Преглед на някои от основните теми в руския печат
Москва. На 10 и 12 януари се организираха диалози сред Русия и Съединени американски щати и сред Русия и НАТО, по отношение на съветските оферти за гаранции за сигурност. Въпреки неналичието на съответни съглашения и Русия, и Западът означават значимостта на миналите срещи. Тревожно е обаче, че изводите в другите столици не са идентични. Ако задачата на договарянията беше да образуват общо схващане за съществуващите провокации, тогава договарянията се провалиха: Москва, Брюксел и Вашингтон получиха радикално разнообразни сигнали, тласкащи ги към взаимно неизгодни решения, написа съветският вестник “Независимая газета “ .
Както нормално се случва, оценката на договарянията, извършени в Женева и Брюксел, зависи от упованията на съответния наблюдаващ. Много специалисти не чакаха безусловно нищо от диалозите, най-малко не положително. Например Фьодор Лукянов, основен редактор на сп. „ Русия в световните въпроси “, в изявление за „ Известия “ означи, че „ нищо не се е случило и това е добре “. В рамките на този метод самата организация на срещи към този момент наподобява сполучлива, изключително откакто Сергей Рябков даже наподобява се усмихва на взаимна фотография с Уенди Шърман.
Умерените оптимисти чакаха най-малко някакви решения и взаимни отстъпки от срещите в Брюксел и Женева, въпреки и не безусловно фундаментални. Разговорите дадоха отговор и на това равнище на упования. Елена Черненко от издателство „ Комерсант “ написа, че „ Съединени американски щати и техните европейски съдружници са декларирали подготвеност да се договарят с Русия по редица въпроси, които от доста години отхвърлят даже да разискват “. Това, несъмнено, е на първо място за готовността на Запада за договаряния за ракетите със междинен и по-малък обхват в Европа и да ограничи мащаба на военните учения.
По-далеч от това обаче договарянията не продължиха. По много предвидими аргументи Съединени американски щати и техните съдружници отхвърлиха съществено да разискват гаранциите за неразширяване на НАТО, както и евентуалното връщане на инфраструктурата на НАТО към линиите от 1997 година В Москва се стремяха да слагат тези две тематики в центъра на преговорния развой. От средата на ноември съветски политици и високопоставени чиновници покачват залозите, убеждавайки непознатата аудитория, че Русия няма да отстъпи от настояванията си. А това, че няма меню, от което човек да избира, в действителност не е по този начин. Мненията на западните политици по какъв начин да отговорят на настояванията на Русия нямаше по какъв начин да не се разделят.
Сигналите, идващи от Москва за първостепенното значение на гаранциите за сигурност, не помогнаха на външните наблюдаващи да оценят обективно самата съвестност на желанията на съветските дипломати и военните. От една страна, съветското Министерство на външните работи се опита с всички сили да покаже на Вашингтон, че няма без гаранции да стане нищо. От друга страна Вашингтон напълно предстоящо изхожда от обстоятелството, че Москва не може да не разбере, че сходни гаранции са нереалистични. В резултат на това на Запад естествено се образува наклонност да се преглеждат настояванията на Москва като блъф, чиято цел е да се получат отстъпки от Запада по тези въпроси, по които те в действителност са вероятни.
След договарянията реториката на Русия не се промени. На 13 януари Сергей Рябков означи, че в случай че дипломацията се провали, „ в бъдеще ще бъдат приложени други ограничения и други способи “. Заместник-министърът на външните работи уточни още, че няма учредения за нови кръгове на договаряния в близко бъдеще, защото Съединени американски щати и техните съдружници „ при никакви условия и по каквато и да е причина “ не са съгласни с настояванията на Москва. Устойчивостта на същата изразителност след приемане на някои отстъпки е явен знак, че Русия няма да се откаже от настояванията си за гаранции в близко бъдеще. Но даже този факт може да се пояснява по разнообразни способи.
След срещата на 12 януари заместник-държавният секретар на Съединени американски щати Уенди Шърман сподели: „ Ако Русия се отдръпна (от преговорите), ще бъде доста ясно, че те в никакъв случай не са разглеждали съществено дипломатическата алтернатива “. Още на идващия ден стана известно, че съветската страна не възнамерява нови кръгове от договаряния в близко бъдеще. Има огромен риск в този момент във Вашингтон да решат, че договарянията са се трансформирали единствено в прикритие за „ идната съветска инвазия в Украйна “.
Самата Русия се намира в неуместна обстановка. Москва мъчно може да се откаже от предходните си претенции за гаранции за сигурност след няколко месеца дейна осведомителна акция. В същото време обаче естествено наподобява и нежеланието да се премине към неведнъж обещаните военни и военнотехнически ограничения, които дипломацията е призвана да заобикаля.
Сигналите, получени от европейските политици, явно няма да зарадват нито Москва, нито Вашингтон. Балтийските страни към този момент желаеха от НАТО да усили броя на войските на тяхна територия. Освен това европейците са съществено загрижени, че толкоз значими въпроси на европейската сигурност са били обсъждани без тях. Това сочат заглавията на европейските вестници и изказванията на обособени политици. Бившият полски външен министър Радослав Сикорски към този момент сподели, че е " учуден ", че на договарянията не са поканени представители на Европейския съюз. Въпреки цялата неизясненост на репутацията на Сикорски в Русия, Полша и Брюксел, думите му имат тежест. Въпреки че Русия е уверена, че европейските съдружници на Съединени американски щати нямат огромно въздействие върху нищо, Вашингтон ще би трябвало по един или различен метод да отговори на апелите и терзанията на европейците.
Въпреки заявената подготвеност на западните сътрудници на Русия да създадат отстъпки по някои въпроси, цялостната обстановка в региона на европейската сигурност най-вероятно няма да се усъвършенства след договарянията, извършени в Женева и Брюксел. Въпросът дали ще се утежни към момента е открит.
***
Москва. Руският външен министър Сергей Лавров прикани държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен да не повтаря спекулациите за хипотетична идна " съветска експанзия " в Украйна, а да принуди Киев да извърши Минските съглашения. Това оповестиха във вторник, 18 януари, в съветското външно министерство, представени от московския вестник “Известия “ .
По-рано във вторник по самодейност на американската страна се организира телефонен диалог сред Лавров и Блинкен. По време на диалога страните са разискали резултатите от последния кръг от разговора сред Руската федерация и Съединени американски щати за стратегическа сигурност, както и съвещанието на Съвета Русия-НАТО.
„ В подтекста на обстановката в югоизточната част на Украйна министърът прикани държавния секретар да не повтаря спекулациите по отношение на хипотетичната идна „ съветска експанзия “, а да принуди управляващите в Киев да съблюдават изцяло споразуменията от Минск “, се споделя в изказването.
В същото време в хода на диалозите Лавров още веднъж посочи главните моменти в показания по-рано от Русия план на двустранен контракт със Съединени американски щати и съглашения с НАТО. Документите, както означават в съветското външно министерство, „ фиксират правни гаранции за сигурността на Русия в границите на правилото за сплотеност на сигурността, утвърден от всички евроатлантически страни “.
В същото време Лавров и Блинкен разискаха опцията за продължение на контактите в близко бъдеще.
По-рано Лавров сподели, че украинските управляващи са длъжни да съблюдават Минските съглашения, те не могат да имат проект „ Б “. Според него Украйна е под външния надзор на Съединени американски щати. В същото време министърът обърна внимание на обстоятелството, че Вашингтон е в положение да принуди Киев да съблюдава Минските съглашения.
През последните седмици редица западни медии оповестиха за хипотетичните проекти за съветската инвазия в Украйна. И по този начин, на 7 януари The New York Times сформира и разгласява карта с хипотетичното местонахождение на съветските войски по границата с Украйна.
Москва неведнъж отхвърля сходни данни. На 23 декември 2021 година по време на конференция Владимир Путин отговори на въпрос за хипотетични проекти за навлизане в Украйна. Според него поради сходни изказвания се основава усещането, че украинската страна приготвя нова интервенция в Донбас.
***
Москва/Вашингтон. Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на Съединени американски щати Антони Блинкен разговаряха по телефона. Според съветския вестник „ Коммерсантъ “ дипломатите са се договорили да се срещнат на 21 януари в Женева.
По време на разговорa Блинкен e удостоверил „ непоклатимата поддръжка " на Съединените щати за суверенитета на Украйна и нейната териториална целокупност, а също по този начин уточни значимостта на дипломатическото съдействие за задачите на деескалацията, съгласно уеб страницата на Държавния департамент на Съединени американски щати.
Държавният секретар е подчертал значимостта от продължаването на дипломатическия път за превъзмогване на деескалацията в Украйна и край нейните граници. Антъни Блинкен акцентира, че всяко разискване на сигурността в Европа би трябвало да се разисква със съдружниците на Съединени американски щати в НАТО и европейските сътрудници, в това число Украйна.
Както нормално се случва, оценката на договарянията, извършени в Женева и Брюксел, зависи от упованията на съответния наблюдаващ. Много специалисти не чакаха безусловно нищо от диалозите, най-малко не положително. Например Фьодор Лукянов, основен редактор на сп. „ Русия в световните въпроси “, в изявление за „ Известия “ означи, че „ нищо не се е случило и това е добре “. В рамките на този метод самата организация на срещи към този момент наподобява сполучлива, изключително откакто Сергей Рябков даже наподобява се усмихва на взаимна фотография с Уенди Шърман.
Умерените оптимисти чакаха най-малко някакви решения и взаимни отстъпки от срещите в Брюксел и Женева, въпреки и не безусловно фундаментални. Разговорите дадоха отговор и на това равнище на упования. Елена Черненко от издателство „ Комерсант “ написа, че „ Съединени американски щати и техните европейски съдружници са декларирали подготвеност да се договарят с Русия по редица въпроси, които от доста години отхвърлят даже да разискват “. Това, несъмнено, е на първо място за готовността на Запада за договаряния за ракетите със междинен и по-малък обхват в Европа и да ограничи мащаба на военните учения.
По-далеч от това обаче договарянията не продължиха. По много предвидими аргументи Съединени американски щати и техните съдружници отхвърлиха съществено да разискват гаранциите за неразширяване на НАТО, както и евентуалното връщане на инфраструктурата на НАТО към линиите от 1997 година В Москва се стремяха да слагат тези две тематики в центъра на преговорния развой. От средата на ноември съветски политици и високопоставени чиновници покачват залозите, убеждавайки непознатата аудитория, че Русия няма да отстъпи от настояванията си. А това, че няма меню, от което човек да избира, в действителност не е по този начин. Мненията на западните политици по какъв начин да отговорят на настояванията на Русия нямаше по какъв начин да не се разделят.
Сигналите, идващи от Москва за първостепенното значение на гаранциите за сигурност, не помогнаха на външните наблюдаващи да оценят обективно самата съвестност на желанията на съветските дипломати и военните. От една страна, съветското Министерство на външните работи се опита с всички сили да покаже на Вашингтон, че няма без гаранции да стане нищо. От друга страна Вашингтон напълно предстоящо изхожда от обстоятелството, че Москва не може да не разбере, че сходни гаранции са нереалистични. В резултат на това на Запад естествено се образува наклонност да се преглеждат настояванията на Москва като блъф, чиято цел е да се получат отстъпки от Запада по тези въпроси, по които те в действителност са вероятни.
След договарянията реториката на Русия не се промени. На 13 януари Сергей Рябков означи, че в случай че дипломацията се провали, „ в бъдеще ще бъдат приложени други ограничения и други способи “. Заместник-министърът на външните работи уточни още, че няма учредения за нови кръгове на договаряния в близко бъдеще, защото Съединени американски щати и техните съдружници „ при никакви условия и по каквато и да е причина “ не са съгласни с настояванията на Москва. Устойчивостта на същата изразителност след приемане на някои отстъпки е явен знак, че Русия няма да се откаже от настояванията си за гаранции в близко бъдеще. Но даже този факт може да се пояснява по разнообразни способи.
След срещата на 12 януари заместник-държавният секретар на Съединени американски щати Уенди Шърман сподели: „ Ако Русия се отдръпна (от преговорите), ще бъде доста ясно, че те в никакъв случай не са разглеждали съществено дипломатическата алтернатива “. Още на идващия ден стана известно, че съветската страна не възнамерява нови кръгове от договаряния в близко бъдеще. Има огромен риск в този момент във Вашингтон да решат, че договарянията са се трансформирали единствено в прикритие за „ идната съветска инвазия в Украйна “.
Самата Русия се намира в неуместна обстановка. Москва мъчно може да се откаже от предходните си претенции за гаранции за сигурност след няколко месеца дейна осведомителна акция. В същото време обаче естествено наподобява и нежеланието да се премине към неведнъж обещаните военни и военнотехнически ограничения, които дипломацията е призвана да заобикаля.
Сигналите, получени от европейските политици, явно няма да зарадват нито Москва, нито Вашингтон. Балтийските страни към този момент желаеха от НАТО да усили броя на войските на тяхна територия. Освен това европейците са съществено загрижени, че толкоз значими въпроси на европейската сигурност са били обсъждани без тях. Това сочат заглавията на европейските вестници и изказванията на обособени политици. Бившият полски външен министър Радослав Сикорски към този момент сподели, че е " учуден ", че на договарянията не са поканени представители на Европейския съюз. Въпреки цялата неизясненост на репутацията на Сикорски в Русия, Полша и Брюксел, думите му имат тежест. Въпреки че Русия е уверена, че европейските съдружници на Съединени американски щати нямат огромно въздействие върху нищо, Вашингтон ще би трябвало по един или различен метод да отговори на апелите и терзанията на европейците.
Въпреки заявената подготвеност на западните сътрудници на Русия да създадат отстъпки по някои въпроси, цялостната обстановка в региона на европейската сигурност най-вероятно няма да се усъвършенства след договарянията, извършени в Женева и Брюксел. Въпросът дали ще се утежни към момента е открит.
***
Москва. Руският външен министър Сергей Лавров прикани държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен да не повтаря спекулациите за хипотетична идна " съветска експанзия " в Украйна, а да принуди Киев да извърши Минските съглашения. Това оповестиха във вторник, 18 януари, в съветското външно министерство, представени от московския вестник “Известия “ .
По-рано във вторник по самодейност на американската страна се организира телефонен диалог сред Лавров и Блинкен. По време на диалога страните са разискали резултатите от последния кръг от разговора сред Руската федерация и Съединени американски щати за стратегическа сигурност, както и съвещанието на Съвета Русия-НАТО.
„ В подтекста на обстановката в югоизточната част на Украйна министърът прикани държавния секретар да не повтаря спекулациите по отношение на хипотетичната идна „ съветска експанзия “, а да принуди управляващите в Киев да съблюдават изцяло споразуменията от Минск “, се споделя в изказването.
В същото време в хода на диалозите Лавров още веднъж посочи главните моменти в показания по-рано от Русия план на двустранен контракт със Съединени американски щати и съглашения с НАТО. Документите, както означават в съветското външно министерство, „ фиксират правни гаранции за сигурността на Русия в границите на правилото за сплотеност на сигурността, утвърден от всички евроатлантически страни “.
В същото време Лавров и Блинкен разискаха опцията за продължение на контактите в близко бъдеще.
По-рано Лавров сподели, че украинските управляващи са длъжни да съблюдават Минските съглашения, те не могат да имат проект „ Б “. Според него Украйна е под външния надзор на Съединени американски щати. В същото време министърът обърна внимание на обстоятелството, че Вашингтон е в положение да принуди Киев да съблюдава Минските съглашения.
През последните седмици редица западни медии оповестиха за хипотетичните проекти за съветската инвазия в Украйна. И по този начин, на 7 януари The New York Times сформира и разгласява карта с хипотетичното местонахождение на съветските войски по границата с Украйна.
Москва неведнъж отхвърля сходни данни. На 23 декември 2021 година по време на конференция Владимир Путин отговори на въпрос за хипотетични проекти за навлизане в Украйна. Според него поради сходни изказвания се основава усещането, че украинската страна приготвя нова интервенция в Донбас.
***
Москва/Вашингтон. Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на Съединени американски щати Антони Блинкен разговаряха по телефона. Според съветския вестник „ Коммерсантъ “ дипломатите са се договорили да се срещнат на 21 януари в Женева.
По време на разговорa Блинкен e удостоверил „ непоклатимата поддръжка " на Съединените щати за суверенитета на Украйна и нейната териториална целокупност, а също по този начин уточни значимостта на дипломатическото съдействие за задачите на деескалацията, съгласно уеб страницата на Държавния департамент на Съединени американски щати.
Държавният секретар е подчертал значимостта от продължаването на дипломатическия път за превъзмогване на деескалацията в Украйна и край нейните граници. Антъни Блинкен акцентира, че всяко разискване на сигурността в Европа би трябвало да се разисква със съдружниците на Съединени американски щати в НАТО и европейските сътрудници, в това число Украйна.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ