Коментар | Слабостта на ЕС да бъде силен играч на международната сцена
Муджтаба Рахман, началник на европейската процедура на Eurasia Group, в коментар за Politico
Трескавата на интернационална дипломация след терористичните офанзиви против Израел единствено осветли огромния проблем за Европа - за какво като една световна икономическа, комерсиална и регулаторна супресила Европейски Съюз толкоз се затруднява да бъде значима на интернационалната сцена. Това, което се вижда като реакция на съюза на рецесията в Газа, съществено подкопава неговата роля на външнополитически състезател и даже анулира някои от достиженията му след съветската инвазия в Украйна предходната година.
Първоначалната реакция на Европейски Съюз във връзка израелско-палестинската рецесия бе белязана от изказването на еврокомисаря по разширението и политиката на съседство Оливер Вархели, че едностранно се приключва цялата европейска помощ за развиване за палестинците. Което бе последвано от разяснение от Европейска комисия, че в действителност помощта ще бъде преразгледана, а не спряна. По-късно визитата на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен в Израел провокира рецензия в някои европейски столици, че е прекомерно едностранчива и произраелска, както и че тя надвишава своите институционални пълномощия. Страните членки би трябвало да водят външната политика на Европейски Съюз, като общата позиция би трябвало да бъде показана от Върховния представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел.
Реклама
Този дисонанс внезапно контрастира с упоритостите на съюза, дефинирани от страните членки нееднократно през годините. За задачата Европейски Съюз е построил институционална рамка, посредством която да се дадат повече външнополитически пълномощия, в това число посредством въвеждането на позицията на Върховния представител през 2009 година Наскоро Фон дер Лайен пък удостовери своята упоритост да управлява една " геополитическа комисия ".
И въпреки всичко, когато се изисква европейска дипломатическа позиция, точно огромните страни членки като Германия и Франция показват Европа на интернационалната сцена . В моменти на рецесия отговорността пада там, където се събират силата и легитимността.
Най-важната причина за компликациите на Европейски Съюз на световната сцена е, че 27-те страни не са изключително заинтригувани да обединят своята външна политика или даже боен потенциал на наднационално ниво. Тъй като външната политика се възприема като значителен детайл от националния суверенитет, същинската политическа интеграция остава релативно слаба и сложна за реализиране.
Най-важната причина за компликациите на Европейски Съюз на световната сцена е, че 27-те членки не са изключително заинтригувани да обединят своята външна политика или даже боен потенциал на наднационално ниво.
Берлин, тактически подкрепян от Париж, упорства за напредване към гласоподаване във външните работи, което да се основава повече на квалифицираното болшинство, с цел да се подсигурява, че бъдещият Европейски Съюз от евентуално 35 членки няма да стане неуправляем с възможното приемане на Украйна и на Западните Балкани,. Но има и други причин, допринасящи за слабостите на европейската външна политика.
Реклама
Извън съдействието в областта на развиването, в което Европейски Съюз е международен водач, бюджетът на блока за външни въпроси е релативно дребен, а дипломатическата работа няма такава директна политическа легитимност, на каквато се радват националните държавни управления. Освен това Европейски Съюз няма тази мощ, която произтича от притежаването на боен потенциал, излъчващ мощност и осигуряващ поддръжката за дипломатически цели. Военната мощ разрешава и да се дават гаранции за сигурност на други страни, което е значителен източник на въздействие на интернационалната сцена. Накрая, 27-те страни с друга история, географско състояние и възгледи за личните им национални ползи значат огромни разлики в интерпретирането на света.
Всичко това акцентира значимостта на координирането в Европейски Съюз, макар че то ще бъде за сметка на скоростта на реакцията. Вярно е, че Украйна принуди Европейски Съюз да пристъпи по-категорично на геостратегическия терен - с налагането на наказания против Русия и със стратегическото преореинтиране към евроразширяване, също по този начин е правилно, че в случай че Съединени американски щати изцяло се оттеглен или понижат фрапантно военната поддръжка за Украйна, Европейски Съюз няма да успее да компенсира загубата.
Въпреки известния прогрес, изключително през предходната година, Европейски Съюз в никакъв случай не е бил пореден, обединен и стратегически насочен външнополитически състезател. Ключовата спънка не е нито брюкселската администрация, нито договорите, дефиниращи вътрешните механизми на съдействие, а надълбоко вкорененото отвращение на европейските столици в действителност да обединят своите външнополитически активи.
Но защото вероятностите за Европа единствено ще се утежняват - освен поради събитията в Близкия изток, а и поради опцията за втори президентски мандат на Доналд Тръмп в Съединени американски щати, страните членки може би би трябвало да премислят своето надълбоко разбиране - че запазването на националния суверенитет е по-важно от общите дейности.
Трескавата на интернационална дипломация след терористичните офанзиви против Израел единствено осветли огромния проблем за Европа - за какво като една световна икономическа, комерсиална и регулаторна супресила Европейски Съюз толкоз се затруднява да бъде значима на интернационалната сцена. Това, което се вижда като реакция на съюза на рецесията в Газа, съществено подкопава неговата роля на външнополитически състезател и даже анулира някои от достиженията му след съветската инвазия в Украйна предходната година.
Първоначалната реакция на Европейски Съюз във връзка израелско-палестинската рецесия бе белязана от изказването на еврокомисаря по разширението и политиката на съседство Оливер Вархели, че едностранно се приключва цялата европейска помощ за развиване за палестинците. Което бе последвано от разяснение от Европейска комисия, че в действителност помощта ще бъде преразгледана, а не спряна. По-късно визитата на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен в Израел провокира рецензия в някои европейски столици, че е прекомерно едностранчива и произраелска, както и че тя надвишава своите институционални пълномощия. Страните членки би трябвало да водят външната политика на Европейски Съюз, като общата позиция би трябвало да бъде показана от Върховния представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел.
Реклама
Този дисонанс внезапно контрастира с упоритостите на съюза, дефинирани от страните членки нееднократно през годините. За задачата Европейски Съюз е построил институционална рамка, посредством която да се дадат повече външнополитически пълномощия, в това число посредством въвеждането на позицията на Върховния представител през 2009 година Наскоро Фон дер Лайен пък удостовери своята упоритост да управлява една " геополитическа комисия ".
И въпреки всичко, когато се изисква европейска дипломатическа позиция, точно огромните страни членки като Германия и Франция показват Европа на интернационалната сцена . В моменти на рецесия отговорността пада там, където се събират силата и легитимността.
Най-важната причина за компликациите на Европейски Съюз на световната сцена е, че 27-те страни не са изключително заинтригувани да обединят своята външна политика или даже боен потенциал на наднационално ниво. Тъй като външната политика се възприема като значителен детайл от националния суверенитет, същинската политическа интеграция остава релативно слаба и сложна за реализиране.
Най-важната причина за компликациите на Европейски Съюз на световната сцена е, че 27-те членки не са изключително заинтригувани да обединят своята външна политика или даже боен потенциал на наднационално ниво.
Берлин, тактически подкрепян от Париж, упорства за напредване към гласоподаване във външните работи, което да се основава повече на квалифицираното болшинство, с цел да се подсигурява, че бъдещият Европейски Съюз от евентуално 35 членки няма да стане неуправляем с възможното приемане на Украйна и на Западните Балкани,. Но има и други причин, допринасящи за слабостите на европейската външна политика.
Реклама
Извън съдействието в областта на развиването, в което Европейски Съюз е международен водач, бюджетът на блока за външни въпроси е релативно дребен, а дипломатическата работа няма такава директна политическа легитимност, на каквато се радват националните държавни управления. Освен това Европейски Съюз няма тази мощ, която произтича от притежаването на боен потенциал, излъчващ мощност и осигуряващ поддръжката за дипломатически цели. Военната мощ разрешава и да се дават гаранции за сигурност на други страни, което е значителен източник на въздействие на интернационалната сцена. Накрая, 27-те страни с друга история, географско състояние и възгледи за личните им национални ползи значат огромни разлики в интерпретирането на света.
Всичко това акцентира значимостта на координирането в Европейски Съюз, макар че то ще бъде за сметка на скоростта на реакцията. Вярно е, че Украйна принуди Европейски Съюз да пристъпи по-категорично на геостратегическия терен - с налагането на наказания против Русия и със стратегическото преореинтиране към евроразширяване, също по този начин е правилно, че в случай че Съединени американски щати изцяло се оттеглен или понижат фрапантно военната поддръжка за Украйна, Европейски Съюз няма да успее да компенсира загубата.
Въпреки известния прогрес, изключително през предходната година, Европейски Съюз в никакъв случай не е бил пореден, обединен и стратегически насочен външнополитически състезател. Ключовата спънка не е нито брюкселската администрация, нито договорите, дефиниращи вътрешните механизми на съдействие, а надълбоко вкорененото отвращение на европейските столици в действителност да обединят своите външнополитически активи.
Но защото вероятностите за Европа единствено ще се утежняват - освен поради събитията в Близкия изток, а и поради опцията за втори президентски мандат на Доналд Тръмп в Съединени американски щати, страните членки може би би трябвало да премислят своето надълбоко разбиране - че запазването на националния суверенитет е по-важно от общите дейности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ