Муктада ас Садр Националистическият популистки шиитски духовник Муктада ас Садр

Муктада ас Садр

Националистическият популистки шиитски свещеник Муктада ас Садр още веднъж опроверга упованията, откакто ръководената от него коалиция се показа по-добре от съперническите партии на парламентарните избори на 12 май. Поддръжниците му сполучливо агитираха за обществена и политическа промяна и срещу една корумпирана и нефункционираща политическа върхушка.

Това беше следващата изненада в кариерата на човек, който едвам оживя при убийството на своя татко, почитания шиитски набожен лидер Мохамед Садик ас Садр, и на двамата си братя по заповед на Саддам Хюсеин през 1999 година

Четири години по-късно, откакто Съединени американски щати нахлуха в Ирак, той още веднъж беше в заплаха да бъде погубен, този път от американските сили, които два пъти го обсадиха в свещения град Наджаф през 2004 година

Садр значително ще бъде определящ фактор за властта при съставянето на ново иракско държавно управление, въпреки че няма да заема публична служба.

Неговата коалиция, която включва Иракската комунистическа партия, самостоятелни и секуларисти, а също религиозните му почитатели, мощно се хареса на иракчаните, които усещат, че след спечелването на войната против ИДИЛ е належащо да възстановят своята страна.

Иракският министър-председател Хайдер ал Абади се надяваше да завоюва изборите, харесвайки се на гласоподавателите като водача, отвоювал Мосул от ИДИЛ предходната година, макар че нямаше никаква възможност някоя партия да завоюва безусловно болшинство.

Той продължи това с значително безкръвно наново завладяване на Киркук, следен от кюрдите от 2003 година, и възобновяване в забележителна степен на държавната власт в Иракски Кюрдистан.

Политическото придвижване, формирано от най-вече шиитското паравоенно формирование " Хашд аш шааби ", което се подреди на второ място на изборите, се надяваше, сходно на Абади, да завоюва повече гласове поради ролята си във войната против ИДИЛ.

Намаляването на насилието до равнище, невиждано от свалянето на Саддам Хюсеин, обаче значи, че иракчаните се концентрират върху кражбата на петролни доходи за стотици милиарди долари от политическия хайлайф, които трябваше да бъдат употребявани за възстановяване на снабдяването с вода и електричество, събирането на боклуци, а също медицинските грижи и образованието.

Садр постоянно е подценяван като политически водач, откогато на първо време излезе от домакински арест в Наджаф по време на американското настъпление.

Той беше описван от западните медии като " разколник " и " свещеник подбудител ", само че възгледите му постоянно бяха по-сложни и гъвкави от това, което му се приписваше.

Влиянието на Садр произтичаше от това, че хората от неговото семейство бяха религиозни водачи и че доста от тях бяха мъченици, като се стартира от екзекутирането на Мохамед Бакр ас Садр през 1980 година

Баща му оглавяваше придвижване, което се харесваше на бедните шиити в Багдад и Южен Ирак, като съчетаваше религиозно възобновление със обществен и политически радикализъм. От самото начало садризмът имаше мощен детайл на иракски шовинизъм в съпротива на всяка непозната интервенция в Ирак, било то американска, английска или иранска.

В изявление за " Индипендънт " в Наджаф през 2013 година - първото, което даде персонално пред западен публицист от 10 години, Садр образно разказа нездравословните последствия от поканването на разнообразни непознати сили в Ирак, с цел да се опитат да решат неговите проблеми.

Той съпостави това с " някой, който разкрил мишка в къщата си, след това си взел котка, след това желал да изгони котката от къщата, по тази причина си взел куче, след това с цел да изгони кучето, си купил слон, по тази причина си купил мишка ".

Садр сътвори шиитското паравоенно формирование " Армия на Махди ", с цел да окаже опозиция на американците. По-късно трябваше да се откаже от това по време на сунитско-шиитските междуобщностни всеобщи убийства през 2006-2007 година, като сподели, че в него са проникнали хора отвън контрола му.

Той беше жигосан от Съединени американски щати като подкрепящо Иран подставено лице, само че през годините ясно демонстрира, че се опълчва на иранската интервенция, както и на тази на други страни.

Успехът на садристкото придвижване на изборите този месец ще се посрещне с незадоволство както във Вашингтон, по този начин и в Техеран.

Съединени американски щати направиха всичко по силите си, с цел да поддържат Абади като триумфален водач от войната и нещо като иракски Уинстън Чърчил, забравяйки евентуално, че Чърчил загуби общите избори във Англия през 1945 година

Влиянието на Садр върху идващото държавно управление в Багдад слага под подозрение бъдещето на 10-те хиляди американски бойци и частни военни компании в Ирак, макар че представител на Садр сподели след изборите, че осъществяваното от Съединени американски щати образование и доставяне с оръжия може да продължи.

Иран, от своя страна, има близки връзки с " Хашд аш шааби " и групата, ръководена от някогашния министър-председател Нури ал Малики, и ще бъде внимателен към иракския шовинизъм на Садр.

Абади остава на власт до съставянето на ново държавно управление, което той може да оглави в съюз със садристите.

Садр усеща развиването на политическата конюнктура в Ирак. Когато го интервюирах преди пет години, той предизвести за заплаха от сунитско-шиитски междуобщностни вражди и задгранична интервенция. Той сподели: " Иракчаните ще се разединят, иракското държавно управление ще се разедини и ще бъде елементарно за непознати сили да управляват страната. " Това предсказване се извърши шест месеца по-късно, когато ИДИЛ завладя Мосул, а иракската войска се разпръсна.

Садр сподели, че междуобщностните вражди се популяризират по улиците, а " в случай че се разпространят измежду хората, ще е мъчно да бъдат преборени ".

Иракската политика към момента се основава значително на верска и етническа еднаквост - шиитска, сунитска и кюрдска, само че религиозните партии, които бяха във напредък след 2003 година, се дискредитират. Представляващата болшинство шиитска общественост също по този начин е по-уверена след своите военни победи предходната година, че крепко държи контрола и няма да й бъде отнета властта.

Садр сподели, че казусът е, че иракската психика е завършена от " непрекъснат цикъл на принуждение: Саддам, окупация, война след война, първа война в Залива, втората война в Залива, след това окупационната война ".

Изборите този месец, на които толкоз доста гласоподаватели отдадоха приоритет на обществените въпроси, а не на тези, свързани със сигурността, може да покажат, че с намаляването на насилието иракчаните стават по-малко травмирани.

По БТА