Хамилтън момент
Моментът на Хамилтън е историческа легенда, разказвана с огромно вдъхновение от финансистите по целия свят, тъй като „ потвърждава “ ролята на фиска и емисионния монопол като сплотяващ пиедестал на федералната страна. И въздига Александър Хамилтън (1755–1804), финансист, банкер, пълководец, първия секретар на Трезора на Съединени американски щати, като действителния създател на унитарната федерална страна, международния водач Съединени американски щати. Преди година немският финансов министър и вицеканцлер Олаф Шолц се пресегна към лаврите на Хамилтън и разгласи, че Европа е на прага на своя Хамилтън миг, а той, хер Шолц, като именития си американски сътрудник, се готви да се възползва от него, с цел да трансформира Европейския съюз в същинска федерация. Като средство за обединяването щял да служи първият взаимен заем от 750 милиарда евро, с който Евросъюзът ще финансира борбата с коронавирус рецесията. Интересно, че напоследък тази приказка се повтаря постоянно в Берлин, Париж и Брюксел – все едно Европейски Съюз в действителност може да повтори през юни 2021 година
финансовата гражданска война от юни 1790 година
Разбира се, вярата в чудесата, сътворени от Александър Хамилтън, е същата като вярата в Дядо Коледа (т.е. св. Николай, свещеник Мирликийски, по специалност лихвар). Но с цел да се разбере този извод и с цел да проумеем какво имат поради хер Шолц и всички, които оферират Европейски Съюз да издебне своя миг на Хамилтън и да се възползва от него, добре е да си напомним какво в действителност е приключил Хамилтън в звездния си момент през юни 1790 година Защото и тук, както във всички други финансови приказки, става дума за пари и покупко-продажби. През 1790 година президент е Джордж Вашингтон, 13-те някогашни колонии, към този момент щати, са затънали в задължения след войната за самостоятелност, а бащите – създатели на Съединени американски щати, са разграничени по същия главен въпрос, който от основаването му до през днешния ден мъчи Евросъюза: какъв брой мощна да е централната власт. Федералистите, водени от Хамилтън, упорстват за мощна президентска власт, право на Конгреса да постанова налози, федералното държавно управление да води единна икономическа политика и да се сътвори централна банка с емисионен монопол. Опозицията против мощната централна власт се води от държавния секретар Томас Джеферсън (1743-1826) и Джеймс Мадисън (1751-1836). Какво направил Хамилтън?
Купил е съперниците си,
казано в резюме. Сключили са съглашение след така наречен „ банкетен пазарлък “ (dinner table bargain), за който споделя домакинът на вечерята, Джеферсън. Разбрали се фракциите на Джеферсън и Мадисън да гласоподават за финансовите промени на Хамилтън, той пък да поддържа предлагането на Мадисън за федерална столица да се разгласи и построи нов град на брега на р. Потомак (граница на неговия щат Вирджиния). Създава се първата [1] централна банка на страната (Банката на САЩ), която емитира голям за времето си федерален заем, против който се поемат отговорностите на обособените щати (т.нар. assumption). Но южните щати са имали по-малък дълг и били срещу „ поемането “ на дълга на другите. Хамилтън купува гласовете им с в допълнение заплащане (side-payment) от федералния трезор към щатските каси. Централното държавно управление получава право да постанова мита върху вноса и акцизи, с цел да обслужва федералните отговорности, основава се Митницата на Съединени американски щати. Това е фактологията. Тя не споделя за какво
Европейски Съюз е доста надалеч от своя Хамилтън миг,
въпреки на пръв взор солидарният дълг и съществуването на обща централна банка да припомнят Съединени американски щати преди 230 години. Първо, тъй като в Европа има спънка, несъществувала в Съединени американски щати – има народи и тяхна държавност, някои с хилядолетни корени, всички – с развъртян и сложен за преодоляване себелюбив национализъм. Второ, тъй като в Европа липсват базисните предпоставки, които в Съединени американски щати са даденост: от основаването си Съединени американски щати са федерална страна с президентска власт, обединен законодателен орган и войска. И трето, най-важното - нямаме Хамилтън. Никой от политиците, които пробутват илюзиите си, че самото издаване на облигации за взаимен дълг на страните в Европейски Съюз ще породи миг на Хамилтън, когато страните внезапно и непринудено ще одобряват да сключат категоричен „ фискален съюз “, т.е. Брюксел да получи правото да поема отговорности от името на всички и да постанова федерални налози, с цел да го обслужва. Но това не стига, за гражданска война по Хамилтън крайъгълният камък е „ поемането “
всички страни да се задължат да заплащат
дълга на всички останали. Безусловно. Изцяло и с лихвите. Няма водач с квалификацията [2] да пресметна, куража да предложи и дързостта да извърши пакетна договорка, както на 35 години го е направил Александър Хамилтън. Защото, дано не се заблуждаваме: „ банкетният пазарлък “ е една от най-мащабните корупционни покупко-продажби в международната история. Представете си единствено по какъв начин хер Шолц и даже слизащата от власт фрау Меркел се явяват в Бундестага с предложение Германия да подсигурява 100% отговорностите на Франция, Италия, Испания и всички останали страни в Европейски Съюз. Освен това да заплати на „ спестовните “ страни общо към 3 трилиона евро „ странично заплащане “, с цел да балансира новопоетия от тях финансов ангажимент. Не всички дружно – нито една страна в Евросъюза няма да одобри пакет вид " Хамилтън ". И до момента в който няма консенсус за такава гражданска война (та даже и с цената на репарации и откровени подкупи), илюзии като „ фискален съюз “, „ банков съюз “ и „ споделена отговорност “ са единствено суетност и преследване на вятър, както споделя Еклесиастът.
- - -
[1] Общо четири централни банки са учредявани в Съединени американски щати. Едва четвъртата, Федералната аварийна система, получава монополно право да издава държавните (централни) пари през 1913 година
[2] С подготовка и опит в такива покупко-продажби изключение е италианският министър председател господин Марио Драги. Дързост също не му липсва, спомнете си единствено чудото с гръцкия държавен дълг и облигациите " Сатурн ".
финансовата гражданска война от юни 1790 година
Разбира се, вярата в чудесата, сътворени от Александър Хамилтън, е същата като вярата в Дядо Коледа (т.е. св. Николай, свещеник Мирликийски, по специалност лихвар). Но с цел да се разбере този извод и с цел да проумеем какво имат поради хер Шолц и всички, които оферират Европейски Съюз да издебне своя миг на Хамилтън и да се възползва от него, добре е да си напомним какво в действителност е приключил Хамилтън в звездния си момент през юни 1790 година Защото и тук, както във всички други финансови приказки, става дума за пари и покупко-продажби. През 1790 година президент е Джордж Вашингтон, 13-те някогашни колонии, към този момент щати, са затънали в задължения след войната за самостоятелност, а бащите – създатели на Съединени американски щати, са разграничени по същия главен въпрос, който от основаването му до през днешния ден мъчи Евросъюза: какъв брой мощна да е централната власт. Федералистите, водени от Хамилтън, упорстват за мощна президентска власт, право на Конгреса да постанова налози, федералното държавно управление да води единна икономическа политика и да се сътвори централна банка с емисионен монопол. Опозицията против мощната централна власт се води от държавния секретар Томас Джеферсън (1743-1826) и Джеймс Мадисън (1751-1836). Какво направил Хамилтън?
Купил е съперниците си,
казано в резюме. Сключили са съглашение след така наречен „ банкетен пазарлък “ (dinner table bargain), за който споделя домакинът на вечерята, Джеферсън. Разбрали се фракциите на Джеферсън и Мадисън да гласоподават за финансовите промени на Хамилтън, той пък да поддържа предлагането на Мадисън за федерална столица да се разгласи и построи нов град на брега на р. Потомак (граница на неговия щат Вирджиния). Създава се първата [1] централна банка на страната (Банката на САЩ), която емитира голям за времето си федерален заем, против който се поемат отговорностите на обособените щати (т.нар. assumption). Но южните щати са имали по-малък дълг и били срещу „ поемането “ на дълга на другите. Хамилтън купува гласовете им с в допълнение заплащане (side-payment) от федералния трезор към щатските каси. Централното държавно управление получава право да постанова мита върху вноса и акцизи, с цел да обслужва федералните отговорности, основава се Митницата на Съединени американски щати. Това е фактологията. Тя не споделя за какво
Европейски Съюз е доста надалеч от своя Хамилтън миг,
въпреки на пръв взор солидарният дълг и съществуването на обща централна банка да припомнят Съединени американски щати преди 230 години. Първо, тъй като в Европа има спънка, несъществувала в Съединени американски щати – има народи и тяхна държавност, някои с хилядолетни корени, всички – с развъртян и сложен за преодоляване себелюбив национализъм. Второ, тъй като в Европа липсват базисните предпоставки, които в Съединени американски щати са даденост: от основаването си Съединени американски щати са федерална страна с президентска власт, обединен законодателен орган и войска. И трето, най-важното - нямаме Хамилтън. Никой от политиците, които пробутват илюзиите си, че самото издаване на облигации за взаимен дълг на страните в Европейски Съюз ще породи миг на Хамилтън, когато страните внезапно и непринудено ще одобряват да сключат категоричен „ фискален съюз “, т.е. Брюксел да получи правото да поема отговорности от името на всички и да постанова федерални налози, с цел да го обслужва. Но това не стига, за гражданска война по Хамилтън крайъгълният камък е „ поемането “
всички страни да се задължат да заплащат
дълга на всички останали. Безусловно. Изцяло и с лихвите. Няма водач с квалификацията [2] да пресметна, куража да предложи и дързостта да извърши пакетна договорка, както на 35 години го е направил Александър Хамилтън. Защото, дано не се заблуждаваме: „ банкетният пазарлък “ е една от най-мащабните корупционни покупко-продажби в международната история. Представете си единствено по какъв начин хер Шолц и даже слизащата от власт фрау Меркел се явяват в Бундестага с предложение Германия да подсигурява 100% отговорностите на Франция, Италия, Испания и всички останали страни в Европейски Съюз. Освен това да заплати на „ спестовните “ страни общо към 3 трилиона евро „ странично заплащане “, с цел да балансира новопоетия от тях финансов ангажимент. Не всички дружно – нито една страна в Евросъюза няма да одобри пакет вид " Хамилтън ". И до момента в който няма консенсус за такава гражданска война (та даже и с цената на репарации и откровени подкупи), илюзии като „ фискален съюз “, „ банков съюз “ и „ споделена отговорност “ са единствено суетност и преследване на вятър, както споделя Еклесиастът.
- - -
[1] Общо четири централни банки са учредявани в Съединени американски щати. Едва четвъртата, Федералната аварийна система, получава монополно право да издава държавните (централни) пари през 1913 година
[2] С подготовка и опит в такива покупко-продажби изключение е италианският министър председател господин Марио Драги. Дързост също не му липсва, спомнете си единствено чудото с гръцкия държавен дълг и облигациите " Сатурн ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ