Монахът бил знаменосец в четата на Ильо войвода, участвал в

Монахът бил знаменосец в четата на Ильо челник, взел участие в няколко войни Завел Апостола, преоблечен като аргатин, на тържество в Софийския конак
 

Драгалевският манастир " Успение Богородично " е  на към 10 км южно от София,  на една тераса " в полкрилието на Витоша планина, покрай квартал Драгалевци, откъдето и името му. Славна история има светата обител, наричана и " Света Богородица Витошка ", и " Витошка пречиста Богоматер ". Страници от аналите на манастира са свързани с революционното придвижване и основаването на секрети комитети от Апостола Васил Левски.

Грамота на  цар Иван Шишман,  защитавана в  Зографския манастир на Света гора-Атон, дава сведение, че Драгалевският манастир е бил учреден от цар Иван Александър през ХIV век. Бил е ставропигиален манастир - зависещ на Патриаршията в Търново. Като огромен културен и образован център за времето е доминирал над всички манастири  в тогавашната средечка или софийска " Мала Света гора ". При османското настъпление в края на ХIV век е опустошен. Възстановен е едвам към средата на ХV в. От тогава е и днешната дребна еднокорабна черква. По-късно манастирът отново се трансформира в образован и литературен център. През 1469 година тук се пеписва известното Драгалевско евангелие, намиращо се в този момент в Хилендарския манастир. В него се сочи, че е преписано в обителта с храма на " Пречистата наша Владичица Богородица Витошка ". В 1474 година благороден софиянец  със фамилията си дава средства за изписване вътрешността на църквата. Запазени са ктиторският надпис за това и облиците на донорите Радослав Мавър, жена му Вида и синовете им Никола Граматик и Стахна.

Друг състоятелен поддръжник на манастира, някой си Краислав, в края на ХV в. дава средства за доизписване на външната  западна страна на храма и за това е непокътнат ктиторски надпис.  Наосът на храма е преизписан в края на ХVI и началото на ХV век от св. Пимен Зографски,  който след завръщането си от Атон в родното си място разпростира огромна възстановителна и просветна активност. Нему и на неговите помощници, съгласно житието му и сведенията в Паисиевата история, се приписва възобновяване и възобновяването в Софийско и в страната на към 15 манастира и 300 църкви. Постепенно манастирът се възвръща и още веднъж е огнище на култура и просвета. Отворено е килийно учебно заведение. Преписват се и се пишат книги. Събрана е богата библиотека.  През  1534 година терзията-софиянец Милич подарява на манастира второто известно Драгалевско евангелие, на което през 1648 година софиянецът Вело Златар прави високохудожествен обков. В приписка в това евангелие е маркирано, че то било " приложено (подарено) на манастира " Успение на Пречистата Богородица " в подкрилието на Витоша планина покрай село Драгалевци ". В края на ХV в. тук е преписана и друга известна книга - Драгалевският псалтир от 1598 година, съхраняван в Иверския манастир. За огромната култура, която манастирът е пръскал през османското господство, приказват и доста надписи графити по външната западна и северна стени на църквата - имена на " дяци и граматици ", на възпитаници от близки и далечни краища на страната.

По  време на революционното придвижване Драгалевският манастир е средище на битката за освобождение от османско господство за Софийско. Душа и сърце на всичко е игуменът на манастира йеромонах Генадий, непосредствен приятел и сподвижник на Васил Левски. Двамата се срещат в Карлово още когато са били доста млади. Монахът Генадий е роден е към 1832 година като Иван Стоянов Караиванов, евентуално в Ихтиман. Родът му бил именуван Палавейци.  Като младеж става послушник в Хилендарския манастир  и по личното му удостоверение едвам 15-годишен е замонашен. Бил е знаменосец в четата на Ильо челник, участник в Първата българска легия. Във Вътрешния революционен комитет  се подвизава с псевдонима Риза ефенди от Ихтиман, само че е прочут и с редица други прозвища: Ихтимански, Шияковски, Драгалевски, Драгалевския поп, Скитникът. Около 1860 година към този момент е дякон и асистент на архимандрит Виктор Чолаков, който е родом от Карлово и е таксидиот в Ниш. Архимандритът въртял търговия с хаджи Василия, вуйчото на Васил Левски. Дякон Генадий пренасял от Ниш в Карлово пиротски килими, а от Карлово в Ниш - шаяк и гайтани. Самият той споделя: " През 1860 година, служейки при нишкия епископ Виктора, при една случайност аз се срещнах с бореца за нашата независимост дякона Левский в град Карлово, с който като разменихме някои думи по нашето национално състояние под турчина, додохме до споразумение и карловский метох бе очевидец на нашата клетва, че ще работим скрито и заедно за реализиране идеала - нашето избавление ".

В началото на 1862 година дякон Генадий още веднъж се среща с дякон Игнатий, който към този момент е решил да напусне вуйчо си. Генадий му оказва помощ с 200 гроша, с цел да си обезпечи пътно тескере. Малко по-късно двамата постъпват в Легията на Раковски в Белград. Какво е правил монахът Генадий след разтурянето на Легията - не е доста ясно, само че има една любопитна дописка във вестник " Светилник " от 3 юни 1864 година, която се приписва на Генадий Скитник. В нея наред с това, че споделя за себе си, създателят загатва по какъв начин го наскърбила несретата на " едно калугерче, облечено с черни облекла, младо, с машинация, и то с машинация не от някой непознат калугер, само че от личния му вуйка ". Авторът споделя, че точно на Великден през 1862 година момчето  се отхвърля от калугерското облекло и се облича в " мирски облекла с твърдо решение в никакъв случай към този момент да не се калугери, само че да служи Богу, както и множеството человеци, без да се отхвърля от мира ". " Не мога да обвиня него, само че в никакъв случай не мога да елементарни виновността на оногози, който го е калугерил в таквази зелена възраст, когато момчето не е отбирало от нищо ", написа създателят, като прави съпоставяне със себе си, също покалугерен в невръстна възраст. Отец Генадий се включва и във Втората легия, а след разпадането й се завръща в Софийско, където през 1870-1871 година е свещеник на  Драгалевския манастир и на Шияковския манастир край Костинброд. Запазени са сведения, че йеромонах Генадий е придружавал Левски при визитите му в Кладнишкия манастир " Св. Никола ", Горнобанския манастир " Св. Крал ", Германския манастир " Св. Йоан Рилски ", Лозенския манастир " Свети Спас ", както и селата Мошино, Желява, Биримирци, Требич, Горубляне, Шияковци, Бучин проход и други. След като към Васил Левски е причислен Димитър Общи, те двамата цяла седмица гостават у отец Генадий в Драгалевския манастир. Тъй като отецът се грижи и за Шияковския манастир " Св. Архангел Михаил " при Костинброд, там с Левски основават през 1871 година Костинбродския частен революционен комитет и вършат съвещания. Когато през май 1871 година се прави обрязването на огромния наследник на софийския паша, отец Генадий е поканен като свещеник. С него на празненството отива и Левски, облечен като манастирски аргатин. Там били и други комитетски хора, които приканили Левски да напусне конака, защото полицията го търси. Левски ги изслушал деликатно, само че останал  до края на угощението.

При разпитите на  Димитър Общи, той  разказвал и за отец Генадий, като го наричал Драгалевския поп. Съобщил и комитетското му име Риза Ефенди. Тогава били пратени заптиета да го арестуват, само че не намерили нито него, нито бумаги в манастира. Отец Генадий прозорливо напуснал манастира още при първите арести, като част от архивата укрил, а друга взел със себе си. Поел с коня право през планината и минал през Кладнишкия манастир. За това негово посещаване там има непокътната приписка в един от църковните минеи: " Да се знае по кое време мина игуменът на Драгалевския манастир " Св. Богородица " йеромонах Генадий, остави коня си с пребита нога и взема различен. Година 1872, 29 ноемврий ". След ареста на Васил Левски о. Генадий емигрира в Сърбия. Среща се с Панайот Хитов и възнамеряват изпращане на чети и протест в България. При подготовката на Априлското въстание от 1876 година отец Генадий взел ефективно присъединяване като непринуден пощальон на Гюргевския революционен комитет, като под прикритието на расото и монашеския си ранг е можел да обикаля гладко из цялата Османска империя. Има сведение, че през март 1876 година бил в Солун и пред тамошните дейци споделил, че " обиколил цяла България, ходил в Сърбия, Измир, Цариград и другаде ".

В прошение до Народното събрание за приемане на поборническа пенсия самичък споделя, че е взел участие в Сръбско-турската война от лятото на 1876 година, а " по-после в Руско-турската от 1877/8 год., а най-накрая се завърнах в Отечеството си, което беше към този момент освободено ". След Съединението през 1885 г.  отец Генадий идва в Пловдив и става боен духовник към Първи Софийски пехотен полк с пълководец капитан Христо Г. Попов. При започването на Сръбско-българската война полкът е концентриран в региона на Сливница и на 7 ноември 1885 година става ядрото на Брезнишко-Трънския отряд, с командващ капитан Попов. След приключването на войната йеромонах Генадий бил показан за награждаване от своя полкови пълководец. За него капитан Христо Попов записал: " Рядък духовник, ментор, въодушивител на чиновете от полка с кръст в ръка във всички сражения; утешител на ранените и издихающите от загуба на кръв. В сраженията под " Балканский дол " и Пирот извършва със самоотвержение и самопожертвование непринудено службата на ординарец, когато останалите ординарци летяха по бойната линия. Примерен войник вери ".

В идващите години  ориста на този Божи ласкател, другар и сподвижник на Левски  е превратна. Прави действия да стане свещеник на Жаблянския манастир " Св. Йоан Преддеча " и дори локалните го изискват с писмо, само че това не става. Известно време обитава в Рилския манастир, само че с наложено църковно наказване, тъй като своеволно се настанил в Драгалевския манастир. Според някои сведения земният му път е приключил в манастир на Света гора към 1900 година, само че други откриватели считат, че е умрял в София към 1903-1904 година

В днешния  софийски квартал Драгалевци  има улица, именувана " Отец Генадий ". Паметни плочи и в Шияковския, и в Драгалевския манастир почитат делото на този Божи чиновник - възрожденски свещеник и самоуверен поборник за националната независимост.