Рекордни приходи за авторите генерира Музикаутор през 2018 година
Музикаутор генерира и през 2018 година рекордни за своята история доходи от авторски хонорари за музика. Те са в размер на 7,57 милиона лв. и означават позитивен напредък, като по отношение на 2012 година те са нарастнали с над 100%.
Данните са оповестени в годишния доклад за 2018 година, оповестен на уеб страницата на българската организация на композитори, създатели на текст и музикални издатели. Музикаутор има нарастване на приходите в множеството от секторите, от които получава авторски хонорари. Най-сериозен растеж е реализиран при концертите и цифровите платформи.
През 2018 година са събрани над 500 000 лв. от концерти, което съставлява растеж от 85,3% по отношение на миналата година. Основният фактор, който спомага за този резултат, са измененията в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от м. март 2018 година Според тях притежателите на зали, в които се организират концерти, са солидарно виновни с уредниците за уреждането на авторските права за музиката. На процедура, с цел да наеме зала, уредникът би трябвало авансово да е сключил лицензионен контракт за изпълняваната на концерта музика. Това развиване е в особена изгода за създателите от България, защото на доста от концертите у нас се извършва тяхна музика.
В бранша на цифровите права растежът на приходите през 2018 година е над 101%, като те доближават 205 240 лева Това е най-високото равнище, генерирано досега. Дигиталните платформи сложиха редица провокации пред авторските сдружения от целия свят при отчитането на музикални творби, образуването на възнагражденията и тяхното систематизиране. Въпреки това Музикаутор подхваща целенасочени дейности, с цел да подсигури стабилната наклонност за възстановяване на приходите от бранша. Сред тях е също сериозната инвестиция в програмен продукт за систематизиране, който следва да бъде приключен до няколко месеца. С него ще може да се обработва големият масив от информация, включващ правоносители, творби и доклади от ползватели, в това число от цифрови платформи. По софтуера работи единствената обществена компания в бранша на осведомителните технологии.
Музикаутор чака съществено оживление и в бранша на туристическите и търговски обекти. То още веднъж се дължи на измененията в ЗАПСП от предходната година, съгласно които от януари 2019 година се делегират нови пълномощия на общините да ревизират за лицензионни контракти за общественото осъществяване на музика. Досега такива инспекции се правиха единствено от Министерство на културата, което бе причина за занижения надзор по спазването на закона и преобладаващия сив бранш измежду туристическите и търговски обекти.
Организацията на създателите в музиката работи интензивно и с цел да обърне публичния фокус към частното прекопирване. В България няма никакви приходи от празни носители, да вземем за пример дискове, хард дискове, флашки и така нататък, макар че според закона такива се дължат. Липсата на такава уредба би трансформирала всеки консуматор в извършител, заради което такива правила са публикувани в цяла Европа. Пасивността на българската страна по този въпрос стимулира Музикаутор да подаде тъжба до Европейската комисия за противоречие на българското законодателство с правото на Европейския съюз, като нарушава отговорностите си на страна членка.
Паралелно с това организацията влага средства в развиване на българската музика, като през сесия 2018 на Културния фонд отпусна над 150 000 лева за 38 плана, от които с 41 500 лева са подкрепени целево млади създатели.
Данните са оповестени в годишния доклад за 2018 година, оповестен на уеб страницата на българската организация на композитори, създатели на текст и музикални издатели. Музикаутор има нарастване на приходите в множеството от секторите, от които получава авторски хонорари. Най-сериозен растеж е реализиран при концертите и цифровите платформи.
През 2018 година са събрани над 500 000 лв. от концерти, което съставлява растеж от 85,3% по отношение на миналата година. Основният фактор, който спомага за този резултат, са измененията в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от м. март 2018 година Според тях притежателите на зали, в които се организират концерти, са солидарно виновни с уредниците за уреждането на авторските права за музиката. На процедура, с цел да наеме зала, уредникът би трябвало авансово да е сключил лицензионен контракт за изпълняваната на концерта музика. Това развиване е в особена изгода за създателите от България, защото на доста от концертите у нас се извършва тяхна музика.
В бранша на цифровите права растежът на приходите през 2018 година е над 101%, като те доближават 205 240 лева Това е най-високото равнище, генерирано досега. Дигиталните платформи сложиха редица провокации пред авторските сдружения от целия свят при отчитането на музикални творби, образуването на възнагражденията и тяхното систематизиране. Въпреки това Музикаутор подхваща целенасочени дейности, с цел да подсигури стабилната наклонност за възстановяване на приходите от бранша. Сред тях е също сериозната инвестиция в програмен продукт за систематизиране, който следва да бъде приключен до няколко месеца. С него ще може да се обработва големият масив от информация, включващ правоносители, творби и доклади от ползватели, в това число от цифрови платформи. По софтуера работи единствената обществена компания в бранша на осведомителните технологии.
Музикаутор чака съществено оживление и в бранша на туристическите и търговски обекти. То още веднъж се дължи на измененията в ЗАПСП от предходната година, съгласно които от януари 2019 година се делегират нови пълномощия на общините да ревизират за лицензионни контракти за общественото осъществяване на музика. Досега такива инспекции се правиха единствено от Министерство на културата, което бе причина за занижения надзор по спазването на закона и преобладаващия сив бранш измежду туристическите и търговски обекти.
Организацията на създателите в музиката работи интензивно и с цел да обърне публичния фокус към частното прекопирване. В България няма никакви приходи от празни носители, да вземем за пример дискове, хард дискове, флашки и така нататък, макар че според закона такива се дължат. Липсата на такава уредба би трансформирала всеки консуматор в извършител, заради което такива правила са публикувани в цяла Европа. Пасивността на българската страна по този въпрос стимулира Музикаутор да подаде тъжба до Европейската комисия за противоречие на българското законодателство с правото на Европейския съюз, като нарушава отговорностите си на страна членка.
Паралелно с това организацията влага средства в развиване на българската музика, като през сесия 2018 на Културния фонд отпусна над 150 000 лева за 38 плана, от които с 41 500 лева са подкрепени целево млади създатели.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ