На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник в

На 1 септември православната черква отбелязва Симеоновден. Християнският празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се поставя началото на църковната Нова година. Симеоновден се смята за земеделската нова година, когато стартират есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 година в Мала Азия. Той бил преклонен и мил християнин. За да се отдели от хорската суетност си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и по тази причина бил наименуван Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”. Народните традиции повеляват сутринта на 1 септември дамите да замесят пшенично тесто и да създадат питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи. Едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не излезе берекетът от вкъщи. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще пристигна в къщата - в случай че е добър, реколтата ще е плодовита.
На този ден имен ден честват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.