Маестро Найден Тодоров: Днес в класическата музика импровизацията почти отсъства
Музикантите по душа би трябвало да могат да извършват по най-хубавия метод писаната музика и по едно и също време с това да импровизират. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция в Русе шефът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров.
Той е един от участниците в 63-тото издание на интернационалния фестивал " Мартенски музикални дни ", което се провежда в крайдунавския град до 31-ви март тази година.
По думите му композиторите преди време са давали опция за импровизация в каденцата на творбите.
" Не е инцидентно, че всеки концерт е имал своя каденца. Днес каденците са писани и хората извършват писани каденци - не всеки път, само че в множеството случаи. И това е неприятно. В същото време за мен като диригент е доста добре, защото знам авансово какво ще изсвирят и няма изненади. Но от позиция на самата музика е неприятно, тъй като всичко стартира да се трансформира в предварителни калкулации - по кое време, къде, какво ще се направи, по какъв начин ще се получи и какъв ще е крайният резултат. А концепцията още на класическите композитори е била да има миг, в който да се даде опция на изпълнителя да импровизира, с цел да покаже своите благоприятни условия в този миг от живота си, в това си положение и в това си въодушевление ", сподели Тодоров.
Според него през днешния ден в класическата музика импровизацията съвсем отсъства.
" За страдание я има в джаза. И за какво споделям за жалост - тъй като джазът и класическата музика имат доста по-малко допирни точки, в сравнение с би ми се желало. Много са малко композиторите като Гершуин и ненапълно Бърнстейн, които съумяват да допрян тези два стила. Дори ние имаме сладки вицове в класическата музика, че в случай че има прекомерно доста непознати тонове, значи е джаз. А джазът в действителност дава независимост, която в класическата музика през днешния ден я няма ", споделя диригентът.
По думите му житейският опит оказва доста по-голямо въздействие върху осъществяването на музикалните творби, в сравнение с си мислим.
" В младежките си години чух за първи път, че за един диригент е доста значим житейският опит и огромните диригенти биват възприемани като такива едвам когато към този момент са на някаква възраст. Бях доста срещу този тип изявления, само че през днешния ден съм на друго мнение. Причината е, че в действителност виждам по себе си метода, по който съм гледал едни и същи творби, когато съм бил на 20 години, и метода, по който ги виждам, когато съм бил на 30, 40 години и в този момент ", сподели Найден Тодоров.
Той разяснява, че колкото по-добър е музикалният инструмент, толкоз по-лесно се прави красива музика с него.
" В същото време желая незабавно да дам и различен образец, с цел да се разбере, че качественият инструмент не прави музиката. Има доста прочут случай от 90-те години с именит фаготист на филхармонията в Санкт Петербург. Той умира и се прави търг за неговия инструмент. Помня, че индивидът, спечелил неговия фагот, даде колосална сума. И се оказа, че този инструмент е безспорен отпадък и нищо не може да се изсвири с него. Просто фаготистът е бил толкоз добър, че с този отпадък е съумял да направи грандиозна музика ", изясни маестро Найден Тодоров.
Той разяснява, че е комплициран въпросът по отношение на какво е нужно на един фестивал, с цел да бъде сполучлив, влиятелен и да поддържа високо равнище.
" Много са значими задачите на фестивала. От една страна, той би трябвало да показва най-хубавото от музиката. От друга страна, творбите би трябвало да бъдат изпълнени от най-хубавите музиканти. За страдание това значи една-единствена дума - пари ", изясни маестро Найден Тодоров.
По думите му музикалният живот участва в един град непрестанно, а фестивалът се отличава от естествения сезон с централизация на качество на едно място.
" Смисълът на фестивала е в този град хората да видят нещо, което нормално не се вижда. Мисля, че през годините " Мартенски музикални дни " е доста прекрасен образец за качество. Всяка година през месец март хора от цялата страна идват в Русе, с цел да видят и чуят актьори от България и от света, които се събират в къс интервал от време на едно място да извършват забавна музика ", съобщи шефът на Софийската филхармония.
Според него в един добър фестивал би трябвало да има и нещо друго. Той изясни, че има музикални конгреси по света, на които уредниците поръчват творби, чиято премиера да се състои в границите на фестивала.
" И това остава в историята, тъй като на този фестивал се е състояло първото осъществяване на някакво произведение. Смисълът в съществуването на тези конгреси е да сътвори празнично въодушевление у хората посредством централизация на качество и на забавни творби ", сподели маестро Найден Тодоров.
Той е един от участниците в 63-тото издание на интернационалния фестивал " Мартенски музикални дни ", което се провежда в крайдунавския град до 31-ви март тази година.
По думите му композиторите преди време са давали опция за импровизация в каденцата на творбите.
" Не е инцидентно, че всеки концерт е имал своя каденца. Днес каденците са писани и хората извършват писани каденци - не всеки път, само че в множеството случаи. И това е неприятно. В същото време за мен като диригент е доста добре, защото знам авансово какво ще изсвирят и няма изненади. Но от позиция на самата музика е неприятно, тъй като всичко стартира да се трансформира в предварителни калкулации - по кое време, къде, какво ще се направи, по какъв начин ще се получи и какъв ще е крайният резултат. А концепцията още на класическите композитори е била да има миг, в който да се даде опция на изпълнителя да импровизира, с цел да покаже своите благоприятни условия в този миг от живота си, в това си положение и в това си въодушевление ", сподели Тодоров.
Според него през днешния ден в класическата музика импровизацията съвсем отсъства.
" За страдание я има в джаза. И за какво споделям за жалост - тъй като джазът и класическата музика имат доста по-малко допирни точки, в сравнение с би ми се желало. Много са малко композиторите като Гершуин и ненапълно Бърнстейн, които съумяват да допрян тези два стила. Дори ние имаме сладки вицове в класическата музика, че в случай че има прекомерно доста непознати тонове, значи е джаз. А джазът в действителност дава независимост, която в класическата музика през днешния ден я няма ", споделя диригентът.
По думите му житейският опит оказва доста по-голямо въздействие върху осъществяването на музикалните творби, в сравнение с си мислим.
" В младежките си години чух за първи път, че за един диригент е доста значим житейският опит и огромните диригенти биват възприемани като такива едвам когато към този момент са на някаква възраст. Бях доста срещу този тип изявления, само че през днешния ден съм на друго мнение. Причината е, че в действителност виждам по себе си метода, по който съм гледал едни и същи творби, когато съм бил на 20 години, и метода, по който ги виждам, когато съм бил на 30, 40 години и в този момент ", сподели Найден Тодоров.
Той разяснява, че колкото по-добър е музикалният инструмент, толкоз по-лесно се прави красива музика с него.
" В същото време желая незабавно да дам и различен образец, с цел да се разбере, че качественият инструмент не прави музиката. Има доста прочут случай от 90-те години с именит фаготист на филхармонията в Санкт Петербург. Той умира и се прави търг за неговия инструмент. Помня, че индивидът, спечелил неговия фагот, даде колосална сума. И се оказа, че този инструмент е безспорен отпадък и нищо не може да се изсвири с него. Просто фаготистът е бил толкоз добър, че с този отпадък е съумял да направи грандиозна музика ", изясни маестро Найден Тодоров.
Той разяснява, че е комплициран въпросът по отношение на какво е нужно на един фестивал, с цел да бъде сполучлив, влиятелен и да поддържа високо равнище.
" Много са значими задачите на фестивала. От една страна, той би трябвало да показва най-хубавото от музиката. От друга страна, творбите би трябвало да бъдат изпълнени от най-хубавите музиканти. За страдание това значи една-единствена дума - пари ", изясни маестро Найден Тодоров.
По думите му музикалният живот участва в един град непрестанно, а фестивалът се отличава от естествения сезон с централизация на качество на едно място.
" Смисълът на фестивала е в този град хората да видят нещо, което нормално не се вижда. Мисля, че през годините " Мартенски музикални дни " е доста прекрасен образец за качество. Всяка година през месец март хора от цялата страна идват в Русе, с цел да видят и чуят актьори от България и от света, които се събират в къс интервал от време на едно място да извършват забавна музика ", съобщи шефът на Софийската филхармония.
Според него в един добър фестивал би трябвало да има и нещо друго. Той изясни, че има музикални конгреси по света, на които уредниците поръчват творби, чиято премиера да се състои в границите на фестивала.
" И това остава в историята, тъй като на този фестивал се е състояло първото осъществяване на някакво произведение. Смисълът в съществуването на тези конгреси е да сътвори празнично въодушевление у хората посредством централизация на качество и на забавни творби ", сподели маестро Найден Тодоров.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ