По наклонената плоскост на паническото разстройство
Моментният стрес ни придава цялостна бойна подготвеност за задаващото се затруднение. Паниката и непрекъснатата тревога
обаче в противен случай – те изцеждат човек от силите му (морални и физически) и осакатяват обществения му живот.
Паническото разстройство е психиатрично заболяване с ясни критерии за слагане на диагнозата, само че признаците му не се демонстрират единствено у тези, които боледуват от него. Известно е, че най-малко един от всеки 10 души през живота си изживява най-малко един или няколко изолирани пристъпа на суматоха.
Това е заболяване със обществена значителност – заради описаните резултати върху самите пациенти, както и поради това, че огромна част от признаците са физически, телесни – което затруднява диагнозата и натоварва извънредно доста медицинските служби.
Къде е повода за паническото разстройство?
Това е едно от психологичните болести с най-изразена генетична съставния елемент – честотата му е до 40% измежду родствениците от I степен на боледуващите. Сред възрастните заболяването е с два пъти по-голяма периодичност при дамите, до момента в който измежду младежите мъжкият пол е по-уязвим.
Човешкият мозък е построен от две полукълба с тяхната кора – нова в еволюционно отношение облага, виновна за висшите функционалности – и подкорови структури – имащи отношение към първичните модели на държание, регулация на дишане, сърдечна активност и така нататък Именно подкоровите структури са ангажирани в паническото разстройство – издължен мозък, мост и други.
Установено е, че тревожното очакване е лимбичен феномен, до момента в който отбягващото държание (агорафобия) се свързва с амигдалата. Съществува още и дисбаланс в серотониновите мозъчни системи .
При огромна част от пациентите има съществуване на предхождащи раждането им спонтанни аборти на майката и/или болестни процеси в интервала към раждането им. Поне половинта от болните имат изразена нетърпимост към кофеин – изявена дълго преди появяването на болестта.
Кога и какви са първите прояви?
Диагностичните критерии се покриват от 3,5% до 5% от хората. Болестта се демонстрира най-често в млада възраст (около 30-годишни пациенти), само че при до 15% от пациентите изявата е още през детството.
Към описаните към този момент аргументи за разстройството се наслагват и психични фактори от ранно детство, в случай че пациентите са растяли с чувство за неустановеност и взаимозависимост.
Сред 80% от пациентите в границите на годината, предхождаща изявата на заболяването, се откриват предразполагащи фактори – опасност и неустановеност, разрушение на връзка, загуба на непосредствен, нахлуване в нова обществена роля, съществено заболяване, раждане и тн. Заболяването дебютира с под паника припадък Първият подобен най-често се появява по врема на рутинна активност и умерено положение. Представлява психическо смазващи спонтанни епизоди на рискова тревога, достигащи оптималната степен в границите на десетина минути.
Най-честите признаци включват изтощение,сърцебиене, трептене, уязвимост, боязън от идна гибел или чувство, че обезумяват.
Прогноза и лекуване
Поради телесния темперамент на недоволствата, на пациента лишава доста време да стигне до слагане на вярната диагноза. Последната се слага при най-малко 3 пристъпа в границите на 3 следващи седмици или 1 месец на обезпокоително очакване.
При липса на лекуване, клиничната картина се владее от паническите пристъпи и паниките, свързани с тях.
Пристъпите
Те са по-чести в късните следобедни часове, както и през горещините. С течение на времето при 2/3 от болните доминират пристъпи с лимитирана симптоматика, а се усилва и относителният дял на паническите пристъпи без прекарване на боязън и суматоха, а единствено на телесни признаци.
Свързани публикации.. Антидепресант се употребява и за пристъпи на суматоха 0 Паническа офанзива – по какъв начин да я познаем? 0 Как да помогнем на някого при под паника припадък? 0
Агорафобия
Това е разгърнатият синдром на отбягващо държание тук-там или обстановки, в които пациентът е изживял под паника офанзиви. Рано или късно тя сполетява половината от пациентите с паническо разстройство. Агорафобията има напредничав ход и последователно обгръща все по-голяма част от всекидневието на болните, като им предизвиква взаимозависимост от доверени близки и инвалидизира 10% от засегнатите.
Лечението
Високо ефикасна е поведенческата терапия – последователно излагане на плашещите тласъци и дихателен тренинг. Необходими нормално са и лекарствени средства.
Основните препарати в лечението са антидепресантите с деяние върху серотониновите мозъчни системи. Техният резултат се демонстрира последователно след 2-4 седмици лекуване. При остри пристъпи се прибягва до групата на бензодиазепините.
Необходимо е медикаменти да се одобряват за интервал от най-малко 1-2 години, само че без значение от положителните резултати, след спиране на лечението има рецидиви измежду 60% до 80% от пациентите.
При периодически поддържащи сесии с психотерапия се реализира постоянен и дългогодишен резултат.
обаче в противен случай – те изцеждат човек от силите му (морални и физически) и осакатяват обществения му живот.
Паническото разстройство е психиатрично заболяване с ясни критерии за слагане на диагнозата, само че признаците му не се демонстрират единствено у тези, които боледуват от него. Известно е, че най-малко един от всеки 10 души през живота си изживява най-малко един или няколко изолирани пристъпа на суматоха.
Това е заболяване със обществена значителност – заради описаните резултати върху самите пациенти, както и поради това, че огромна част от признаците са физически, телесни – което затруднява диагнозата и натоварва извънредно доста медицинските служби.
Къде е повода за паническото разстройство?
Това е едно от психологичните болести с най-изразена генетична съставния елемент – честотата му е до 40% измежду родствениците от I степен на боледуващите. Сред възрастните заболяването е с два пъти по-голяма периодичност при дамите, до момента в който измежду младежите мъжкият пол е по-уязвим.
Човешкият мозък е построен от две полукълба с тяхната кора – нова в еволюционно отношение облага, виновна за висшите функционалности – и подкорови структури – имащи отношение към първичните модели на държание, регулация на дишане, сърдечна активност и така нататък Именно подкоровите структури са ангажирани в паническото разстройство – издължен мозък, мост и други.
Установено е, че тревожното очакване е лимбичен феномен, до момента в който отбягващото държание (агорафобия) се свързва с амигдалата. Съществува още и дисбаланс в серотониновите мозъчни системи .
При огромна част от пациентите има съществуване на предхождащи раждането им спонтанни аборти на майката и/или болестни процеси в интервала към раждането им. Поне половинта от болните имат изразена нетърпимост към кофеин – изявена дълго преди появяването на болестта.
Кога и какви са първите прояви?
Диагностичните критерии се покриват от 3,5% до 5% от хората. Болестта се демонстрира най-често в млада възраст (около 30-годишни пациенти), само че при до 15% от пациентите изявата е още през детството.
Към описаните към този момент аргументи за разстройството се наслагват и психични фактори от ранно детство, в случай че пациентите са растяли с чувство за неустановеност и взаимозависимост.
Сред 80% от пациентите в границите на годината, предхождаща изявата на заболяването, се откриват предразполагащи фактори – опасност и неустановеност, разрушение на връзка, загуба на непосредствен, нахлуване в нова обществена роля, съществено заболяване, раждане и тн. Заболяването дебютира с под паника припадък Първият подобен най-често се появява по врема на рутинна активност и умерено положение. Представлява психическо смазващи спонтанни епизоди на рискова тревога, достигащи оптималната степен в границите на десетина минути.
Най-честите признаци включват изтощение,сърцебиене, трептене, уязвимост, боязън от идна гибел или чувство, че обезумяват.
Прогноза и лекуване
Поради телесния темперамент на недоволствата, на пациента лишава доста време да стигне до слагане на вярната диагноза. Последната се слага при най-малко 3 пристъпа в границите на 3 следващи седмици или 1 месец на обезпокоително очакване.
При липса на лекуване, клиничната картина се владее от паническите пристъпи и паниките, свързани с тях.
Пристъпите
Те са по-чести в късните следобедни часове, както и през горещините. С течение на времето при 2/3 от болните доминират пристъпи с лимитирана симптоматика, а се усилва и относителният дял на паническите пристъпи без прекарване на боязън и суматоха, а единствено на телесни признаци.
Свързани публикации.. Антидепресант се употребява и за пристъпи на суматоха 0 Паническа офанзива – по какъв начин да я познаем? 0 Как да помогнем на някого при под паника припадък? 0
Агорафобия
Това е разгърнатият синдром на отбягващо държание тук-там или обстановки, в които пациентът е изживял под паника офанзиви. Рано или късно тя сполетява половината от пациентите с паническо разстройство. Агорафобията има напредничав ход и последователно обгръща все по-голяма част от всекидневието на болните, като им предизвиква взаимозависимост от доверени близки и инвалидизира 10% от засегнатите.
Лечението
Високо ефикасна е поведенческата терапия – последователно излагане на плашещите тласъци и дихателен тренинг. Необходими нормално са и лекарствени средства.
Основните препарати в лечението са антидепресантите с деяние върху серотониновите мозъчни системи. Техният резултат се демонстрира последователно след 2-4 седмици лекуване. При остри пристъпи се прибягва до групата на бензодиазепините.
Необходимо е медикаменти да се одобряват за интервал от най-малко 1-2 години, само че без значение от положителните резултати, след спиране на лечението има рецидиви измежду 60% до 80% от пациентите.
При периодически поддържащи сесии с психотерапия се реализира постоянен и дългогодишен резултат.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ