Станимир Стоилов: Кърлежите в Левски трябва да се елиминират
На 1 септември ще се навърши една година, откогато Станимир Стоилов се завърна в Левски в качеството си на старши треньор. За късото време опитният експерт съумя да сглоби тим, преборил се за първи трофей след мъчително 13-годишно очакване. Успоредно с успехите и загубите на терена обаче, клубът продължава да се бори с проблемите от финансово естество, а някогашният селекционер на България и Казахстан предизвести „ сините “ последователи, че се задават тежки 12 месеца, в случай че не се намерят нови вложители и спонсори, подготвени да поемат издръжката на 26-кратните първенци. Пред „ Труд “ Стоилов приказва за всичко реализирано дотук, както и за терзанията му за бъдещето на 26-кратните първенци.
- Г-н Стоилов, единствено след дни се навършва 1 година, откогато се завърнахте в Левски. Каква е разликата с оня тим, който заварихте тогава, във вашите очи?
- Случиха се много промени от този момент – като футболисти, метод на игра, метод на работа. Има разлика и тя е забележима. Този тим в този момент умерено надиграва противниците си на „ Георги Аспарухов “, а тези от долната половина на класирането съвсем не основават положения на нашия стадион. Предстои този тим да се научи да печели по-уверено мачовете с водещите клубове. Стигнали сме под върха, би трябвало да продължим да играем като еднакъв с еднакъв с водачите.
- Сега доминира позитивното въодушевление и оптимизъм, само че преди година обстановката бе радикално друга. Колко съществено бе ситуацията тогава и това ли бе най-трудната обстановка, в която сте изпадали като треньор?
- Не, не считам. Когато имаш огромни цели, обстановката постоянно е сложна. За мен не представляваше голяма компликация да трансформира „ Левски “. Може би от дистанцията на времето в този момент тази задача ми наподобява, че не беше сложна. Промени се ненапълно и обстановката в клуба, промени се отношението към тима, заплащанията към футболисти и щаб, това беше извънредно значим ангажимент, с цел да може да притискаме играчите да порастват. Иначе бюджетът е същият, не сме правили фрапантни промени, а единствено подменихме играчите. На моменти даже сме и под бюджета от този от преди година.
- За този интервал успяхте да превърнете „ Георги Аспарухов “ още веднъж в цитадела, откакто преди този момент „ сините “ мъчно печелиха вкъщи, а редица тимове се снимаха пред таблото за спомен. Каква е рецептата?
- Виновниците за това някой да се снима на „ Герена “ е спортно-техническият щаб отпред с треньора и оттова надолу по веригата. Случиха се прекомерно доста нелепости през тези 13 години, освен това с доста пари, упоритости и предпочитание. Стигна се до това да се скапе всевъзможен престиж и имидж на клуба, а последната година в действителност беше пагубна за Левски, който бе във футболен и финансов банкрут.
- Спечелихте ли си нови врагове след завръщането си в Левски?
- Мисля, че да. Но когато става въпрос за Левски, всичко което съм правил е било в името на положителното на клуба. Няма някой, който да е бил незаслужено посочен от мен. Врагове не се тревожа да сътворявам, само че те са такива в техните очи, в моите очи са хора, които не могат да оказват помощ на Левски или които нямат място към клуба. Но пък най-вече врагове си сътворих в нашите съперници, щом започнахме да побеждаваме. Това се случи, което е добре.
- Има ли концепция, която не успяхте да реализирате за тази една година, само че към момента ви стои в главата?
- Да, има такава, най-много да подобря игровия жанр на тима. Имаше мачове, в които продължаваме да залагаме напълно на резултата и успеха, такава беше обстановката. Щом стигнахме до цялостни пътеходи в секторите на нашия стадион, а и освен, от това по-добра оценка няма. Но е реалност, че играчите прекомерно постепенно се развиват откъм самостоятелни качества, би трябвало по-бързо да го вършат. Навикът да помнят и да мислят към момента им бяга. Играят повече с душа и сърце, в сравнение с с главата, а в случай че съберем и трите ще забележим един в действителност добър Левски.
- Заради ранния старт на сезона футболистите съвсем не са почивали, крие ли своите опасности този сбит цикъл?
- Моето мнение е, че това е съвършеният цикъл. Рискът е, в случай че след 11 месеца футбол, както е тази година, не се получи минимална пауза от 30 дни за футболистите. Затова сме пуснали публична молба към БФС и Лигата, а желанието ни е шампионата да завърши до 30 ноември, с цел да може играчите да имат едномесечна пауза. Специално футболистите на Левски 11 месеца играеха и упражняваха, а националите имаха едвам 3-4 дни отмора през лятото, което е лека пауза и не дава опция за възобновяване от натрупалата се отмалялост. За да може организмът да е подготвен за последващи 11 месеца работа, би трябвало да получи пълноценна отмора от към 30 дни. Иначе има заплаха след време при струпване на отмалялост да се стигне до серия от контузии. Официално сме пуснали нашето предложение шампионатите и шампионатите да приключат до края на ноември.
- Очаквате ли да получите упреци поради това предложение, откакто към този момент бяхте нападнат за решението да отлагате мачове?
- Като виждам, не сме единствено ние с отсрочените мачове. Още февруари, когато бяхме надалеч от каквото и да е класиране за Европа, споделих, че евроучастниците ни би трябвало да получат опция да си трансформират и нагласят програмата, с цел да показват България по най-хубавия метод. Всичко, което сме поискали във футбола, след време се прави оценка като вярно. Така бе и преди 15 години, когато желаех положителни терени и осветяване. Времето ще покаже кой е крив и кой е прав, само че аз не се тормозя, че някой ще ме нападна, тъй като това е футболната истина и не съм я измислил аз. Виждаме, че по този начин се организират шампионатите в топ 5 на Европа, само че има и 30-40 дни пауза през лятото. Трябва да вършим същото. У нас не можем да играем декември, януари и февруари, тъй като нямаме условия. Ако имахме, аз съм за непрестанен сезон от август до юни, дори да се играе по Коледа и Нова година, когато е най-гледаемото време. Затова и в Англия има подобен интерес към мачовете в този интервал на годината, тъй като хората или са пред тв приемниците или са в родния си град поради празниците.
- Има ли някакъв по-генерален извод, който си направихте след реванша с Хамрун за себе си?
- След реванша общо взето ми се удостовери това, което приказвам от първия ден. Левски в четирите евромача изглеждаше тим, който бе изцяло равносилен във всеки един от тях, а в тези против малтийците стояхме с една концепция по-добре от тях. Повтори се версията, че Господ е доста футболно обективен. През цялото време намерено обявявах, че има неща, които би трябвало да се трансформират и изчистят. Дойде футболният Господ и удари левскарите тъкмо, когато не заслужаваха. Но това са последици, които се натрупаха през годините. Неслучайно загубихме 3 финала и купа на „ Герена “. Същият този футболен Господ ни даде доста, повече, в сравнение с заслужаваме, само че ни взе по най-болезнения метод в този момент, тъй като не променихме доста от нещата. Опитваме се да отлагаме истината за Левски. На терена тя се вижда, не можеш да го скриеш, само че другата истина към момента не е казана цялата. Затова футболният Господ наказа Левски. Ако Хамрун бе по-добър от нас, ок, само че ние загубихме съвсем без голови обстановки. Това беше моментът, в който се видя, че нещо не е както би трябвало в клуба. Всеки би трябвало да си даде сметка какво тъкмо е приключил и какво прави в този интервал. Опитваме се да отстраняваме кърлежите, които атакуват „ Левски “.
-Не бяха малко рецензиите след отпадането. На какво ги отдавате – вдигнахте летвата с отстраняването на ПАОК и триумфа за Купата или бе комфортен миг за офанзива?
- Нямам проблеми с рецензиите. Особено когато е футболна. Когато е на персонална основа, тя е жалка и смешна. Всеки има право да си каже мнението за Левски, когато има резултати и когато няма. Аз също съм го правил, когато не съм бил в клуба. Футболната истина е елементарно да се види на терена, само че някои хора са слепи. Аз съм най-големият критик на Левски, няма по-голям от мен. Подчертавам, че бюджетът ни е същият, какъвто беше и преди година. А с такива бюджети чудеса не се чакат. Не споделям, че в случай че е по-голям, ще има чудеса, само че играем по този начин, както желаят левскарите. Футболно Левски се отлепи от дъното, въпросът е до каква степен ще стигне надграждането. След финала за Купата подчертах, че не давам обещание надграждане, в случай че си спомняте. Затова съм твърдо уверен,че с изключение на футбола, би трябвало да си почистим и другите проблеми и те да се кажат. Трябва да се каже кой какви задължения е натрупал на гърба на клуба.
- 13 години липсваха трофеите, в този момент следва край с Лудогорец и евентуален втори подобен в границите на няколко месеца. Може ли успех в четвъртък да заличи разочарованието от отпадането в Европа?
- Не, двете неща са доста разнообразни. Трябва да си създадем изводите от отпадането, макар че против Хамрун ни липсваше шанс и завършващ удар най-много. Суперкупата е витринен трофей, който „ Левски “ би трябвало да направи всичко допустимо да завоюва, с цел да може на фона на изчезналите оценки да добави още един. Наясно сме със силата на съперника, само че и с нашата. Ще играем, с цел да спечелим. Но този отбор към този момент е в историята, откакто върна оценките след 13-годишно очакване. Може би това е и тимът, спечелил трофей с най-ниския бюджет на „ Левски “ в най-новата история на клуба.
- Досега Пламен Андреев пазеше в турнирните дуели у нас, на него ли смятате да разчитате във финала и до каква степен стигна развиването му?
- В опита си да реализираме резултати и триумфи се стараем да даваме опция на младите. Левски няма бъдеще, в случай че не основава свои фрагменти и не ги продава. Това е едното, другото е да намираме нови спонсори и вложители. Като футболен човек съм длъжен да давам път на младите. Така беше и при предния ми престой тук. Засега Пламен се оправя на положително равнище, макар че е на нежна възраст. Очаквам да има и лъкатушене, само че за момента се оправя извънредно устойчиво. Нямам желание да взимам чужденец на този пост, тъй че младите вратари би трябвало да получат повече късмет. Сега е добър миг Пламен да получава повече благоприятни условия, тъй като нямаме евромачове и някакви огромни тествания. Ако той издържи като душeвност, а и другите млади, не виждам причина те да не получават късмет. За мача със Суперкупата още не съм решил, в този момент на дневен ред стои гостуването във Враца.
- Билал Бари нямаше нито едно попадение при завръщането ви, а през днешния ден е прославен рефренът „ едно, две три - Билал Бари “. Как съумя да си извоюва мястото и любовта, при все, че през годините е имало други нападатели, по-добри от него, които не са се задържали, а и не са си спечелили тази обич?
- Бари работи доста в тренировки и мачове. Той е несклоняем в единоборства, придвижвания, битка. Затова получи моето доверие. Естествено, опитваме се да подобрим завършващия му удар и последното допиране. Това става с мудни темпове, само че той напредва. Старае се доста. Той би трябвало да работи още, с цел да си реши казуса. И преди съм казвал, че взимаме играчи, които имат разрешими проблеми и работим в тази тенденция. Да, Левски има потребност от още по-силен централен нападател, той се старае и по тази причина получава тези шансове. Далеч съм от мисълта, че Бари е оправдал…че това е централният нападател на Левски. Но той се старае, работи, с цел да усъвършенства качествата си на терена и да резервира позицията. Знаете, че „ Левски “ постоянно е имал мощни играчи на този пост, по тази причина и някои от тях са митове на клуба.
- И защото тематиката е една година от завръщането ви в Левски, за край къде виждате Левски след 12 месеца?
-Иска ми са да кажа на супер място като първенец, само че обстановката, която е в момента…виждам го като тежка година във всякакво естество – финансово и спортно-техническо. Да не употребявам и по-силни думи. В последните месеци Левски спечели извънредно доста пари, което демонстрира, че бизнес моделът е сполучлив, за такива доходи евентуално клубът не си е и мечтал. Но старите отговорности, които чистим от слабото ръководство в предходните години, не ми дават никакво съображение да споделям, че Левски ще процъфти. Всички тези впечатляващи доходи отидоха за остарели отговорности и нелепости, правени през годините, изключвайки заплатите, които плащаме в този момент. А сега Левски генерира суми за месец, с които някои тимове се устоят цяла година. Затова желаех с идването си да покажем кой какви задължения е натрупал, какви разноски е правил, с цел да няма прикриване и да няма спасители в кавички. Всички тези, които си потеглиха с ореол на спасители, би трябвало да им върнем лентичката и да покажем цифрите, които сътвориха за Левски. Ако не чистихме през тази година задължения към нелепостите, правени от неначетеност от хора и ръководители, клубът можеше да е преполовил отговорностите към Национална агенция за приходите и да виждам ярко бъдете. Така че тези спасители в кавички де факто го потопиха и не виждам ярко бъдеще. Затова начертавам година на борба, в която ще можем да покриваме заплати и режийни разноски, само че не и да създадем европейски тим и да имаме нов стадион, каквато ми е фантазията, в случай че нещо не се промени в оставащите месеци. Трябва да се намерят нови приходи, спонсори, вложители, това е пътят. Феновете направиха и невъзможното Левски да е на повърхността, всичко това се дължи на тях и на парите на спонсорите, само че това не е задоволително поради отговорности от едва ръководство. Феновете виждат единствено успехите, раздаването, положителните и слабите страни на един мач, само че монетата има две страни. Не можем да продължаваме по този метод, както споделих на срещата във вторник. Ако не намерим решения на проблемите си, вървим към банкрут, само че не футболен. Отлагането на проблемите, води до задълбочаването им.
- Г-н Стоилов, единствено след дни се навършва 1 година, откогато се завърнахте в Левски. Каква е разликата с оня тим, който заварихте тогава, във вашите очи?
- Случиха се много промени от този момент – като футболисти, метод на игра, метод на работа. Има разлика и тя е забележима. Този тим в този момент умерено надиграва противниците си на „ Георги Аспарухов “, а тези от долната половина на класирането съвсем не основават положения на нашия стадион. Предстои този тим да се научи да печели по-уверено мачовете с водещите клубове. Стигнали сме под върха, би трябвало да продължим да играем като еднакъв с еднакъв с водачите.
- Сега доминира позитивното въодушевление и оптимизъм, само че преди година обстановката бе радикално друга. Колко съществено бе ситуацията тогава и това ли бе най-трудната обстановка, в която сте изпадали като треньор?
- Не, не считам. Когато имаш огромни цели, обстановката постоянно е сложна. За мен не представляваше голяма компликация да трансформира „ Левски “. Може би от дистанцията на времето в този момент тази задача ми наподобява, че не беше сложна. Промени се ненапълно и обстановката в клуба, промени се отношението към тима, заплащанията към футболисти и щаб, това беше извънредно значим ангажимент, с цел да може да притискаме играчите да порастват. Иначе бюджетът е същият, не сме правили фрапантни промени, а единствено подменихме играчите. На моменти даже сме и под бюджета от този от преди година.
- За този интервал успяхте да превърнете „ Георги Аспарухов “ още веднъж в цитадела, откакто преди този момент „ сините “ мъчно печелиха вкъщи, а редица тимове се снимаха пред таблото за спомен. Каква е рецептата?
- Виновниците за това някой да се снима на „ Герена “ е спортно-техническият щаб отпред с треньора и оттова надолу по веригата. Случиха се прекомерно доста нелепости през тези 13 години, освен това с доста пари, упоритости и предпочитание. Стигна се до това да се скапе всевъзможен престиж и имидж на клуба, а последната година в действителност беше пагубна за Левски, който бе във футболен и финансов банкрут.
- Спечелихте ли си нови врагове след завръщането си в Левски?
- Мисля, че да. Но когато става въпрос за Левски, всичко което съм правил е било в името на положителното на клуба. Няма някой, който да е бил незаслужено посочен от мен. Врагове не се тревожа да сътворявам, само че те са такива в техните очи, в моите очи са хора, които не могат да оказват помощ на Левски или които нямат място към клуба. Но пък най-вече врагове си сътворих в нашите съперници, щом започнахме да побеждаваме. Това се случи, което е добре.
- Има ли концепция, която не успяхте да реализирате за тази една година, само че към момента ви стои в главата?
- Да, има такава, най-много да подобря игровия жанр на тима. Имаше мачове, в които продължаваме да залагаме напълно на резултата и успеха, такава беше обстановката. Щом стигнахме до цялостни пътеходи в секторите на нашия стадион, а и освен, от това по-добра оценка няма. Но е реалност, че играчите прекомерно постепенно се развиват откъм самостоятелни качества, би трябвало по-бързо да го вършат. Навикът да помнят и да мислят към момента им бяга. Играят повече с душа и сърце, в сравнение с с главата, а в случай че съберем и трите ще забележим един в действителност добър Левски.
- Заради ранния старт на сезона футболистите съвсем не са почивали, крие ли своите опасности този сбит цикъл?
- Моето мнение е, че това е съвършеният цикъл. Рискът е, в случай че след 11 месеца футбол, както е тази година, не се получи минимална пауза от 30 дни за футболистите. Затова сме пуснали публична молба към БФС и Лигата, а желанието ни е шампионата да завърши до 30 ноември, с цел да може играчите да имат едномесечна пауза. Специално футболистите на Левски 11 месеца играеха и упражняваха, а националите имаха едвам 3-4 дни отмора през лятото, което е лека пауза и не дава опция за възобновяване от натрупалата се отмалялост. За да може организмът да е подготвен за последващи 11 месеца работа, би трябвало да получи пълноценна отмора от към 30 дни. Иначе има заплаха след време при струпване на отмалялост да се стигне до серия от контузии. Официално сме пуснали нашето предложение шампионатите и шампионатите да приключат до края на ноември.
- Очаквате ли да получите упреци поради това предложение, откакто към този момент бяхте нападнат за решението да отлагате мачове?
- Като виждам, не сме единствено ние с отсрочените мачове. Още февруари, когато бяхме надалеч от каквото и да е класиране за Европа, споделих, че евроучастниците ни би трябвало да получат опция да си трансформират и нагласят програмата, с цел да показват България по най-хубавия метод. Всичко, което сме поискали във футбола, след време се прави оценка като вярно. Така бе и преди 15 години, когато желаех положителни терени и осветяване. Времето ще покаже кой е крив и кой е прав, само че аз не се тормозя, че някой ще ме нападна, тъй като това е футболната истина и не съм я измислил аз. Виждаме, че по този начин се организират шампионатите в топ 5 на Европа, само че има и 30-40 дни пауза през лятото. Трябва да вършим същото. У нас не можем да играем декември, януари и февруари, тъй като нямаме условия. Ако имахме, аз съм за непрестанен сезон от август до юни, дори да се играе по Коледа и Нова година, когато е най-гледаемото време. Затова и в Англия има подобен интерес към мачовете в този интервал на годината, тъй като хората или са пред тв приемниците или са в родния си град поради празниците.
- Има ли някакъв по-генерален извод, който си направихте след реванша с Хамрун за себе си?
- След реванша общо взето ми се удостовери това, което приказвам от първия ден. Левски в четирите евромача изглеждаше тим, който бе изцяло равносилен във всеки един от тях, а в тези против малтийците стояхме с една концепция по-добре от тях. Повтори се версията, че Господ е доста футболно обективен. През цялото време намерено обявявах, че има неща, които би трябвало да се трансформират и изчистят. Дойде футболният Господ и удари левскарите тъкмо, когато не заслужаваха. Но това са последици, които се натрупаха през годините. Неслучайно загубихме 3 финала и купа на „ Герена “. Същият този футболен Господ ни даде доста, повече, в сравнение с заслужаваме, само че ни взе по най-болезнения метод в този момент, тъй като не променихме доста от нещата. Опитваме се да отлагаме истината за Левски. На терена тя се вижда, не можеш да го скриеш, само че другата истина към момента не е казана цялата. Затова футболният Господ наказа Левски. Ако Хамрун бе по-добър от нас, ок, само че ние загубихме съвсем без голови обстановки. Това беше моментът, в който се видя, че нещо не е както би трябвало в клуба. Всеки би трябвало да си даде сметка какво тъкмо е приключил и какво прави в този интервал. Опитваме се да отстраняваме кърлежите, които атакуват „ Левски “.
-Не бяха малко рецензиите след отпадането. На какво ги отдавате – вдигнахте летвата с отстраняването на ПАОК и триумфа за Купата или бе комфортен миг за офанзива?
- Нямам проблеми с рецензиите. Особено когато е футболна. Когато е на персонална основа, тя е жалка и смешна. Всеки има право да си каже мнението за Левски, когато има резултати и когато няма. Аз също съм го правил, когато не съм бил в клуба. Футболната истина е елементарно да се види на терена, само че някои хора са слепи. Аз съм най-големият критик на Левски, няма по-голям от мен. Подчертавам, че бюджетът ни е същият, какъвто беше и преди година. А с такива бюджети чудеса не се чакат. Не споделям, че в случай че е по-голям, ще има чудеса, само че играем по този начин, както желаят левскарите. Футболно Левски се отлепи от дъното, въпросът е до каква степен ще стигне надграждането. След финала за Купата подчертах, че не давам обещание надграждане, в случай че си спомняте. Затова съм твърдо уверен,че с изключение на футбола, би трябвало да си почистим и другите проблеми и те да се кажат. Трябва да се каже кой какви задължения е натрупал на гърба на клуба.
- 13 години липсваха трофеите, в този момент следва край с Лудогорец и евентуален втори подобен в границите на няколко месеца. Може ли успех в четвъртък да заличи разочарованието от отпадането в Европа?
- Не, двете неща са доста разнообразни. Трябва да си създадем изводите от отпадането, макар че против Хамрун ни липсваше шанс и завършващ удар най-много. Суперкупата е витринен трофей, който „ Левски “ би трябвало да направи всичко допустимо да завоюва, с цел да може на фона на изчезналите оценки да добави още един. Наясно сме със силата на съперника, само че и с нашата. Ще играем, с цел да спечелим. Но този отбор към този момент е в историята, откакто върна оценките след 13-годишно очакване. Може би това е и тимът, спечелил трофей с най-ниския бюджет на „ Левски “ в най-новата история на клуба.
- Досега Пламен Андреев пазеше в турнирните дуели у нас, на него ли смятате да разчитате във финала и до каква степен стигна развиването му?
- В опита си да реализираме резултати и триумфи се стараем да даваме опция на младите. Левски няма бъдеще, в случай че не основава свои фрагменти и не ги продава. Това е едното, другото е да намираме нови спонсори и вложители. Като футболен човек съм длъжен да давам път на младите. Така беше и при предния ми престой тук. Засега Пламен се оправя на положително равнище, макар че е на нежна възраст. Очаквам да има и лъкатушене, само че за момента се оправя извънредно устойчиво. Нямам желание да взимам чужденец на този пост, тъй че младите вратари би трябвало да получат повече късмет. Сега е добър миг Пламен да получава повече благоприятни условия, тъй като нямаме евромачове и някакви огромни тествания. Ако той издържи като душeвност, а и другите млади, не виждам причина те да не получават късмет. За мача със Суперкупата още не съм решил, в този момент на дневен ред стои гостуването във Враца.
- Билал Бари нямаше нито едно попадение при завръщането ви, а през днешния ден е прославен рефренът „ едно, две три - Билал Бари “. Как съумя да си извоюва мястото и любовта, при все, че през годините е имало други нападатели, по-добри от него, които не са се задържали, а и не са си спечелили тази обич?
- Бари работи доста в тренировки и мачове. Той е несклоняем в единоборства, придвижвания, битка. Затова получи моето доверие. Естествено, опитваме се да подобрим завършващия му удар и последното допиране. Това става с мудни темпове, само че той напредва. Старае се доста. Той би трябвало да работи още, с цел да си реши казуса. И преди съм казвал, че взимаме играчи, които имат разрешими проблеми и работим в тази тенденция. Да, Левски има потребност от още по-силен централен нападател, той се старае и по тази причина получава тези шансове. Далеч съм от мисълта, че Бари е оправдал…че това е централният нападател на Левски. Но той се старае, работи, с цел да усъвършенства качествата си на терена и да резервира позицията. Знаете, че „ Левски “ постоянно е имал мощни играчи на този пост, по тази причина и някои от тях са митове на клуба.
- И защото тематиката е една година от завръщането ви в Левски, за край къде виждате Левски след 12 месеца?
-Иска ми са да кажа на супер място като първенец, само че обстановката, която е в момента…виждам го като тежка година във всякакво естество – финансово и спортно-техническо. Да не употребявам и по-силни думи. В последните месеци Левски спечели извънредно доста пари, което демонстрира, че бизнес моделът е сполучлив, за такива доходи евентуално клубът не си е и мечтал. Но старите отговорности, които чистим от слабото ръководство в предходните години, не ми дават никакво съображение да споделям, че Левски ще процъфти. Всички тези впечатляващи доходи отидоха за остарели отговорности и нелепости, правени през годините, изключвайки заплатите, които плащаме в този момент. А сега Левски генерира суми за месец, с които някои тимове се устоят цяла година. Затова желаех с идването си да покажем кой какви задължения е натрупал, какви разноски е правил, с цел да няма прикриване и да няма спасители в кавички. Всички тези, които си потеглиха с ореол на спасители, би трябвало да им върнем лентичката и да покажем цифрите, които сътвориха за Левски. Ако не чистихме през тази година задължения към нелепостите, правени от неначетеност от хора и ръководители, клубът можеше да е преполовил отговорностите към Национална агенция за приходите и да виждам ярко бъдете. Така че тези спасители в кавички де факто го потопиха и не виждам ярко бъдеще. Затова начертавам година на борба, в която ще можем да покриваме заплати и режийни разноски, само че не и да създадем европейски тим и да имаме нов стадион, каквато ми е фантазията, в случай че нещо не се промени в оставащите месеци. Трябва да се намерят нови приходи, спонсори, вложители, това е пътят. Феновете направиха и невъзможното Левски да е на повърхността, всичко това се дължи на тях и на парите на спонсорите, само че това не е задоволително поради отговорности от едва ръководство. Феновете виждат единствено успехите, раздаването, положителните и слабите страни на един мач, само че монетата има две страни. Не можем да продължаваме по този метод, както споделих на срещата във вторник. Ако не намерим решения на проблемите си, вървим към банкрут, само че не футболен. Отлагането на проблемите, води до задълбочаването им.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ