предпазен през 1969 година с теоретичен началник проф. Ст. Стойков. Темата на втория е " За нормата в пограничните приказва " от 1977 година, предпазен в Карловия университет в Прага. Проф. Виденов специализира социолингвистика в Прага в интервала 1972 – 1977 година при проф. Алойс Йедличка. Лектор е по български език в Карловия университет в Прага в годините 1972 – 1977 година и в МГУ " М. В. Ломоносов " от 1984 година до 1987 година През 1981 година става доцент, а от 1988 година е лекар на филологическите науки. Титлата професор носи от 1989 година Проф. Виденов е член на Съюза на учените в България от 1970 година и на редколегията на сп. " Наука " от 1997 година Член е на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите от 1983 година, на Международното социолингвистично сдружение и негов непрекъснат представител от основаването му през 1987 година Проф. Виденов е основател на българската школа по социолингвистика. Той има над 300 изявления: публикации, студии и книги, част от които са оповестени в Съединени американски щати, Русия, Чехия, Швеция, Полша и други Част от неговите научни съчинения са " Годечкият диалект " (1978 г.), " Съвременен български език " (излиза на чешки език в Прага, 1978 г.), " Социолингвистика " (1982 г.), " Чешко-български речник " (1983 година, в съавторство), " Българо-чешки разговорник " (1983 г.), " Норма и тирада " (1986 г.), " Социолингвистични изследвания на гр. Велико Търново " (1988 година, в съавторство), " Българска социолингвистика " (1990 г.), " Съвременната българска градска езикова обстановка " (1990 г.), " Софийският език " (1993 г.), " Практическа социолингвистика " (1994 г.), " Езиковата просвета на българина " (1995 г.), " Социолингвистиката и ученическата тирада " (1996 година, в съавторство), " Езикът и публичното мнение " (1997 г.), " Социолингвистическият маркер " (1998 година, 2. изд. 1999 г.), " Увод в социолингвистиката " (2000 г.) и други

1930 година
Роден е Стефан Елевтеров - български литературовед. Роден е в гр. Горна Оряховица. Завършва гимназия в Търново през 1948 година и специализира " Българска лингвистика " в СУ “Св. Климент Охридски ”. Работи като преподавател и редактор в сп. " Младеж " в интервала 1956 – 1960 година Става лекар по лингвистика като пази дисертация на тематика " Италианската легенда ". През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). Научен помощник е на Института за литература към Българска академия на науките (1976-1978 г.), учител е в СУ “Св. Климент Охридски ” от 1983 година до 1986 година Елевтеров е експерт по българска литература след Освобождението. Той е съставител и редактор на " Избрани произведения " на Алеко Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на " Антология на бълг. литература " (1977 г.). Негови съчинения са " Художествения облик " (1964 г.), " Нова българска литература. 1878-1918 ” (1978 г.), " Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развиване " (1978 г.), " Студии по историческа поетика " (1993 г.). Умира на 8 юни 1997 година в София.

1896 година
Роден е Георги Димов Кроснев (Добруджански) - деятел на българското и интернационалното комунистическо придвижване, участник в добруджанското националноосвободително придвижване, журналист. Завършва гимназия в Шумен, след което следва право в СУ " Св. Климент Охридски ". По време на Първата международна война 1914–1918 година приключва ШЗО и е изпратен като офицер на Южния фронт. След войната се завръща в родния си град и става член на Румънската комунистическа партия. През 1922–1924 година редактира в. " Правда ". От 1924 година като член на Окръжния комитет на Румънската КП в Добрич оглавява незаконната партийна организация в Добруджа. През 1925 година е екстерниран от румънските управляващи от Добруджа и отпътува за Виена. По-късно се открива в Берлин. Участва в работата на Балканската комунистическа федерация. Кроснев е измежду учредителите на Добруджанската революционна организация (ДРО) през 1925 година Избран е в състава на нейния Централен комитет (до 1929 г.) и за секретар на Задграничното бюро на Централен комитет на ДРО. От 1929 година до 1935 година Кроснев обитава в Съюз на съветските социалистически републики, където става помощник на ИККИ. През 1935 година отива в Букурещ. Избран е за член на Секретариата на Централен комитет на Румънската КП. Заловен от румънската полиция, Кроснев е погубен в пандиза ( на 6 февруари 1937 г.).

1872 година
Роден е Величко Георгиев – български доктор и държавник, уредник на учебното опазване на здравето. Родом е от гр. Плевен. Завършва медицина в Монпелие, Франция през 1897 година Автор е на първите изследвания в България върху пелаграта (1900 г.), на писания по организация на опазването на здравето и други Поставя въпроса за настрана Министерство на националното здраве. Умира на 21 февруари 1924 година в София.

1869 година
Роден е Георги Димитров Баласчев – български историк и археолог. Роден е в Охрид. Работи в Руския археологически институт в Цариград, в Париж, Рим и Атина. Редактира сп. " Минало ". Негови съчинения са " Бележки върху материалната просвета на старобългарското ханство " (1902 г.), " Бележки върху изкуството в българските земи през междинните и по-нови епохи " (1902) и други Умира на 6 октомври 1936 година в София.

На тази дата умират:

1995 година
Умира Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) - български публицист и сценарист, работещ в региона на детската литература: " Приключенията на Лиско " (1957 г.). Сценарист на известния младежки трилър " Петимата от Моби Дик " (1970 г.). Негови съчинения са: " Папагалчето и пеперудката ", приказка (1968 г.), " Приключенията на Лиско по море ", разказ за деца и възрастни (1968 г.; 1982 г.), " Избрани разкази и повести " (1971 г.), " Новите завършения на Лиско " (1973 г.), " Най-новите завършения на Лиско. Привидението и Голяма премия ", повести за деца (1975 г.), " Отбраната на Спарта ", разкази и новели (1982 г.); " Далечно корабоплаване ", повести (1988 г.) и други

1976 година
Умира Людмила Станкова Младенчева - българска писателка-белетристка. Следва френска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1939-1941 г.). Сътрудничи на леви периодически издания преди 9 септември 1944 година Нейни съчинения са “Пролетни дъждове ” (1946 г.), “Оранжерии ” (1953 г.), “Утринни часове ” (1954 г.), “Бягството на Антон ” (1957 г.), “Песента на Маринка ” (1960 г.), “Трохи от трапезата ” (1962 г.), “Кариера ” (пиеса, 1964 г.), “Нейното утро ” (1964 г.), “С очи на влюбена ” (1966 г.), “Три бучки захар ” (1971 г.) и други

1973 година
Умира Васил Славов Киселков - български славист, чиито проучвателен ползи са съсредоточени върху старобългарската литература Васил Киселков е преводач, ценител на старобългарския език. Той е роден на 17 ноември 1887 година в Котел. Следва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Завършва образованието си в Загреб (1914 г.), където пази докторска дисертация. Специализира славистика във Виена (1924-1925 г.). Преподавател е по български език и литература в Софийската духовна семинария (1926-1950 г.). Интересите му са основно към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и други

1962 година
Умира Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) - български публицист и преводач. Роден е на 1 октомври 1898 година в с.Марча, Дряновско. Марко Марчевски сътрудничи на в. “К’во да е ” и сп. “Българан ”, организатор е на в. “Възход ”. Той взе участие дружно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък ”. След Септемврийския протест от 1923 година емигрира в Гърция, а оттова в Съюз на съветските социалистически републики, където остава до 1934 година Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко ”. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е помощник на левия щемпел, написа книги за Съюз на съветските социалистически републики. След 9 септември 1944 година е редактор в разнообразни периодически издания и издателства. Доцент е по история на съветска и руска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия ” (1939 г.), “Малка литературна енциклопедия ” (1939 година, в два тома) и други Известни са и неговите детско-юношески творби “Митко Палаузов ” (1951 г.), “Сините скали ” (1948 г.), “Героите на Белица ” (1950 г.), “Остров Тамбукту ” (1955-1957 година, в 3 ч.) и други Превежда произведения на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, П. А. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър-Стоу и други

1940 година
Умира Сава Панайотов Савов - боен, политически и държавен деятел, ген. от пехотата. Роден през 1864 година в Шумен. Завършва Военното учебно заведение в София, след което остава на действителна военна работа. Взема присъединяване в Сръбско-българската война 1885 година. По време на Балканските войни 1912–1913 година командва полк. През Първата международна война 1914–1918 година управлява войска. Министър на войната (21 юни–28 ноември 1918 г.) в държавното управление на Т. Теодоров. Съветник на царя по военните въпроси. Народен представител.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство
“Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и различен.