Музеят на образованието в Габрово е единствен по рода си

Национален музей на образованието - Габрово

Музеят на образованието в Габрово е уникален в България. Помещава се в постройката първата българска гимназия – Априловската. В пет експозиционни зали се наблюдава развиването на българското обучение от основаването на славянската книжовност до актуалното образование – 90-те години на ХХ в.

Първата зала обгръща интервала от IX в., когато била основана славянската книжовност, до 1835 година Тук могат да се видят и писмените опити на българите още преди основаването на кирилицата. Най-популярната форма на образование до 1835 година е килийното и взаимното учебно заведение. От този интервал са непокътнати доста забавни принадлежности за писане. Втората зала е отдадена на новобългарската култура и обучение в интервала от 1835 година до Освобождението на страната през 1878 година Това е времето, в което българското обучение стартира да се развива бързо и да мери растеж с европейското. В този интервал просветата се финансира със средства и дарения на народа. Отварят порти доста класни учебни заведения, както и няколко гимназии и профилирани учебни заведения. Благодарение на непокътнатите уреди от кабинетите в Априловската гимназия, както и с дарения от страната, в музея е направена възстановка на кабинет, като са изложени едни от най-запазените и забавни образователни пособия от това време. Тук може да види забавен апарат, наименуван телурий, който се е употребявал в часовете по астрономия. Третата и четвъртата зала обгръщат интервала от 1878 година до края на ХХ в., в който българското обучение приема наследството на възрожденските образователни способи и сполучливо ги съчетава със международните практики. Образованието доближава до всички пластове от популацията и България се подрежда преди всичко по просветеност на Балканския полуостров. След Втората международна война в учебните заведения и висшите образователни заведения мощно въздействие оказва социалистическата идеология и руската педагогическа система. В края на ХХ в. се появяват и първите частни учебни заведения и университети. В последната пета зала в музея е направена възстановка на взаимно учебно заведение. Класната стая е възпроизведена до най-малкия подробност, в това число и така наречен „ затвор ” – помещение за наказване на провинилите се възпитаници, което се намирало под учителската катедра.

Прекрачили прага на Националния музей на образованието, посетителите стаяват мирис пред първите дивити и писала, открити у нас, пред истинските издания на „ Рибния буквар ” на Петър Берон, пред скромната, само че разлиствана от доста любознателни ръце „ Аритметика и просвета числителна ” на Христаки Павлович. Камбанката на Габровското учебно заведение, която в предишното е призовавала будните възпитаници към познание и мъдрост, паралелно с глобуса на Неофит Рилски и печата на Васил Априлов през днешния ден разпалват в нашите съвременници обич и поклонение пред първите ученически светини, с които нашата култура и книжнина мерят растеж с „ европианските нации ”.

Пристъпили в тихата одая на килийното учебно заведение и във „ взаимното ” школо на даскал Неофит Рилски, гостите на музея, докосвайки калема, таблата и перото,узнават, че в ония от дълго време отминали времена думите „ преподавател ” и „ учебно заведение ” са били святи за българите. Тук, в музея, младите хораоткриват кое е това свещенодейно свещенодействие, подтикнало тогавашните възпитаници към нравственост, обучение и мъдрост иразбират, че въпреки и под иго, по начетеност българите не отстъпват на останалия европейски свят. Попадайки в една прекомерно нетрадиционна конюнктура, посетителите влизат в директен допир с музейните експонати и отнасят незабравими мемоари. Подобно прочувствено влияние оказват и останалите възстановки в музея – на „ Кабинет по естествени науки ”, представящ колекцияуреди и апарати от първия кабинет по физика в България, оборудван от Иван Гюзелев в Априловската гимназия; възстановката на класна стая от 20-те - 70-те години на ХХ в., която респектира със строгата си класификация и възстановката на „ Детска градина от края на ХІХ век ”, предопределена за най-малките гости.

На разположение на посетителите е богатата видеотека с филми в помощ на образователния развой. Занимателните уроци във възстановките на музея и игрите със спортен темперамент са ексцентричен метод за придобиване на познания по история на българското обучение. Още с откриването на експозицията се ражда самодейността „ спектакъл в музея ”. През годините са осъществени поредност театрални постановки с артисти от държавна такса „ Рачо Стоянов ”и възпитаници от габровските учебни заведения: театър по „ Рибния буквар ”, „ На театър в музея ”, „ Делах благодетелям ”, „ Старото школо споделя ”. Ежегодно музейни експерти вземат участие със свои разработки в интернационалните, национални и районни научни сесии и конференции. През 2014 година с общителното подпомагане на Министерството на образованието и науката стартира дигитализацията на музейния фонд, което улеснява достъпът до музейните полезности. Съхранявайки обичайния си образ музеят продължава да се утвърждава като място за изява на потребности и качества измежду младежите в страната и чужбина.