Дистанционното обучение – непостижимият мираж
МОН обмисля локално прекосяване към отдалечено образование на всички възпитаници при утежняване на епидемиологичната конюнктура поради Covid-19. В момента от у дома се образоват класовете от 8 до 12, както и студентите. Ако броят на инфектираните продължава да бъде рисково висок, допустимо е към отдалечена форма на образование да преминат и по-малките възпитаници.
Пренасянето на просветителната системa в електронна среда се приема със смесени усеща у нас. Проучване отпреди няколко дни на профсъюз „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ сочи, че 71,2% от педагогическите експерти поддържат почналото към този момент отдалечено образование в гимназиален стадий, а 65,8% поддържат и онлайн образованието и в прогимназиалния стадий.
Не са толкоз безапелационни настройките по отношение на учениците от 1 до 4 клас и за децата в детските градини. Според изследването 53,1% от педагозите считат, че не би трябвало да се минава към отдалечено образование в начален стадий, а 56,5% са против прекосяване на детските градини в отдалечен режим. Защо мненията за отдалеченото обучение са толкоз разнопосочни?
Самообразованието
На доктрина отдалеченото образование звучи супер – работиш или учиш от личния си дом, без да се постанова да пътуваш и да се излагаш на спомагателен риск при контакт с хора. Отсъствията са сведени до най-малко, тъй като всичко е на един клик разстояние. Особено значимо обаче е самосъзнанието на учениците, по тази причина и учителите са по-склонни да работят с тях в гимназиален стадий, когато те самите към този момент са осъзнали потребността от знанията, а не одобряват образователния развой с скука. Остава въпросът по какъв начин учителят да притегли вниманието на децата и да бъде сигурен, че те го слушат в действителност, а не са присъединили устройството си единствено за декор, до момента в който играят, приказват си с някого, хапват, гледат телевизия и така нататък
Комуникацията може да бъде възпрепятствана по десетки способи, в случай че учениците не желаят да се включат интензивно в процеса. Затова и ролята на родителите е също толкоз значима – в случай че в учебно заведение децата им са напълно под опеката на учителското тяло, то у дома отговорността е споделена. Самообразованието е водещо – в случай че детето е развило дарба да разпределя времето си, ще се оправи по-лесно, само че в случай че изпитва усложнения с концентрацията и е привикнало да бъде следено, то мъчно ще свикне с образованието от разстояние. Затова и отдалеченото образование работи по-успешно при деца над 13 – 14 години.
Техническият аспект
Дистанционното образование няма по какъв начин да бъде реалност, в случай че всички учители и възпитаници нямат настолен компютър, преносим компютър или таблет. Въвеждането на системата у нас стана внезапно и непредвидено, което провокира безпорядък – стотици учители прекосяваха интензивно образование за определените софтуери за отдалечено образование в границите на един уикенд, а след него трябваше да обучат и учениците си. Получи се нелепата обстановка, в която учителите отдалечено образоваха учениците по какъв начин да учат отдалечено. Затруднение имаха и по-възрастните учители, за които включването на компютър единствено по себе си е предизвикателство.
Това докара до дълъг интервал на акомодация, за който МОН направи поклон – в началото на децата не се пишеха нито нито оценки, нито отсъствия. Това, несъмнено, демотивира част от тях и разклати така и така нестабилната дисциплинираност в онлайн часовете. Липсата на персонален контакт затруднява връзката и сред двете страни.
Усилията са двойно по-големи за учителите – друго изследване на КТ „ Подкрепа “ от пролетта сочи, че че учители и шефове са работили при голямо натоварване и са надвишавали признатите за естествени от Кодекса на труда 8 часа. 56% от педагогическите експерти са работили сред 10 и 12 часа, а 13,1% над 12 часа.
Електронно обучение… само че единствено на хартия
МОН обезпечи интернет достъп в местата, където няма подобен, само че това е без значение, в случай че учителите и учениците нямат устройства, с които да се включат в мрежата. През пролетта бяха направени десетки дарения както от частни лица, по този начин и от компании, с помощта на които нуждаещи се деца се снабдиха с таблети. Но това напълно не е задоволително.
Още при започване на отдалеченото образование през март просветителният министър Красимир Вълчев съобщи, че достъп до отдалеченото образование имат 89% от учениците. Останалите 11% се равняват на към 70 хиляди деца, за които електронното образование остава единствено на хартия. Със същия проблем се сблъскаха и учители – след питане от в. „ Сега “ към МОН през април излиза наяве, че към 1500 учители на територията на страната не са разполагали с техника, която да им даде опция да организират образователен развой от у дома, а към 500 нямат нито техника, нито достъп до интернет.
По света
В множеството европейски страни обичайна просветителна система е интегрирала разнообразни детайли от отдалеченото образование, като предаване на домашните онлайн и авансово заложени часове в програмата, които учителите и учениците да вземат у дома. В доста скандинавски учебни заведения пък телефоните и таблетите са неизменима част от часовете в учебно заведение. Десетки европейски университетски стратегии пък разрешават на студенти от целия свят да придобият висшето си обучение от университети в Холандия, Швеция, Германия, Испания, Франция, Ирландия и доста други, без да напущат дома си. Затова и страни с към този момент съществуващи (и сполучливо работещи) форми на отдалечено образование съумяха да реагират съответно при първата вълна на Covid-19.
Мексико обаче подходи друго – там съвсем половината възпитаници нямат достъп до интернет, само че съгласно формалните данни 93% от семействата разполагат с тв приемник, по тази причина уроците се излъчват през дребния екран. За останалите 7% уроците са налични и по радиото.
Големият плюс?
Училищната конюнктура в България не е удобна за всички възпитаници. Всъщност е една от най-агресивните в Европа – всеки четвърти шеф в България свидетелства за ежеседмичен тормоз в учебно заведение, демонстрират данните от Международното проучване на учителите, шефовете и просветителната среда TALIS на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Докладът за нашата страна излезе преди месец, а в него статистиката е тревожна – 25.6% от шефовете споделят, че всяка седмица ученици се заплашват, наскърбяват се или се тормозят, а съгласно всеки десети – всяка седмица възпитаници разрушават или крадат. 4.2% (двойно повече, в сравнение с междинното за ОИСР) свидетелстват за възпитаници, които се нараняват физически най-малко веднъж на 5 дни. Само шефовете от Бразилия, Израел и Мексико регистрират сходни стойности на нападателно държание. Дистанционното образование носи този огромен плюс – като се изключи че спомага за ограничението на пандемията от ковид, то лимитира и една надалеч по-голяма и по-стара пандемия – насилието в учебно заведение, вербално или невербално.
Системата нe работи, спасяваме се поединично
Пренасянето на просветителната системa в електронна среда се приема със смесени усеща у нас. Проучване отпреди няколко дни на профсъюз „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ сочи, че 71,2% от педагогическите експерти поддържат почналото към този момент отдалечено образование в гимназиален стадий, а 65,8% поддържат и онлайн образованието и в прогимназиалния стадий.
Не са толкоз безапелационни настройките по отношение на учениците от 1 до 4 клас и за децата в детските градини. Според изследването 53,1% от педагозите считат, че не би трябвало да се минава към отдалечено образование в начален стадий, а 56,5% са против прекосяване на детските градини в отдалечен режим. Защо мненията за отдалеченото обучение са толкоз разнопосочни?
Самообразованието
На доктрина отдалеченото образование звучи супер – работиш или учиш от личния си дом, без да се постанова да пътуваш и да се излагаш на спомагателен риск при контакт с хора. Отсъствията са сведени до най-малко, тъй като всичко е на един клик разстояние. Особено значимо обаче е самосъзнанието на учениците, по тази причина и учителите са по-склонни да работят с тях в гимназиален стадий, когато те самите към този момент са осъзнали потребността от знанията, а не одобряват образователния развой с скука. Остава въпросът по какъв начин учителят да притегли вниманието на децата и да бъде сигурен, че те го слушат в действителност, а не са присъединили устройството си единствено за декор, до момента в който играят, приказват си с някого, хапват, гледат телевизия и така нататък
Комуникацията може да бъде възпрепятствана по десетки способи, в случай че учениците не желаят да се включат интензивно в процеса. Затова и ролята на родителите е също толкоз значима – в случай че в учебно заведение децата им са напълно под опеката на учителското тяло, то у дома отговорността е споделена. Самообразованието е водещо – в случай че детето е развило дарба да разпределя времето си, ще се оправи по-лесно, само че в случай че изпитва усложнения с концентрацията и е привикнало да бъде следено, то мъчно ще свикне с образованието от разстояние. Затова и отдалеченото образование работи по-успешно при деца над 13 – 14 години.
Техническият аспект
Дистанционното образование няма по какъв начин да бъде реалност, в случай че всички учители и възпитаници нямат настолен компютър, преносим компютър или таблет. Въвеждането на системата у нас стана внезапно и непредвидено, което провокира безпорядък – стотици учители прекосяваха интензивно образование за определените софтуери за отдалечено образование в границите на един уикенд, а след него трябваше да обучат и учениците си. Получи се нелепата обстановка, в която учителите отдалечено образоваха учениците по какъв начин да учат отдалечено. Затруднение имаха и по-възрастните учители, за които включването на компютър единствено по себе си е предизвикателство.
Това докара до дълъг интервал на акомодация, за който МОН направи поклон – в началото на децата не се пишеха нито нито оценки, нито отсъствия. Това, несъмнено, демотивира част от тях и разклати така и така нестабилната дисциплинираност в онлайн часовете. Липсата на персонален контакт затруднява връзката и сред двете страни.
Усилията са двойно по-големи за учителите – друго изследване на КТ „ Подкрепа “ от пролетта сочи, че че учители и шефове са работили при голямо натоварване и са надвишавали признатите за естествени от Кодекса на труда 8 часа. 56% от педагогическите експерти са работили сред 10 и 12 часа, а 13,1% над 12 часа.
Електронно обучение… само че единствено на хартия
МОН обезпечи интернет достъп в местата, където няма подобен, само че това е без значение, в случай че учителите и учениците нямат устройства, с които да се включат в мрежата. През пролетта бяха направени десетки дарения както от частни лица, по този начин и от компании, с помощта на които нуждаещи се деца се снабдиха с таблети. Но това напълно не е задоволително.
Още при започване на отдалеченото образование през март просветителният министър Красимир Вълчев съобщи, че достъп до отдалеченото образование имат 89% от учениците. Останалите 11% се равняват на към 70 хиляди деца, за които електронното образование остава единствено на хартия. Със същия проблем се сблъскаха и учители – след питане от в. „ Сега “ към МОН през април излиза наяве, че към 1500 учители на територията на страната не са разполагали с техника, която да им даде опция да организират образователен развой от у дома, а към 500 нямат нито техника, нито достъп до интернет.
По света
В множеството европейски страни обичайна просветителна система е интегрирала разнообразни детайли от отдалеченото образование, като предаване на домашните онлайн и авансово заложени часове в програмата, които учителите и учениците да вземат у дома. В доста скандинавски учебни заведения пък телефоните и таблетите са неизменима част от часовете в учебно заведение. Десетки европейски университетски стратегии пък разрешават на студенти от целия свят да придобият висшето си обучение от университети в Холандия, Швеция, Германия, Испания, Франция, Ирландия и доста други, без да напущат дома си. Затова и страни с към този момент съществуващи (и сполучливо работещи) форми на отдалечено образование съумяха да реагират съответно при първата вълна на Covid-19.
Мексико обаче подходи друго – там съвсем половината възпитаници нямат достъп до интернет, само че съгласно формалните данни 93% от семействата разполагат с тв приемник, по тази причина уроците се излъчват през дребния екран. За останалите 7% уроците са налични и по радиото.
Големият плюс?
Училищната конюнктура в България не е удобна за всички възпитаници. Всъщност е една от най-агресивните в Европа – всеки четвърти шеф в България свидетелства за ежеседмичен тормоз в учебно заведение, демонстрират данните от Международното проучване на учителите, шефовете и просветителната среда TALIS на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Докладът за нашата страна излезе преди месец, а в него статистиката е тревожна – 25.6% от шефовете споделят, че всяка седмица ученици се заплашват, наскърбяват се или се тормозят, а съгласно всеки десети – всяка седмица възпитаници разрушават или крадат. 4.2% (двойно повече, в сравнение с междинното за ОИСР) свидетелстват за възпитаници, които се нараняват физически най-малко веднъж на 5 дни. Само шефовете от Бразилия, Израел и Мексико регистрират сходни стойности на нападателно държание. Дистанционното образование носи този огромен плюс – като се изключи че спомага за ограничението на пандемията от ковид, то лимитира и една надалеч по-голяма и по-стара пандемия – насилието в учебно заведение, вербално или невербално.
Системата нe работи, спасяваме се поединично
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ