„Независимая газета“ : За размиване на понятието „тероризъм“
Москва. Алексей Навални, както и редица негови най-близки поддръжници, в това число Любов Собол и Георги Албуров, са включени от „ Росфинмониторинг “ (руският финансов контрол – бел.прев.) в „ Списъка на терористите и екстремистите “. Това значи, че банковите им сметки ще престанат да се обслужват, средствата им ще бъдат замразени. Навални и неговите приятели са включени в листата, защото Министерството на правораздаването по-рано призна основаните от тях организации за екстремистки, написа съветският вестник “Независимая газета “ в публицистичен материал, показан без редакторска интервенция.
Известно е, че на процедура човек, който приканва да се отиде на протест, който управляващите не са разрешили и след това бъде приет за противозаконен, може да бъде приет за екстремист. Списъкът на „ Росфинмониторинг “ слага такива хора в един ред (или по-скоро в една колона) с тези, които да вземем за пример вземат заложници или слагат бомби, заплашват или правят всеобщи убийства. Това наподобява малко пресилено. Такива описи автоматизирано образуват отношение към фигуриращите в тях: никой няма да разбере за какво даден човек е включен в листата, задоволително е той да бъде покрай явно рискови нарушители.
Обхватът на понятието „ тероризъм ", да не приказваме за " екстремизъм ", е мъгляв в политическия и на практика дискурс. Ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров неотдавна сподели, че Игор Каляпин, член на Съвета по правата на индивида при президента на Руската федерация, и Елена Милашина, журналистка от " Новая газета ", са „ терористи за него ", които " вършат пари от тематиката за Чеченската република и чеченците, създават сюжети и шушукат в ушите текстове и държание на своите героите. “ Кадиров прикани правоохранителните органи да „ задържат тези съучастници на терористите “.
Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, който постоянно е призоваван да разяснява изказванията на чеченския водач, сподели, че това е персонално мнение - или „ мнение на главата на републиката ". Съдът обаче не е признал Каляпин и Милашина за терористи или техни съучастници. В същото време Кадиров има право да споделя това, което споделя, до момента в който Каляпин и Милашина имат право да пазят достойнството и достолепието си.
Песков означи също, че Чеченската република е „ специфичен район, който повече от всеки различен се е сблъсквал с терористи, интернационалните терористи и тази битка се води доста сполучливо и до през днешния ден “. Тези думи могат да се схващат по разнообразни способи. Например, като апел да бъдем снизходителни към прочувствените изявления на чеченските водачи и характерностите, които те могат да припишат на тези, които не харесват. Или, в противен случай, като констатация на обстоятелството, че в Чечения хора биват признавани за терористи, даже в случай че това не е в крайник със закона.
Както и да е, обвиняванията в тероризъм към този момент не се приписват безусловно на районни особености. Всичко това е напълно в духа на сегашните политически практики. Навални и Собол са включени в листата дружно с в действителност рискови радикали, макар че самите те бяха наказани на ограничение на свободата въобще не обвинявания в екстремизъм и сигурно не в такива за тероризъм.
Не единствено в Чечения знаят какво е тероризъм. Подобни случки има и в Дагестан, и в Северна Осетия, и в Москва, и в Санкт Петербург, и в други райони и градове. Ето за какво да наречеш човек терорист значи да настроиш публичното мнение, да го оформиш по избран метод. Думата „ терорист " се трансформира в аналог на думата ‚фашист " (по създание политическо заклеймяване) и все по-малко има връзка с действителната процедура на подготовка и осъществяване на терористични офанзиви.
С подобен тероризъм и екстремизъм силите за сигурност се борят доста по-лесно. По-точно, доста по-лесно е да се отчетат резултатите от такава битка. Не би трябвало да се наблюдават превозването на оръжия или експлозиви, образуването на рискови кафези, а изказванията, изявленията в обществените мрежи, журналистическите или блогърските действия. Всяка политическа или даже политико-журналистическа активност се трансформира в рисков бизнес, който може да вкара някого в черния лист.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Известно е, че на процедура човек, който приканва да се отиде на протест, който управляващите не са разрешили и след това бъде приет за противозаконен, може да бъде приет за екстремист. Списъкът на „ Росфинмониторинг “ слага такива хора в един ред (или по-скоро в една колона) с тези, които да вземем за пример вземат заложници или слагат бомби, заплашват или правят всеобщи убийства. Това наподобява малко пресилено. Такива описи автоматизирано образуват отношение към фигуриращите в тях: никой няма да разбере за какво даден човек е включен в листата, задоволително е той да бъде покрай явно рискови нарушители.
Обхватът на понятието „ тероризъм ", да не приказваме за " екстремизъм ", е мъгляв в политическия и на практика дискурс. Ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров неотдавна сподели, че Игор Каляпин, член на Съвета по правата на индивида при президента на Руската федерация, и Елена Милашина, журналистка от " Новая газета ", са „ терористи за него ", които " вършат пари от тематиката за Чеченската република и чеченците, създават сюжети и шушукат в ушите текстове и държание на своите героите. “ Кадиров прикани правоохранителните органи да „ задържат тези съучастници на терористите “.
Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, който постоянно е призоваван да разяснява изказванията на чеченския водач, сподели, че това е персонално мнение - или „ мнение на главата на републиката ". Съдът обаче не е признал Каляпин и Милашина за терористи или техни съучастници. В същото време Кадиров има право да споделя това, което споделя, до момента в който Каляпин и Милашина имат право да пазят достойнството и достолепието си.
Песков означи също, че Чеченската република е „ специфичен район, който повече от всеки различен се е сблъсквал с терористи, интернационалните терористи и тази битка се води доста сполучливо и до през днешния ден “. Тези думи могат да се схващат по разнообразни способи. Например, като апел да бъдем снизходителни към прочувствените изявления на чеченските водачи и характерностите, които те могат да припишат на тези, които не харесват. Или, в противен случай, като констатация на обстоятелството, че в Чечения хора биват признавани за терористи, даже в случай че това не е в крайник със закона.
Както и да е, обвиняванията в тероризъм към този момент не се приписват безусловно на районни особености. Всичко това е напълно в духа на сегашните политически практики. Навални и Собол са включени в листата дружно с в действителност рискови радикали, макар че самите те бяха наказани на ограничение на свободата въобще не обвинявания в екстремизъм и сигурно не в такива за тероризъм.
Не единствено в Чечения знаят какво е тероризъм. Подобни случки има и в Дагестан, и в Северна Осетия, и в Москва, и в Санкт Петербург, и в други райони и градове. Ето за какво да наречеш човек терорист значи да настроиш публичното мнение, да го оформиш по избран метод. Думата „ терорист " се трансформира в аналог на думата ‚фашист " (по създание политическо заклеймяване) и все по-малко има връзка с действителната процедура на подготовка и осъществяване на терористични офанзиви.
С подобен тероризъм и екстремизъм силите за сигурност се борят доста по-лесно. По-точно, доста по-лесно е да се отчетат резултатите от такава битка. Не би трябвало да се наблюдават превозването на оръжия или експлозиви, образуването на рискови кафези, а изказванията, изявленията в обществените мрежи, журналистическите или блогърските действия. Всяка политическа или даже политико-журналистическа активност се трансформира в рисков бизнес, който може да вкара някого в черния лист.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ