След настъпване на смъртта човек осъзнава, че е умрял
Мозъкът умира по-бавно от сърцето. Следователно, човек осъзнава, че е умрял.
Страхът от неизбежна гибел е едно от най-неприятните чувства за доста хора, изключително тези, които се опасяват да умрат сами.
Според проучване на учени от Медицински център към Нюйоркския университет, моментът на гибелта – в случай че може да се назова по този начин в този момент – е нещо напълно друго от това, което хората са считали преди.
Оказва се, че мъртвите за известно време след формалното оповестяване за гибелта, към момента са в схващане. Освен това, те схващат, че са умрели и изцяло усещат света към себе си.
Това откри група учени, водени от професор Сам Парния. През годините неговият екип следи положението на умиращите, както и събира свидетелски показания от претърпели клинична гибел. След дълги години работа създателите събраха данните, обобщиха ги и разгласиха първите резултати.
Основният извод от проучването е, че след формалното оповестяване на гибелта – т.е. след прекъсване на сърцето – човешкият мозък към момента действа и остава деен. Умът живее. Това значи, че в множеството от тези случаи хората могат да схванат, че са умряли.
В същото време умрелият усеща, че тялото му към този момент не реагира на външни дразнители. Дори и да желае да движи ръката си, личното му тяло няма да се подчини. Човек като че ли се усеща затворен в личното си тяло. Той чува думи, вижда близките, само че към този момент не може да им даде знак.
Някои от пациентите след клинична гибел са съумели да опишат на учените, че са чули какво си приказват лекарите.
Както се оказа, гибелта е нещо напълно друго от това, което сме мислили до момента.
Учените изясняват заключенията си с обстоятелството, че мозъкът умира по-бавно от сърцето, затова мозъкът живее известно време, даже откакто се установи гибелта.
Термините “сърдечен арест ” и “сърдечен удар ” постоянно се употребяват взаимозаменяемо, само че не са идентични. По време на сърдечен удар запушена артерия постоянно предотвратява навлизането на кръв единствено в една част от сърцето, което може да докара до гибелта на тази съответна област – макар че сърцето към момента бие като цяло. При прекъсване на сърцето се нарушават електрическите сигнали, сърцето стопира да бие и настава гибел.
В по-голямата част от случаите лекарите дефинират гибелта въз основа на обстоятелството, че сърцето към този момент не бие, изяснява професор Сам Парния.
И тъкмо от момента, в който сърцето спре, кръвта стопира да тече към мозъка – работата му се забавя.
Забавяне – само че не прекъсване!
Това закъснение на верижната реакция на клетъчните процеси, което в последна сметка води до гибелта на клетките в целия мозък, може да отнеме няколко часа след гибелта на сърцето.
И работата на мозъчната кора – по този начин наречената “мислеща част ” – през цялото това време ще продължи, въпреки и постепенно, само че ще продължи. И човек живее и усеща.
А това значи, че това, което нормално се назовава гибел (сърдечен арест), съгласно лекарите, е единствено първата фаза.
Вижте още: Тя е на 16, само че наподобява на 50
Мозъкът умира по-бавно от сърцето, тъй че известно време човек живее даже след оповестяването на гибелта.
Изследване на учени от Ню Йорк удостоверява резултатите от по-ранно изобретение, направено от канадски специалисти от Университета в Западен Онтарио. Тогава беше посочено също, че животът след гибелта надалеч не е завършил: след преустановяване на работата на доста органи мозъкът продължава да работи и то много дълго време.
Но екип от лекари от Йерусалимската болница Хадаса проучва историите на хора, които са били покрай гибелта, и откри, че връщането към спомените от живота може да бъде обвързвано с частта от мозъка, която съхранява мемоари. Лекарите считат, че тази част от мозъка е последната част, наранена от кислородния недостиг и загуба на кръв.
Следователно, тя е в положение да работи даже когато човек загуби схващане и постепенно умира.
Лекарите означават, че постоянно спомените на умиращи хора са изключително прочувствени.
