На 1 март 1923 година, с указ на цар Борис

На 1 март 1923 година, с декрет на цар Борис III се утвърждава законът „ За службата по поддържане и усъвършенстване плавателността по Дунава “, в осъществяване на член 225 от Ньойския кротичък контракт.
В закона се уреждат отговорностите по поддържане плавателността на Дунава в рамките на България, както и проучване леглото на реката и крайбрежията. Това са напълно нови действия за България към оня миг и в началото те се извършват от Инспекцията на дунавския бранш към Министерство на железниците, пощите и телеграфите със седалище град Русе.
Историческо развиване на Изпълнителна организация „ Проучване и поддържане на река Дунав “ /от 1922 година до днес/
1922 година : На 27 декември 1922 година е признат Закон „ За службата по поддържане и усъвършенстване плавателността по Дунава “ в осъществяване на член 225 от Ньойския кротичък контракт (1919 г.). – Източник: Стенографски дневник, 19 Общински народен съвет, 27.12.1922, стр. 4
1923 година : С Указ № 2 на цар Борис III на 1 март 1923 година се утвърждава закона „ За службата по поддържане и усъвършенстване плавателността по Дунава “ – Източник: Държавен списък - Русе
1935 година : Създава се „ Дунавска хидрографна работа “ със седалище град Лом към Министерство на железниците. Основна задача: поддържане на корабоплавателния път, сформиране на карти на река Дунав и образуване на хидрометеорологични наблюдения в българския сектор на реката.
1949 г .: „ Дунавската хидрографна работа “ минава към Министерството на националната защита под името „ Дунавски флот – Русе “. Поради специфичните задания, свързани с активността и условията на военния флот службата не може да извършва повишените условия на бързоразвиващото се речно мореплаване.
1953 г .: Службата се връща към Министерство на превоза, където е основано „ Управление плавателен път – Русе “. В активността на Управлението, обаче, не е планувано да прави хидрографни и хидроложки изследвания за режима на реката. По тази причина „ Управление плавателен път “ не е развито до степен да извършва всички задания, свързани с интернационалните отговорности на България, като член на Дунавската комисия.
1955 година: „ Управление плавателен път – Русе “ минава като отдел към Параходство Българска работническа партия. При това състояние дилемите на Управлението, които се постанова да бъдат разширени, още повече се лимитират до степен единствено да подкрепят речното мореплаване.
През този интервал поражда и нов значим въпрос по отношение на правене на планове за бъдещите строителни действия по потребление на водните запаси на река Дунав. Те изискваха наличност на доста научни данни, за които беше належащо да се правят систематични изследвания.
1956 г .: На 1 април 1956 година Министерският съвет приема разпореждане, с което „ Управление плавателен път “ се реорганизира в „ Управление за поддържане на плавателния път и изследване на река Дунав “ (УППД) със седалище град Русе. Със основаването на Управлението са регламентирани и главните му задания, които съставляват интернационалните отговорности на страната и поставените от държавното управление задания по поддържане на плавателния път и изследване на река Дунав.
1999 г .: С разпореждане на Министерския съвет УППД се трансформира в една от първите изпълнителни организации в Република България – Изпълнителна организация „ Проучване и поддържане на река Дунав “.