Гран Канария – островът на ветровете
Мястото, на което феновете на мощни чувства могат да изпият най-хубавия адреналинов коктейл, е заливът Позо Искиердо на остров Гран Канария. Времето е едно от най-чаканите събития за част от приятелите ми - международното състезание по уиндсърф. Аз самата нямам потребност от толкоз мощно пиво и даже басейн с малко джакузи ми стига, само че опцията да посетя един от Канарските острови не мога да пропусна за нищо на света.
Заливът Позо Искиердо е знаменит в средите на уиндсърфистите. Това е едно от най-ветровитите места на света. Да, в действителност издуха и най-черните ми мисли далеко, само че издуха и всяка диря от гребен в косите ми. Като цялостни запалянковци планираме да забием колчета на плажа и да спим в палатките. Наложи се да отпъдим тази концепция като досадна муха в лятна горещина. Оказа се просто неосъществима, тъй като на плажа няма пясък, а единствено камъни. Всъщност разумно е да е по този начин – коя ли песъчинка би се задържала при подобен вятър. Леко ядосани на несъобразителността си, се насочихме към къщата на прочут от интернет мрежа за приютяване на пътешественици, който беше нашият авариен вид за нощувки.
Денят на Позо Искиердо не стартира с първия лъч светлина, а с първия полъх вятър. А вятър има в обилие – духа от север, североизток и изток. Има циментови пейки из съвсем целия залив, само че в първия ден на надпреварата избираме да се излегнем дирекнто на камъните. За пъри път същински се нервирам на късогледството си. Виждам добре участниците, до момента в който влизат във водата, само че когато отидат по-навътре, за мен се трансформират единствено в цветни, бързолетящи петна. Около мен непрекъснато се загатват имената Антоан Албо, Ибайа Руано, Дайда Руано и Сара Офринга. Докато ги виждам, си мисля, че дамите са повече тайфуни, в сравнение с нежни имена. Към третия ден към този момент знам кой кой е, което несъмнено е огромна засегнатост за тези международни първенци по уиндсърф. Жегата не се усеща, поради непрекъснатия вятър. Слагаме фланелки с дълги ръкави и качулки. Следите от слънцето обаче усещаме мъчително по здрач. Почти не мога да допускам, че нямам опция да изтичам до близкия магазин за кисело мляко, с което да намажа изгорялото. Интересното е, че на острова можеш да настинеш от мощния вятър все едно си високо в планината, само че можеш и да изгориш от огнената целувка на слънцето, както постоянно се случва на плажа. През уикенда жителите на острова си почиват и множеството от тях идват в Позо Искиердо, с цел да следят гонките в слалома за мъже. И въобще хора от целия свят са пътували до Гран Канария, с цел да дойдат особено за надпреварата. Островът е с диаметър 49 км, а събира хора от под дърво и камък. Има почитатели от 2-3 до към 80 години. А когато се борят за подписи, са като на война – всичко им е разрешено, даже лакти в ребрата.
Заливът Позо Искиердо е знаменит в средите на уиндсърфистите. Това е едно от най-ветровитите места на света. Да, в действителност издуха и най-черните ми мисли далеко, само че издуха и всяка диря от гребен в косите ми. Като цялостни запалянковци планираме да забием колчета на плажа и да спим в палатките. Наложи се да отпъдим тази концепция като досадна муха в лятна горещина. Оказа се просто неосъществима, тъй като на плажа няма пясък, а единствено камъни. Всъщност разумно е да е по този начин – коя ли песъчинка би се задържала при подобен вятър. Леко ядосани на несъобразителността си, се насочихме към къщата на прочут от интернет мрежа за приютяване на пътешественици, който беше нашият авариен вид за нощувки.
Денят на Позо Искиердо не стартира с първия лъч светлина, а с първия полъх вятър. А вятър има в обилие – духа от север, североизток и изток. Има циментови пейки из съвсем целия залив, само че в първия ден на надпреварата избираме да се излегнем дирекнто на камъните. За пъри път същински се нервирам на късогледството си. Виждам добре участниците, до момента в който влизат във водата, само че когато отидат по-навътре, за мен се трансформират единствено в цветни, бързолетящи петна. Около мен непрекъснато се загатват имената Антоан Албо, Ибайа Руано, Дайда Руано и Сара Офринга. Докато ги виждам, си мисля, че дамите са повече тайфуни, в сравнение с нежни имена. Към третия ден към този момент знам кой кой е, което несъмнено е огромна засегнатост за тези международни първенци по уиндсърф. Жегата не се усеща, поради непрекъснатия вятър. Слагаме фланелки с дълги ръкави и качулки. Следите от слънцето обаче усещаме мъчително по здрач. Почти не мога да допускам, че нямам опция да изтичам до близкия магазин за кисело мляко, с което да намажа изгорялото. Интересното е, че на острова можеш да настинеш от мощния вятър все едно си високо в планината, само че можеш и да изгориш от огнената целувка на слънцето, както постоянно се случва на плажа. През уикенда жителите на острова си почиват и множеството от тях идват в Позо Искиердо, с цел да следят гонките в слалома за мъже. И въобще хора от целия свят са пътували до Гран Канария, с цел да дойдат особено за надпреварата. Островът е с диаметър 49 км, а събира хора от под дърво и камък. Има почитатели от 2-3 до към 80 години. А когато се борят за подписи, са като на война – всичко им е разрешено, даже лакти в ребрата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ