Музикаутор: Зад аргументите на АБРО срещу квотите за българска музика седят зле прикрити анти-български интереси
Музикаутор алармира, че зад причините на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) против въвеждането 1/3 квота за българска музика в медиите седят зле прикрити анти-български ползи.
В последните дни АБРО още веднъж излезе със мнение, с което отхвърля квотния принцип като одобрен европейски модел и метод за опазване на българската еднаквост и просвета. Фактически българските медии се оповестиха срещу българската музика, наричайки предлаганата мярка „ непотребна, несъответствуваща и даже нездравословна “.
Прави усещане, че АБРО отхвърля един сполучлив европейски модел за разпространение на локалната музика, действителен в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Англия, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия, Украйна и други Квотният принцип е залегнал още в Директива 89/552 на Съвета („ Телевизия без граници “), изменена с Директива 2010/13/ЕС и отразена в българския Закон за радиото и малкия екран – член 19а, според който минимум 50% от наличието в малките екрани би трябвало да е предопределено за европейски творби.
Арогантността в причините на АБРО идва от отричането на националния интерес в интерес на частния. АБРО не приема квотата като принцип, само че в същото време би я подкрепила, в случай че видите ли, е обвързана с парични обезщетения от страната. Допълнителното финансиране би подтикнало само мързела и незнанието на музикалните редактори, които не търсят и не излъчват качествена и разнообразна българска музика. За това какъв брой развален е този модел може да съдим по обстоятелството, че не е въведен в никоя страна по света. Изводите оставяме на вас.
Твърдението, че няма задоволително разнообразна българска музика, е неуместно. Трудно е да се одобри и дори е обидно, че радиото е просто е един плейлист, едни подредени песни, които звучат още веднъж и още веднъж. Ако българските радиостанции са се трансформирали значително в това, виновността е единствено и само тяхна и на техните музикални редактори, доколкото въобще могат да се нарекат такива. Обществена загадка е, че политиката на редакторите за лъчение на музика е на база корупция, което осакатява публиката, тъй като не им разрешава да слуша разнообразна и стойностна българска музика.
Радио и ТВ секторът твърдо срещу въвеждането на квоти за българска музика в медиите
Отново припомняме, че в основата на тази полемика е проучването на „ Алфа Рисърч “, което изрично демонстрира публичните настройки – 72% от хората считат, че в медиите би трябвало да има повече песни на български език и избират приблизително 6 от 10 песни в ефира да са български. Като национално представително проучването дава отговор на всички условия и е оповестено на https://www.musicautor.org/bg/article/Alpha-Research-prouchvane-obshtestveni-naglasi-bg-muzika. В този подтекст е мъчно да се одобри тезата на АБРО, че повече българска музика ще докара до по-малко слушатели. Налице е и моделът на БГ Радио, чийто триумф се базира напълно на българската музика.
Защото разнообразна, красива, завладяваща българска музика има, само че медиите остават глухи за нея. Уж я поддържат, само че не я пускат. Това е неуместно!
Музикаутор си слага за цел да покаже какъв брой доста българска музика има, само че тя е изцяло подценена и третирана от медиите като второ качество. Затова стартираме поредност „ 33 български песни, които няма да чуете в ефир “, в която български създатели, ценители и естети ще показват своите 33 оферти, които съгласно тях заслужават да бъдат видяни от медиите.
В поддръжка на въвеждането на квота за българска музика в медиите, с изключение на организации от креативните промишлености в България – Музикаутор, Филмаутор, Артистаутор, Съюз на българските композитори, Сдружение на самостоятелните създатели, музиканти и продуценти, Фестивала за поп и рок музика „ София “, Сдружение „ Сцена музика “, Съюз на артистите в България, Асоциация на професионалните фотографи, Българска музикална асоциация, Профон, Група Хоризонт създател и уредник на акцията „ Изпей „ Обичам те “ на български “ за повече българска музика в радиоефира на България – застана и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Това не е инцидентно. Туристическият отрасъл вижда потребността от повече български артикул, в който влиза и музиката. А туризмът образува 12% от Брутният вътрешен продукт на страната ни.
Що се отнася до ролята на страна в този проблем, в свое мнение за квотите Съветът за електронни медии показва, че би трябвало да се направи софтуерна инвестиция, с цел да се обезпечи мониторингът на музикалното наличие. Тук е значимият въпрос – имаме ли интерес като нация 80% от парите за авторски хонорари да изтичат в чужбина? Не е ли обосновано страната да спомага те да остават в България?
А с толкоз малко може да се реализира толкоз доста. Ще се основат нови работни места за създателите и музикантите, туризмът ще бъде подкрепят, само че най-много резултатът ще бъде върху личното ни чувство като общество, което заема почтено място под слънцето.
Провеждането на национална политика в областта на културата е обвързвано с вложения в новото и запазване на традициите. В този смисъл аргументът за опазване свободата на музикалните редактори явно е мотив единствено в България.
В последните дни АБРО още веднъж излезе със мнение, с което отхвърля квотния принцип като одобрен европейски модел и метод за опазване на българската еднаквост и просвета. Фактически българските медии се оповестиха срещу българската музика, наричайки предлаганата мярка „ непотребна, несъответствуваща и даже нездравословна “.
Прави усещане, че АБРО отхвърля един сполучлив европейски модел за разпространение на локалната музика, действителен в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Англия, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия, Украйна и други Квотният принцип е залегнал още в Директива 89/552 на Съвета („ Телевизия без граници “), изменена с Директива 2010/13/ЕС и отразена в българския Закон за радиото и малкия екран – член 19а, според който минимум 50% от наличието в малките екрани би трябвало да е предопределено за европейски творби.
Арогантността в причините на АБРО идва от отричането на националния интерес в интерес на частния. АБРО не приема квотата като принцип, само че в същото време би я подкрепила, в случай че видите ли, е обвързана с парични обезщетения от страната. Допълнителното финансиране би подтикнало само мързела и незнанието на музикалните редактори, които не търсят и не излъчват качествена и разнообразна българска музика. За това какъв брой развален е този модел може да съдим по обстоятелството, че не е въведен в никоя страна по света. Изводите оставяме на вас.
Твърдението, че няма задоволително разнообразна българска музика, е неуместно. Трудно е да се одобри и дори е обидно, че радиото е просто е един плейлист, едни подредени песни, които звучат още веднъж и още веднъж. Ако българските радиостанции са се трансформирали значително в това, виновността е единствено и само тяхна и на техните музикални редактори, доколкото въобще могат да се нарекат такива. Обществена загадка е, че политиката на редакторите за лъчение на музика е на база корупция, което осакатява публиката, тъй като не им разрешава да слуша разнообразна и стойностна българска музика.
Отново припомняме, че в основата на тази полемика е проучването на „ Алфа Рисърч “, което изрично демонстрира публичните настройки – 72% от хората считат, че в медиите би трябвало да има повече песни на български език и избират приблизително 6 от 10 песни в ефира да са български. Като национално представително проучването дава отговор на всички условия и е оповестено на https://www.musicautor.org/bg/article/Alpha-Research-prouchvane-obshtestveni-naglasi-bg-muzika. В този подтекст е мъчно да се одобри тезата на АБРО, че повече българска музика ще докара до по-малко слушатели. Налице е и моделът на БГ Радио, чийто триумф се базира напълно на българската музика.
Защото разнообразна, красива, завладяваща българска музика има, само че медиите остават глухи за нея. Уж я поддържат, само че не я пускат. Това е неуместно!
Музикаутор си слага за цел да покаже какъв брой доста българска музика има, само че тя е изцяло подценена и третирана от медиите като второ качество. Затова стартираме поредност „ 33 български песни, които няма да чуете в ефир “, в която български създатели, ценители и естети ще показват своите 33 оферти, които съгласно тях заслужават да бъдат видяни от медиите.
В поддръжка на въвеждането на квота за българска музика в медиите, с изключение на организации от креативните промишлености в България – Музикаутор, Филмаутор, Артистаутор, Съюз на българските композитори, Сдружение на самостоятелните създатели, музиканти и продуценти, Фестивала за поп и рок музика „ София “, Сдружение „ Сцена музика “, Съюз на артистите в България, Асоциация на професионалните фотографи, Българска музикална асоциация, Профон, Група Хоризонт създател и уредник на акцията „ Изпей „ Обичам те “ на български “ за повече българска музика в радиоефира на България – застана и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Това не е инцидентно. Туристическият отрасъл вижда потребността от повече български артикул, в който влиза и музиката. А туризмът образува 12% от Брутният вътрешен продукт на страната ни.
Що се отнася до ролята на страна в този проблем, в свое мнение за квотите Съветът за електронни медии показва, че би трябвало да се направи софтуерна инвестиция, с цел да се обезпечи мониторингът на музикалното наличие. Тук е значимият въпрос – имаме ли интерес като нация 80% от парите за авторски хонорари да изтичат в чужбина? Не е ли обосновано страната да спомага те да остават в България?
А с толкоз малко може да се реализира толкоз доста. Ще се основат нови работни места за създателите и музикантите, туризмът ще бъде подкрепят, само че най-много резултатът ще бъде върху личното ни чувство като общество, което заема почтено място под слънцето.
Провеждането на национална политика в областта на културата е обвързвано с вложения в новото и запазване на традициите. В този смисъл аргументът за опазване свободата на музикалните редактори явно е мотив единствено в България.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ