Левски основал в Метоха първия женски комитет
Монахините от Девическия манастир " Покров Богородичен " учели девойките да четат и пишатБаба Фота била първата игуменка, майка Херувима живее в светата обител от 94 години
Тук се влиза тихо, на пръсти, като в светиня. И независимо, че се намира в центъра на град Самоков, човек сякаш попада в различен свят - кътче от парадайса. Мястото очарова от пръв поглед с възрожденския си облик, съчетаващ се по неповторим начин с прекрасната планинска природа, с калдаръма между килиите на монахините. Дворът е подреден, навсякъде цветя и зеленина... и тишина. Тишина, прекъсвана само от звъна на камбаните или от нетърпеливи да разгледат светинята туристи. Часовниците тук са спрели преди повече от 230 години. Отчитат не време, а святост и родолюбие.
Такова място е Девическият манастир " Покров Богородичен ", известен и като Метоха.
На 55 км от София и на около 8 км от курорта Боровец, той е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Легенда разказва по какъв начин Света Богородица разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова и манастирът бил наречен " Покров Богородичен ", а патронният му празник е на 1 октомври - деня на неговата покровителка Пресвета Богородица. Един от малкото действащи манастири у нас, той е пропит с дух и възрожденска атмосфера. Прочут с гостоприемството си, комплексът, който е паметник на културата от национално значение, повече от две столетия привлича поклонници и посетители от всички краища на света.
Историята
През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. Един от тях - този на Хилендарския манастир - е женският метох в Самоков, чийто манастирски устав бил създаден по подобие на Рилския типик. Първоначално е бил девическо монашеско общежитие.
След като приела монашески ранг в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла една ярка българка - баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години - до смъртта си през 1844 година - игуменка на манастира. Неин внук е Константин Фотинов - редактор и издател на първото българско списание " Любословие ". Още от създаването си през XIX век женският метох станал средище на духовност и просвета - монахините открили килийно училище за девойки, в което ги обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. А през 1871 година Васил Левски основал в него първия женски революционен комитет начело със сестра Евдокия. Монахините и до през днешния ден пазят скривалището, в което се е укривал Дякона.
В средата на ХтХ век там вече живеели повече от 100 монахини и послушнички. В миналото било житейска практика овдовелите самоковски чорбаджийки да се замонашват. Те строели килии и взимали при себе си дъщери, внучки или някое бедно роднинско момиче да им прислужва. Днес тези така наречен килии всъщност са малки къщички, строени навремето във възрожденски жанр и съхранили своята уникалност и досега. Калдъръмените улички, които се вият покрай тях, са обградени от цъфтящи храсти и прекрасно поддържана манастирска градина, от чиито три чешми тече кристално чиста рилска вода.
След Освобождението манастирът се издържал със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана зад дебелите му зидове, монахините са участвали в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година, както и в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща, където монахините и до през днешния ден неуморно и с любов приготвят ежедневно храна.
Светите мощи
В метоха на 12 януари 1906 година умира хилендарският йеромонах Серафим. Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст - над 100 години, той диктува духовното си завещание. В него оставя на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената от него през 1839 година от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и Св. Сава Сръбски. Попадането на частица от мощите на свети Сава в Самоков не е случайно. Самоковската епархия дълго време се е намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. И така като манастирът " Покров Богородичен " е създаден като метох на сръбския Хилендарски манастир, той е приютил част от хилендарските таксидиоти (събирачи на помощи), които поради променената ситуация в манастира през XIX век се връщат в родните си места. Тук се съхраняват и множество ръкописи и старопечатни книги.
Църквата " Покров Богородичен "
Внушителната каменна църква " Покров Богородичен " е строена през 1837 - 1839 година Тогава са направени и други разширения - метохът бил обграден с висок дувар, постепенно се оформил цялостен комплекс с жилищни и стопански крила. Самата църква представлява голяма трикорабна псевдобазилика, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди, което е едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От стенописната украса са останали само отделни фрагменти, от които се различават образите на Богородица, Христос Вседържател и Бог Саваот. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахинът над светия престол и другите църковни мебели. Позлатеният резбован иконостас съдържа икони на Богородица с Младенеца, на Исус Христос и на братята Кирил и Методий, които са дело на самоковския художник Христо Димитров. Икони за манастира е рисувал и Димитър Зограф, а в нартекса може да се види уникалният стенопис с " Крилатата Богородица Покровителница ", който се смята, че е на Захари Зограф. Художникът е изобразил легендата за спасяването на града - когато турската армия наближава Самоков, Богородица спуснала гъста мъгла над града и го скрила от очите им. Стенописът бил изработен през 1839 година, когато зографът прекарал три месеца в родния си град.
Източник: standartnews.com
Тук се влиза тихо, на пръсти, като в светиня. И независимо, че се намира в центъра на град Самоков, човек сякаш попада в различен свят - кътче от парадайса. Мястото очарова от пръв поглед с възрожденския си облик, съчетаващ се по неповторим начин с прекрасната планинска природа, с калдаръма между килиите на монахините. Дворът е подреден, навсякъде цветя и зеленина... и тишина. Тишина, прекъсвана само от звъна на камбаните или от нетърпеливи да разгледат светинята туристи. Часовниците тук са спрели преди повече от 230 години. Отчитат не време, а святост и родолюбие.
Такова място е Девическият манастир " Покров Богородичен ", известен и като Метоха.
На 55 км от София и на около 8 км от курорта Боровец, той е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Легенда разказва по какъв начин Света Богородица разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова и манастирът бил наречен " Покров Богородичен ", а патронният му празник е на 1 октомври - деня на неговата покровителка Пресвета Богородица. Един от малкото действащи манастири у нас, той е пропит с дух и възрожденска атмосфера. Прочут с гостоприемството си, комплексът, който е паметник на културата от национално значение, повече от две столетия привлича поклонници и посетители от всички краища на света.
Историята
През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. Един от тях - този на Хилендарския манастир - е женският метох в Самоков, чийто манастирски устав бил създаден по подобие на Рилския типик. Първоначално е бил девическо монашеско общежитие.
След като приела монашески ранг в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла една ярка българка - баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години - до смъртта си през 1844 година - игуменка на манастира. Неин внук е Константин Фотинов - редактор и издател на първото българско списание " Любословие ". Още от създаването си през XIX век женският метох станал средище на духовност и просвета - монахините открили килийно училище за девойки, в което ги обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. А през 1871 година Васил Левски основал в него първия женски революционен комитет начело със сестра Евдокия. Монахините и до през днешния ден пазят скривалището, в което се е укривал Дякона.
В средата на ХтХ век там вече живеели повече от 100 монахини и послушнички. В миналото било житейска практика овдовелите самоковски чорбаджийки да се замонашват. Те строели килии и взимали при себе си дъщери, внучки или някое бедно роднинско момиче да им прислужва. Днес тези така наречен килии всъщност са малки къщички, строени навремето във възрожденски жанр и съхранили своята уникалност и досега. Калдъръмените улички, които се вият покрай тях, са обградени от цъфтящи храсти и прекрасно поддържана манастирска градина, от чиито три чешми тече кристално чиста рилска вода.
След Освобождението манастирът се издържал със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана зад дебелите му зидове, монахините са участвали в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година, както и в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща, където монахините и до през днешния ден неуморно и с любов приготвят ежедневно храна.
Светите мощи
В метоха на 12 януари 1906 година умира хилендарският йеромонах Серафим. Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст - над 100 години, той диктува духовното си завещание. В него оставя на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената от него през 1839 година от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и Св. Сава Сръбски. Попадането на частица от мощите на свети Сава в Самоков не е случайно. Самоковската епархия дълго време се е намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. И така като манастирът " Покров Богородичен " е създаден като метох на сръбския Хилендарски манастир, той е приютил част от хилендарските таксидиоти (събирачи на помощи), които поради променената ситуация в манастира през XIX век се връщат в родните си места. Тук се съхраняват и множество ръкописи и старопечатни книги.
Църквата " Покров Богородичен "
Внушителната каменна църква " Покров Богородичен " е строена през 1837 - 1839 година Тогава са направени и други разширения - метохът бил обграден с висок дувар, постепенно се оформил цялостен комплекс с жилищни и стопански крила. Самата църква представлява голяма трикорабна псевдобазилика, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди, което е едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От стенописната украса са останали само отделни фрагменти, от които се различават образите на Богородица, Христос Вседържател и Бог Саваот. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахинът над светия престол и другите църковни мебели. Позлатеният резбован иконостас съдържа икони на Богородица с Младенеца, на Исус Христос и на братята Кирил и Методий, които са дело на самоковския художник Христо Димитров. Икони за манастира е рисувал и Димитър Зограф, а в нартекса може да се види уникалният стенопис с " Крилатата Богородица Покровителница ", който се смята, че е на Захари Зограф. Художникът е изобразил легендата за спасяването на града - когато турската армия наближава Самоков, Богородица спуснала гъста мъгла над града и го скрила от очите им. Стенописът бил изработен през 1839 година, когато зографът прекарал три месеца в родния си град.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ