Спорът не е между мигранти и българи. Някой друг има интерес. Же...
Момче от сирийски генезис се оказва забъркано в побой, зародил в центъра на София. Този случай не е от последните две сбивания в София, станали известни в обществените мрежи, само че е роман за това по какъв начин сходни подиуми се предизвикат. Младият сириец пожела да остане неизвестен.
Той е от Северна Сирия, на 22 години. И преди две години идва в България.
6 март 19:30 ч., бул. „ Витоша “. Спор зародил поради момиче прераства в побой сред компания от български и сирийски жители. Един от общо деветимата арестувани, сега на закононарушението участва и момче, което споделя за това пред Цветелина Петрунова в ефира на bTV.
" Бяхме две групи, едната беше българска, а другата беше от сирийци, цялата обстановка се разигра доста бързо. Аз бях извикан, когато разногласието към този момент бе почнал, звъннаха ми и заварих една препирня за момиче, непринудено се включих и аз. В началото бе по-скоро другарски спор, не чаках, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко стартира сякаш на смешка, на игра ".
" Бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бошува способства за развиването на обстановката ", споделя момчето.
" Познавам се с момичето, поради което е зародил разногласието, с нейните родители, с брат ѝ, те са българи. Там бяха също по този начин мои общи другари, българи. Аз бях наоколо, във един фризьорски салон и ми написаха SMS да дойда, знам малко български и да оказа помощ на двете групи да се схванат. Предупредиха ме, че стартира да се основава напрежение по тази причина потеглих бързо ".
" Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз главно се движа с няколко българи, от другата група не познавах ".
" Когато дойдох там и видях двете групи желаех да приказвам и с двете страни, да се опитам да обясня, че разногласието за едно момиче не е причина за пердах. Искам да поясня, че групата сирийски жители, които бяха там също нямаха желание да се сбиват с нас, всичко се случи непринудено. Не беше планувано. Никой не беше квалифициран за пердах. По-скоро вражески връзки.
Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди този момент. Не съм участвал на сходни групови разногласия. Имах същинско предпочитание просто за връзка, да решим разногласието. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкоз преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна ".
За въпрос с какъв статут на престояване е, момчето дава отговор по този начин:
" В момента съм в интервал на изчакване, подал съм заявление за непрекъснато престояване в страната като емигрант и очаквам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой поръчител. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при подобен вид фамилии. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като личен наследник. Вярвайте ми, на никое място не съм получавал сходно отношение и почитание. Те са моето българско семейство и им благодаря ".
" Напуснах Сирия, откакто станах пълновръстен, с цел да намеря по-хубав живот и най-много успокоение, тъй като в реалност войната в Сирия не е серпантина. Това е живот в непрекъснат боязън, аз не желая да водя война, да умъртвявам. После бях за известно време в Турция, само че желая да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой различен не го е правил. Бях непосредствено признат от това българско семейство, бях заобичан на мига и открих своето успокоение.
Една от аргументите да желая да се установя, да пребивавам и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят леговище. Досега никой не се е обръщал нападателно към мен. Всеки подхожда благо, оказват помощ ми в магазина, в случай че не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка ".
" Начинът, по който се случват нещата сега, са немислими. Не би трябвало да се стига до сходни дейности и митинги. Вътрешно имам вяра, че никоя от страните не желае да приема другата като зложелател. Чувствам, че разногласието не е спор сред мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой различен има интерес ние да бъдем показани като агресори, като опасност. Вярвайте ми, аз не съм опасност ".
" Много, откровено скърбя за това което се случи (на 6 март). По някакъв метод този спор, това сборичкване стана първоизточника на публичното въодушевление към мигрантите сега. Тази преживелица е срамна и за двете страни, само че отново Ви споделям като младежи реагирахме буйно, никога това обаче не е от време на време деяние, не е целеустремено и надълбоко в себе си съжелявав, че бях част от него ", роман той.
ФрогНюз
Той е от Северна Сирия, на 22 години. И преди две години идва в България.
6 март 19:30 ч., бул. „ Витоша “. Спор зародил поради момиче прераства в побой сред компания от български и сирийски жители. Един от общо деветимата арестувани, сега на закононарушението участва и момче, което споделя за това пред Цветелина Петрунова в ефира на bTV.
" Бяхме две групи, едната беше българска, а другата беше от сирийци, цялата обстановка се разигра доста бързо. Аз бях извикан, когато разногласието към този момент бе почнал, звъннаха ми и заварих една препирня за момиче, непринудено се включих и аз. В началото бе по-скоро другарски спор, не чаках, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко стартира сякаш на смешка, на игра ".
" Бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бошува способства за развиването на обстановката ", споделя момчето.
" Познавам се с момичето, поради което е зародил разногласието, с нейните родители, с брат ѝ, те са българи. Там бяха също по този начин мои общи другари, българи. Аз бях наоколо, във един фризьорски салон и ми написаха SMS да дойда, знам малко български и да оказа помощ на двете групи да се схванат. Предупредиха ме, че стартира да се основава напрежение по тази причина потеглих бързо ".
" Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз главно се движа с няколко българи, от другата група не познавах ".
" Когато дойдох там и видях двете групи желаех да приказвам и с двете страни, да се опитам да обясня, че разногласието за едно момиче не е причина за пердах. Искам да поясня, че групата сирийски жители, които бяха там също нямаха желание да се сбиват с нас, всичко се случи непринудено. Не беше планувано. Никой не беше квалифициран за пердах. По-скоро вражески връзки.
Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди този момент. Не съм участвал на сходни групови разногласия. Имах същинско предпочитание просто за връзка, да решим разногласието. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкоз преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна ".
За въпрос с какъв статут на престояване е, момчето дава отговор по този начин:
" В момента съм в интервал на изчакване, подал съм заявление за непрекъснато престояване в страната като емигрант и очаквам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой поръчител. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при подобен вид фамилии. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като личен наследник. Вярвайте ми, на никое място не съм получавал сходно отношение и почитание. Те са моето българско семейство и им благодаря ".
" Напуснах Сирия, откакто станах пълновръстен, с цел да намеря по-хубав живот и най-много успокоение, тъй като в реалност войната в Сирия не е серпантина. Това е живот в непрекъснат боязън, аз не желая да водя война, да умъртвявам. После бях за известно време в Турция, само че желая да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой различен не го е правил. Бях непосредствено признат от това българско семейство, бях заобичан на мига и открих своето успокоение.
Една от аргументите да желая да се установя, да пребивавам и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят леговище. Досега никой не се е обръщал нападателно към мен. Всеки подхожда благо, оказват помощ ми в магазина, в случай че не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка ".
" Начинът, по който се случват нещата сега, са немислими. Не би трябвало да се стига до сходни дейности и митинги. Вътрешно имам вяра, че никоя от страните не желае да приема другата като зложелател. Чувствам, че разногласието не е спор сред мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой различен има интерес ние да бъдем показани като агресори, като опасност. Вярвайте ми, аз не съм опасност ".
" Много, откровено скърбя за това което се случи (на 6 март). По някакъв метод този спор, това сборичкване стана първоизточника на публичното въодушевление към мигрантите сега. Тази преживелица е срамна и за двете страни, само че отново Ви споделям като младежи реагирахме буйно, никога това обаче не е от време на време деяние, не е целеустремено и надълбоко в себе си съжелявав, че бях част от него ", роман той.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ