Редовно правителство може да има, но на висока цена. Ще иска ли някой да плаща?
Моментално след разпускането на 48-то Народно заседание започнаха сметките, анализите и прогнозите на тематика „ ще има ли постоянно държавно управление – най-сетне!, след предварителните избори на 2 април. Или още веднъж ще станем очевидци на политически ритуали, офанзиви и заклинания, с цел да запълним времето до локалните избори и да разсечем политическия възел във избор „ две в едно “.
Политолози, социолози, анализатори и наблюдаващи биха желали вместо академични дипломи да имат качествата на гадатели в последните месеци!
Дали ще има постоянно държавно управление със устойчиво болшинство в Народното събрание зависи от редица събития, фактори и условия, само че едно наподобява несъмнено – може да има, само че на висока политическа цена. Има ли искащи да я платят?
Какви са разновидностите и каква е цената?
Ако „ Продължаваме промяната “ и Демократична България се явят с общи листи на идните избори и в действителност се окажат първа политическа мощ, шансът да реализират болшинство клони към нула в този миг.
Проточилата се прекомерно дълго политическа рецесия, нечистата обществена среда, превръщането на абсурда във всекидневна вест, лицемерните и безплодни диалози за държавно управление умориха всички. Очаква се най-активни на изборите да бъдат твърдите ядра, а те са съсредоточени към ГЕРБ и Движение за права и свободи. „ Възраждане “ - като съпротива на всички, също се стабилизира и може даже да вдигне процентите си. Това значи единствено едно – още по-силна блокираща квота от трите партии, каквато имаше и след вота на 2 октомври.
Дори ПП-ДБ да са първа мощ, една от трите упоменати обединения следва да влезе в коалиция с тях. „ Възраждане “? Абсурд. Движение за права и свободи? Изключено. Остава ГЕРБ, което предвещава комплицирани договаряния, слагане на сложни условия и съвсем предупреден неуспех.
Цялата изразителност на Бойко Борисов в последните два месеца бе ориентирана към придърпване на Демократична България, приласкаване на десните, примамване на колебаещите се от този бранш. На Демократична България, не на Политическа партия.
Целта на Борисов бе да раздели двете обединения, да разбие техния всекидневен съюз и тъкмо когато изглеждаше, че е на крачка да реализира някакъв пробив, абсурдът „ Нексо “ прекатурна пластовете, а Политическа партия и Демократична България потеглиха да се коалират, към този момент публично.
Казано иначе, след 2 април ще бъде още по-трудно да забие чеп в връзките сред двете сили и да изолира Политическа партия. Не наподобява доста евентуално ГЕРБ и Борисов да желаят да се коалират с Демократична България, с цел да получат Политическа партия като „ бонус “...
От свалянето на кабинета „ Петков “ до разпускането на 48-то Народно заседание Политическа партия и Демократична България също претърпяха провали. Първо, главната цел, която огласиха още през лятото на 2022 година – дружно с Българска социалистическа партия да имат нужното болшинство, не бе изпълнена.
Второ, разривът с Българска социалистическа партия е реалност след хартиената бюлетина, след публикацията в Die Welt за „ тайното “ избавяне на Украйна с доставки на оръжие през Полша, след лидерската среща с Борисов.
Затопляне на връзките при възходящо значение на самоопределянето по линията Изток-Запад може изцяло да бъде изключено от тематиката за следизборните вариации.
При втория вид – ГЕРБ да е първа политическа мощ, макар съдружния формат ПП-ДБ, се откриват повече варианти. (Те са същите в случай че първият мандат (на ПП-ДБ) се е провалил, а вторият отиде при партията на Борисов.)
Едната е за по-скоро програмно държавно управление, зад което този път застава и Българска социалистическа партия, в случай че табуто върху взаимоотношение сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия падне. Моделът „ Радев “ е тласък за това.
Друга се построява върху хипотезата, че ГЕРБ и Движение за права и свободи ще завоюват повече гласове спрямо 2 октомври и ще им би трябвало още един по-малък сътрудник за коалиция, който е съумял да премине бариерата от 4 на 100. Така ще се отвори нова писта за надпартийно държавно управление.
Третата – съюз с ПП-ДБ или единствено с Демократична България, както към този момент подчертахме, по-скоро би трябвало да се зачертае.
Шансът на спешния трети мандат също е заключен в думата „ програмно “, както и в още по-тънките сметки за политическата цена.
При предизборна коалиция сред Политическа партия и Демократична България двата политически блока, които са изправени един против различен, добива още по-ясни контури – от едната страна е ГЕРБ с Борисов, от другата по-младата Политическа партия и по-старата Демократична България, пробвала към този момент усета от съдружно партньорство с Борисов (под формата на Реформаторски блок).
Нито Политическа партия, нито Демократична България, нито техните последователи са склонни да платят цената на компромиса от коалиция с партия ГЕРБ, която отхвърлиха с дългите и остри митинги през 2020-а.
Присъствието им в политиката е обезпечено, единствено в случай че останат непоколебими в желанието за съюз с Борисов. Влизане във властта през мандат на ГЕРБ ще ги потопи, а освободеното пространство ще бъде заето от нова мощ, която ще поеме щафетата. С митинги? Да, не трябва да се изключва и нов цивилен отпор.
Той, митингът, би бил вероятен и при програмно държавно управление на необятна основа, което включва систематични партии – ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия. Партии, които обаче сегментът на смяната преглежда като статуквото, което може да върне България обратно.
Нова протестна вълна е нежелателен от ГЕРБ и Борисов процес.
Тактиката на ГЕРБ дотук е да размива двете съществени разграничителни линии – антикорупционната и Изток-Запад. Не е инцидентно, че всички крупни кавги посяват както подозрения за честността на ПП/Петков/Василев, по този начин и за съветска диря в връзките им с интернационалните фактори. Търси се разколебаване на прозападния електорат, който ги припознава като политическата мощ, която няма да разреши завой на Изток, макар риска да бъдат посочени като „ войнолюбци “.
Тактиката на Политическа партия и Демократична България е да държат тези линии ясно обрисувани.
Политическата рецесия се трансформира във война на безсилие, при която се чака съперникът, конфронтиран с всекидневни разкрития, кавги и афери, да вдигне бялото знаме.
Засега никой не крои знаме, с което да се съобщи, и това отваря пространство за последния вероятен вид, при който изход ще се търси в избори „ две в едно “. Още по-високите залози – ГЕРБ да отстъпи както свои замъци, по този начин и позиции на картата на районната власт, може да предизвика по-висок интерес, повече запаси, по-значима конспирация и по-голяма мотивация възелът да бъде не разплетен, а разсечен.
Нито един претендент за основни общини – София, Пловдив, Варна или Бургас няма да стане обществено прочут преди 2 април и следващите договаряния за властта. Нито един ход на главните политически сили няма да бъде обявен по-рано. Както се споделя, на война като на война!
Това подсеща, че с изключение на враговете, във времена на сражения са значими и съдружниците. Засега Политическа партия и Демократична България имат доста врагове/опоненти (ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Слави Трифонов, президента) и малко съдружници. Общото им явяване на изборите също крие опасности, които да ги отдалечат от първото място. Двете могат взаимно да се заразят с негативите си и това да им коства успеха.
Общото кратно на всички разновидности е под формата на два огромни въпроса – подготвени ли са всички политически сили да платят цената на още неустойчивост, неопределеност, неустановеност и бездействащи институции? И ще чакат ли жителите на тях да им бъде връчена цялата сметка?
Политолози, социолози, анализатори и наблюдаващи биха желали вместо академични дипломи да имат качествата на гадатели в последните месеци!
Дали ще има постоянно държавно управление със устойчиво болшинство в Народното събрание зависи от редица събития, фактори и условия, само че едно наподобява несъмнено – може да има, само че на висока политическа цена. Има ли искащи да я платят?
Какви са разновидностите и каква е цената?
Ако „ Продължаваме промяната “ и Демократична България се явят с общи листи на идните избори и в действителност се окажат първа политическа мощ, шансът да реализират болшинство клони към нула в този миг.
Проточилата се прекомерно дълго политическа рецесия, нечистата обществена среда, превръщането на абсурда във всекидневна вест, лицемерните и безплодни диалози за държавно управление умориха всички. Очаква се най-активни на изборите да бъдат твърдите ядра, а те са съсредоточени към ГЕРБ и Движение за права и свободи. „ Възраждане “ - като съпротива на всички, също се стабилизира и може даже да вдигне процентите си. Това значи единствено едно – още по-силна блокираща квота от трите партии, каквато имаше и след вота на 2 октомври.
Дори ПП-ДБ да са първа мощ, една от трите упоменати обединения следва да влезе в коалиция с тях. „ Възраждане “? Абсурд. Движение за права и свободи? Изключено. Остава ГЕРБ, което предвещава комплицирани договаряния, слагане на сложни условия и съвсем предупреден неуспех.
Цялата изразителност на Бойко Борисов в последните два месеца бе ориентирана към придърпване на Демократична България, приласкаване на десните, примамване на колебаещите се от този бранш. На Демократична България, не на Политическа партия.
Целта на Борисов бе да раздели двете обединения, да разбие техния всекидневен съюз и тъкмо когато изглеждаше, че е на крачка да реализира някакъв пробив, абсурдът „ Нексо “ прекатурна пластовете, а Политическа партия и Демократична България потеглиха да се коалират, към този момент публично.
Казано иначе, след 2 април ще бъде още по-трудно да забие чеп в връзките сред двете сили и да изолира Политическа партия. Не наподобява доста евентуално ГЕРБ и Борисов да желаят да се коалират с Демократична България, с цел да получат Политическа партия като „ бонус “...
От свалянето на кабинета „ Петков “ до разпускането на 48-то Народно заседание Политическа партия и Демократична България също претърпяха провали. Първо, главната цел, която огласиха още през лятото на 2022 година – дружно с Българска социалистическа партия да имат нужното болшинство, не бе изпълнена.
Второ, разривът с Българска социалистическа партия е реалност след хартиената бюлетина, след публикацията в Die Welt за „ тайното “ избавяне на Украйна с доставки на оръжие през Полша, след лидерската среща с Борисов.
Затопляне на връзките при възходящо значение на самоопределянето по линията Изток-Запад може изцяло да бъде изключено от тематиката за следизборните вариации.
При втория вид – ГЕРБ да е първа политическа мощ, макар съдружния формат ПП-ДБ, се откриват повече варианти. (Те са същите в случай че първият мандат (на ПП-ДБ) се е провалил, а вторият отиде при партията на Борисов.)
Едната е за по-скоро програмно държавно управление, зад което този път застава и Българска социалистическа партия, в случай че табуто върху взаимоотношение сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия падне. Моделът „ Радев “ е тласък за това.
Друга се построява върху хипотезата, че ГЕРБ и Движение за права и свободи ще завоюват повече гласове спрямо 2 октомври и ще им би трябвало още един по-малък сътрудник за коалиция, който е съумял да премине бариерата от 4 на 100. Така ще се отвори нова писта за надпартийно държавно управление.
Третата – съюз с ПП-ДБ или единствено с Демократична България, както към този момент подчертахме, по-скоро би трябвало да се зачертае.
Шансът на спешния трети мандат също е заключен в думата „ програмно “, както и в още по-тънките сметки за политическата цена.
При предизборна коалиция сред Политическа партия и Демократична България двата политически блока, които са изправени един против различен, добива още по-ясни контури – от едната страна е ГЕРБ с Борисов, от другата по-младата Политическа партия и по-старата Демократична България, пробвала към този момент усета от съдружно партньорство с Борисов (под формата на Реформаторски блок).
Нито Политическа партия, нито Демократична България, нито техните последователи са склонни да платят цената на компромиса от коалиция с партия ГЕРБ, която отхвърлиха с дългите и остри митинги през 2020-а.
Присъствието им в политиката е обезпечено, единствено в случай че останат непоколебими в желанието за съюз с Борисов. Влизане във властта през мандат на ГЕРБ ще ги потопи, а освободеното пространство ще бъде заето от нова мощ, която ще поеме щафетата. С митинги? Да, не трябва да се изключва и нов цивилен отпор.
Той, митингът, би бил вероятен и при програмно държавно управление на необятна основа, което включва систематични партии – ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия. Партии, които обаче сегментът на смяната преглежда като статуквото, което може да върне България обратно.
Нова протестна вълна е нежелателен от ГЕРБ и Борисов процес.
Тактиката на ГЕРБ дотук е да размива двете съществени разграничителни линии – антикорупционната и Изток-Запад. Не е инцидентно, че всички крупни кавги посяват както подозрения за честността на ПП/Петков/Василев, по този начин и за съветска диря в връзките им с интернационалните фактори. Търси се разколебаване на прозападния електорат, който ги припознава като политическата мощ, която няма да разреши завой на Изток, макар риска да бъдат посочени като „ войнолюбци “.
Тактиката на Политическа партия и Демократична България е да държат тези линии ясно обрисувани.
Политическата рецесия се трансформира във война на безсилие, при която се чака съперникът, конфронтиран с всекидневни разкрития, кавги и афери, да вдигне бялото знаме.
Засега никой не крои знаме, с което да се съобщи, и това отваря пространство за последния вероятен вид, при който изход ще се търси в избори „ две в едно “. Още по-високите залози – ГЕРБ да отстъпи както свои замъци, по този начин и позиции на картата на районната власт, може да предизвика по-висок интерес, повече запаси, по-значима конспирация и по-голяма мотивация възелът да бъде не разплетен, а разсечен.
Нито един претендент за основни общини – София, Пловдив, Варна или Бургас няма да стане обществено прочут преди 2 април и следващите договаряния за властта. Нито един ход на главните политически сили няма да бъде обявен по-рано. Както се споделя, на война като на война!
Това подсеща, че с изключение на враговете, във времена на сражения са значими и съдружниците. Засега Политическа партия и Демократична България имат доста врагове/опоненти (ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Слави Трифонов, президента) и малко съдружници. Общото им явяване на изборите също крие опасности, които да ги отдалечат от първото място. Двете могат взаимно да се заразят с негативите си и това да им коства успеха.
Общото кратно на всички разновидности е под формата на два огромни въпроса – подготвени ли са всички политически сили да платят цената на още неустойчивост, неопределеност, неустановеност и бездействащи институции? И ще чакат ли жителите на тях да им бъде връчена цялата сметка?
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ