Как страхът от еврото бързо се изпари
На 1 януари 2023 година хърватите имаха двоен мотив да честват – освен идването на Новата година, само че и присъединението към Шенгенското пространство. Най-сетне се бе разкрила опцията за пътувания, без да се чака на опашки за паспортен надзор. Някои коментатори даже означиха, че дребната страна едвам в този миг е влезнала действително в Европейски Съюз.
Присъединяването на Хърватия към еврозоната от същата дата обаче напълно не бе признато по този начин еуфорично. Хърватската куна, въведена след оповестяването на независимостта през 1990-те години, бе сменена от единната европейска валута.
Страхът от еврото
„ Сдържаното посрещане на еврото не бе целесъобразно “, споделя пред Дъждовни води икономическият анализатор Горанко Физулич. „ Мнозина се опасяваха от промени, от повишаване и от това, че виталният им стандарт ще спадне. В медиите се изписа доста по този въпрос. Но тези, които разбираха какво значи въвеждането на еврото, нямаха самообладание. Този акт, наред с приемането на Хърватия в Шенген, бе голяма крачка напред за страната. “
Хърватското държавно управление се опита навреме да разсее страховете на популацията от еврото. Още месеци преди въвеждането на единната европейска валута всички цени в магазините трябваше да бъдат посочени както в куни, по този начин и в евро. Тази мярка остава в действие до края на 2023 година – в името на прозрачността на цените.
При това еврото в Хърватия още отпреди формалното му въвеждане беше неофициална валута. Цените в редица браншове от години се посочваха в евро – да вземем за пример за коли, недвижими парцели, наеми или строителство. Редица туристически организации също обявяваха цените си в евро, а и огромна част от спестяванията на хърватите надалеч не бяха в куни – доверието към европейската политика на парична непоклатимост бе по-голямо, в сравнение с към локалната Централна банка.
Някои се възползваха
Въпреки това в първите месеци след въвеждането на еврото жителите всеобщо се оплакваха в медиите от повишаването, непрекъснато се разгласиха касови бележки отпреди и след смяната на валутата. И фактически – някои заведения несъмнено се възползваха от събитието, с цел да закръглят цените или осезаемо да ги усилят.
Тестено произведение, което преди е можело да се купи за 75 цента, ненадейно поскъпнало с 10 цента. На места цената на капучиното се нараснала от 1,65 на 1,80. Ценовите скокове не са огромни, само че става дума за нещо, което е всекидневно пред очите на хората и за немалка част от тях играе роля и във финансов проект.
Икономическият специалист Физулич, който е някогашен министър на стопанската система, въпреки всичко счита, че новата валута не носи виновността за спада в виталния стандарт на някои от жителите. „ Аз съм уверен, че и без еврото би се стигнало до понижаване на покупателната дарба. Това визира най-много тези хора, чиито приходи са под междинните, а те не са малко. Покрай еврото цените евентуално са се нараснали сред един и два % – само че не повече. “
Ръст в цените и без еврото
Инфлацията в Хърватия за юни 2023 е една от най-високите в – 8,3 %. А по ниво на приходите – междинната чиста годишна заплата е от 11 000 евро – страната е в долната част на класацията. Основният проблем на Хърватия обаче не е новата валута, а огромната ножица в приходите, неизгодната икономическа конструкция и прекомерно високите държавни разноски, споделя Физулич.
От една страна, ставката по Данък добавена стойност в Хърватия е втора по величина в Европейски Съюз – 25 %, което е съвсем колкото в Дания или Швеция. По този метод се финансира раздутият държавен уред. От друга страна, се създават прекомерно малко артикули за експорт. По-голямата част от парите се печелят от туризма, акцентира Физулич. А в тази сфера цените се ориентират по отношение на туристите от Германия, Италия или Австрия – все страни, в които хората имат доста по-висока покупателна дарба. „ Там, където туризмът играе значима роля, се стигна и до повишение на цените. Но това нямаше да бъде по-различно, в случай че хърватската куна беше останала “, разяснява още икономическият специалист.
Историята на еврото – история на триумфа
Физулич е на мнение, че присъединението на Хърватия към еврозоната е триумф: „ Всеки, който има настоятелен връзки с чужбина – както в туризма, по този начин и в другите сектори, знае какъв брой се пести от това, че към този момент не се постанова обмяна на пари и вземане предвид с съмненията в курса. Много по-лесно и по-изгодно е да се пътува, в случай че няма потребност непрекъснато да се обменят куни. А това е значимо и психически: към този момент имаш валута, която е сигурна и постоянна – няма потребност да купуваш валута за пътуванията “.
Поради това, както споделя Физулич, еврото в това време се радва на необятен банкет в Хърватия. „ Днес съвсем никой не би споделил, че не е трябвало да се вкарва – даже тези, които първоначално шумно стачкуваха против него. “
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на Дебати.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Присъединяването на Хърватия към еврозоната от същата дата обаче напълно не бе признато по този начин еуфорично. Хърватската куна, въведена след оповестяването на независимостта през 1990-те години, бе сменена от единната европейска валута.
Страхът от еврото
„ Сдържаното посрещане на еврото не бе целесъобразно “, споделя пред Дъждовни води икономическият анализатор Горанко Физулич. „ Мнозина се опасяваха от промени, от повишаване и от това, че виталният им стандарт ще спадне. В медиите се изписа доста по този въпрос. Но тези, които разбираха какво значи въвеждането на еврото, нямаха самообладание. Този акт, наред с приемането на Хърватия в Шенген, бе голяма крачка напред за страната. “
Хърватското държавно управление се опита навреме да разсее страховете на популацията от еврото. Още месеци преди въвеждането на единната европейска валута всички цени в магазините трябваше да бъдат посочени както в куни, по този начин и в евро. Тази мярка остава в действие до края на 2023 година – в името на прозрачността на цените.
При това еврото в Хърватия още отпреди формалното му въвеждане беше неофициална валута. Цените в редица браншове от години се посочваха в евро – да вземем за пример за коли, недвижими парцели, наеми или строителство. Редица туристически организации също обявяваха цените си в евро, а и огромна част от спестяванията на хърватите надалеч не бяха в куни – доверието към европейската политика на парична непоклатимост бе по-голямо, в сравнение с към локалната Централна банка.
Някои се възползваха
Въпреки това в първите месеци след въвеждането на еврото жителите всеобщо се оплакваха в медиите от повишаването, непрекъснато се разгласиха касови бележки отпреди и след смяната на валутата. И фактически – някои заведения несъмнено се възползваха от събитието, с цел да закръглят цените или осезаемо да ги усилят.
Тестено произведение, което преди е можело да се купи за 75 цента, ненадейно поскъпнало с 10 цента. На места цената на капучиното се нараснала от 1,65 на 1,80. Ценовите скокове не са огромни, само че става дума за нещо, което е всекидневно пред очите на хората и за немалка част от тях играе роля и във финансов проект.
Икономическият специалист Физулич, който е някогашен министър на стопанската система, въпреки всичко счита, че новата валута не носи виновността за спада в виталния стандарт на някои от жителите. „ Аз съм уверен, че и без еврото би се стигнало до понижаване на покупателната дарба. Това визира най-много тези хора, чиито приходи са под междинните, а те не са малко. Покрай еврото цените евентуално са се нараснали сред един и два % – само че не повече. “
Ръст в цените и без еврото
Инфлацията в Хърватия за юни 2023 е една от най-високите в – 8,3 %. А по ниво на приходите – междинната чиста годишна заплата е от 11 000 евро – страната е в долната част на класацията. Основният проблем на Хърватия обаче не е новата валута, а огромната ножица в приходите, неизгодната икономическа конструкция и прекомерно високите държавни разноски, споделя Физулич.
От една страна, ставката по Данък добавена стойност в Хърватия е втора по величина в Европейски Съюз – 25 %, което е съвсем колкото в Дания или Швеция. По този метод се финансира раздутият държавен уред. От друга страна, се създават прекомерно малко артикули за експорт. По-голямата част от парите се печелят от туризма, акцентира Физулич. А в тази сфера цените се ориентират по отношение на туристите от Германия, Италия или Австрия – все страни, в които хората имат доста по-висока покупателна дарба. „ Там, където туризмът играе значима роля, се стигна и до повишение на цените. Но това нямаше да бъде по-различно, в случай че хърватската куна беше останала “, разяснява още икономическият специалист.
Историята на еврото – история на триумфа
Физулич е на мнение, че присъединението на Хърватия към еврозоната е триумф: „ Всеки, който има настоятелен връзки с чужбина – както в туризма, по този начин и в другите сектори, знае какъв брой се пести от това, че към този момент не се постанова обмяна на пари и вземане предвид с съмненията в курса. Много по-лесно и по-изгодно е да се пътува, в случай че няма потребност непрекъснато да се обменят куни. А това е значимо и психически: към този момент имаш валута, която е сигурна и постоянна – няма потребност да купуваш валута за пътуванията “.
Поради това, както споделя Физулич, еврото в това време се радва на необятен банкет в Хърватия. „ Днес съвсем никой не би споделил, че не е трябвало да се вкарва – даже тези, които първоначално шумно стачкуваха против него. “
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на Дебати.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ