„Независимая газета“: Лавров и Блинкен проведоха уточняващи преговори
Москва. Разговорите в Женева сред съветския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на Съединени американски щати Антони Блинкен продължиха единствено час и половина. Както сподели в края им ръководителят на съветското външно министерство, през идната седмица ще бъдат предоставени писмени отговори на съветските оферти за сигурност, написа съветският вестник “Независимая газета “ .
Защо „ потребният и прям диалог “ (както го назова Лавров на конференцията си след разговорите) продължи толкоз малко, външният министър изясни просто: главното към този момент беше казано на срещите надлежно в Женева и Брюксел на 10 януари и 12. В Швейцария, да напомним, имаше руско-американски договаряния на равнище заместник-министри на външните работи, а в Белгия - Съветът Русия-НАТО.
Между другото, в края на договарянията и двамата политици организираха не взаимни, а обособени конференции. Ръководителите на делегации действаха по сходен метод на последната среща в Женева и на Съвета Русия-НАТО.
Както в частта от диалозите, отворена за публицисти, по този начин и на конференцията си след тях Лавров акцентира, че новата среща в Женева е по самодейност на американска страна. На американците им е било належащо да зададат уточняващи въпроси, които съгласно съветския министър „ ще оказват помощ на американската страна да приготви писмена реакция на нашите писмени планове на контракт със Съединени американски щати и съглашение с НАТО “. Тези въпроси в действителност са били заложени на договарянията в Женева, в случай че се съди по думите на Лавров и Блинкен.
Интересно съгласно изданието е, че не е несъмнено, че американските отговори ще бъдат оповестени. Според Лавров това зависи от американците ще ги разгласяват или не. „ Днес чухме известно повтаряне на причини за свободата на избор, свободата на избор на съюзи, военни съюзи, само че цитирахме редица документи, в които тази независимост на избор на съюзи е обусловена от нуждата да се заобикалят каквито и да било стъпки, които ще засилят сигурността на една страна в ущърб на сигурността на други страни ", сподели той.
Съдейки по думите на двамата висши дипломати, договарянията сред Русия и Съединени американски щати ще продължат. Освен това е допустимо да се състои нова среща сред Владимир Путин и Джо Байдън.
„ На първо време това ще бъдат съвещания на равнище външно министерство и в случай че този разговор е потребен и градивен, за какво не? “, отговори Блинкен на съответния въпрос.
Що се отнася до разговора с НАТО, в случай че той продължи, той ще бъде искрено вторичен, най-малко за Русия. Лавров да вземем за пример загатна " русофобското малцинство " в Европейски Съюз - балтийските страни и Полша, което, твърди той, дава звук на източната политика на Европейски Съюз. Става ясно, че най-малко тези страни не се преглеждат в Москва като сътрудници в договарянията.
Причината за недоволството на Кремъл бе дадена от " малцинството " безусловно в навечерието на договарянията сред Лавров и Блинкен. Съединените щати разрешиха на балтийските страни да доставят съществуващите си американски оръжия на Украйна. И американците също ще въоръжат украинската войска. Блинкен също удостовери това.
Частта от конференциите, в която и двамата министри повториха позициите на своите страни по въпросите на Украйна и сигурността, остави чувството, че към момента може да се реализира най-малко непълен компромис. Има обаче и задоволително тематики, по които Съединени американски щати и Русия надали ще се спогодят. Например във връзка с Украйна Лавров ясно повтори, че от позиция на Москва рецесията към тази страна би трябвало да преглежда от момента на „ антиконституционния прелом “ от февруари 2014 година Блинкен от своя страна също толкоз ясно означи, че главното за Запада е точно присъединението на Крим към Русия и войната в Донбас. На конференцията, може да се каже, той продължи своето послание към руснаците, което сподели и преди този момент, като уточни, че не НАТО утежнява сигурността на Русия, а дейностите на самата Русия.
„ През 2014 година равнището на благосклонност на украинците (към Русия) беше два пъти по-високо от в този момент. Тогава 25% от украинците подкрепяха влизането на страната в НАТО, в този момент 60% поддържат това влизане. Бяхме прекарали доста години преди този момент, убеждавайки нашите съдружници да харчат пари за защита. Сега те в действителност харчат повече за своята отбрана “, сподели той.
Блинкен счете за належащо още един път да предизвести, че страната му е „ подготвена за всяко развиване на събитията “, в това число за твърди дейности против Русия – т.е. за нови наказания. Но какво ще направи Русия при положение на неуспех на договарянията, остава неразбираемо. Според Лавров обаче препоръчаното разполагане на съветски въоръжени сили и инфраструктура в страните от Латинска Америка (това беше упоменато по-рано от съветския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков) не е било обсъждано на диалозите с Блинкен. Така че опасността спорът сред двете страни да се развие по сюжета на карибската рецесия към момента е единствено хипотетична.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Защо „ потребният и прям диалог “ (както го назова Лавров на конференцията си след разговорите) продължи толкоз малко, външният министър изясни просто: главното към този момент беше казано на срещите надлежно в Женева и Брюксел на 10 януари и 12. В Швейцария, да напомним, имаше руско-американски договаряния на равнище заместник-министри на външните работи, а в Белгия - Съветът Русия-НАТО.
Между другото, в края на договарянията и двамата политици организираха не взаимни, а обособени конференции. Ръководителите на делегации действаха по сходен метод на последната среща в Женева и на Съвета Русия-НАТО.
Както в частта от диалозите, отворена за публицисти, по този начин и на конференцията си след тях Лавров акцентира, че новата среща в Женева е по самодейност на американска страна. На американците им е било належащо да зададат уточняващи въпроси, които съгласно съветския министър „ ще оказват помощ на американската страна да приготви писмена реакция на нашите писмени планове на контракт със Съединени американски щати и съглашение с НАТО “. Тези въпроси в действителност са били заложени на договарянията в Женева, в случай че се съди по думите на Лавров и Блинкен.
Интересно съгласно изданието е, че не е несъмнено, че американските отговори ще бъдат оповестени. Според Лавров това зависи от американците ще ги разгласяват или не. „ Днес чухме известно повтаряне на причини за свободата на избор, свободата на избор на съюзи, военни съюзи, само че цитирахме редица документи, в които тази независимост на избор на съюзи е обусловена от нуждата да се заобикалят каквито и да било стъпки, които ще засилят сигурността на една страна в ущърб на сигурността на други страни ", сподели той.
Съдейки по думите на двамата висши дипломати, договарянията сред Русия и Съединени американски щати ще продължат. Освен това е допустимо да се състои нова среща сред Владимир Путин и Джо Байдън.
„ На първо време това ще бъдат съвещания на равнище външно министерство и в случай че този разговор е потребен и градивен, за какво не? “, отговори Блинкен на съответния въпрос.
Що се отнася до разговора с НАТО, в случай че той продължи, той ще бъде искрено вторичен, най-малко за Русия. Лавров да вземем за пример загатна " русофобското малцинство " в Европейски Съюз - балтийските страни и Полша, което, твърди той, дава звук на източната политика на Европейски Съюз. Става ясно, че най-малко тези страни не се преглеждат в Москва като сътрудници в договарянията.
Причината за недоволството на Кремъл бе дадена от " малцинството " безусловно в навечерието на договарянията сред Лавров и Блинкен. Съединените щати разрешиха на балтийските страни да доставят съществуващите си американски оръжия на Украйна. И американците също ще въоръжат украинската войска. Блинкен също удостовери това.
Частта от конференциите, в която и двамата министри повториха позициите на своите страни по въпросите на Украйна и сигурността, остави чувството, че към момента може да се реализира най-малко непълен компромис. Има обаче и задоволително тематики, по които Съединени американски щати и Русия надали ще се спогодят. Например във връзка с Украйна Лавров ясно повтори, че от позиция на Москва рецесията към тази страна би трябвало да преглежда от момента на „ антиконституционния прелом “ от февруари 2014 година Блинкен от своя страна също толкоз ясно означи, че главното за Запада е точно присъединението на Крим към Русия и войната в Донбас. На конференцията, може да се каже, той продължи своето послание към руснаците, което сподели и преди този момент, като уточни, че не НАТО утежнява сигурността на Русия, а дейностите на самата Русия.
„ През 2014 година равнището на благосклонност на украинците (към Русия) беше два пъти по-високо от в този момент. Тогава 25% от украинците подкрепяха влизането на страната в НАТО, в този момент 60% поддържат това влизане. Бяхме прекарали доста години преди този момент, убеждавайки нашите съдружници да харчат пари за защита. Сега те в действителност харчат повече за своята отбрана “, сподели той.
Блинкен счете за належащо още един път да предизвести, че страната му е „ подготвена за всяко развиване на събитията “, в това число за твърди дейности против Русия – т.е. за нови наказания. Но какво ще направи Русия при положение на неуспех на договарянията, остава неразбираемо. Според Лавров обаче препоръчаното разполагане на съветски въоръжени сили и инфраструктура в страните от Латинска Америка (това беше упоменато по-рано от съветския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков) не е било обсъждано на диалозите с Блинкен. Така че опасността спорът сред двете страни да се развие по сюжета на карибската рецесия към момента е единствено хипотетична.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ