„Всички ниe танцуваме под музиката на невидим музикант.“ Айнщайн за Бога и най-мощната сила
„ Моля ви да пазите това писмо толкоз дълго, колкото е належащо – години, десетилетия. Пазете го, до момента в който човечеството доближи такова развиване, че да одобри написаното тук “, такава молба насочва Алберт Айнщайн в едно от писмата си, в което оставя откровенията си за това какво значи Бог за него и какво ръководи нашата Вселена.
Преди няколко години „ Писмото за Бога “ на Алберт Айнщайн, съхранявано в частна сбирка повече от 50 години, беше продадено на търг за съвсем три милиона $.
Такава висока цена се изяснява освен с огромното внимание към наследството на брилянтния физик, само че и със наличието на писмото. Какво се опитваше да съобщи великият академик в него?
Хората и техните детски суеверия
„ Писмо за Бога “ е написано малко преди гибелта на известния физик през 1954 година То било адресирано до философа Ерик Гуткинд и станало много изострен отговор на книгата му „ Изберете живота “, в която философът се опита да даде научна основа за текстовете от Стария завет.
„ Науката без вяра е куца, религията без просвета е сляпа “ – този прочут афоризъм на Айнщайн стана причина за безкрайни разногласия сред вярващи и невярващи, които се пробваха да разгласят учения за собствен покровител.
Въпреки това, малко известното писмо на Айнщайн в действителност обобщава неговите хрумвания за Бог и религията.
Айнщайн откровено признава в писмото си, че за него всички религии по света са въплъщение на детски суеверия, Бог е проявяване и създание на човешките недостатъци, Библията е набор от честни, само че много детски митове.
В опитите си да разбере Вселената, Алберт Айнщайн съпоставя индивида с дете, което няма способността да разбере работата на автомобила. Несъмнено разбираме, че всичко към нас има своя лична организация и ред. Но по какъв начин тъкмо е проведено всичко това е невероятно да се проумее с човешкия разум.
Ученият намерено приказва за своето обезверение в облика на Бог, който се популяризира в доста религии. Айнщайн е бил уверен, че над нас няма космат мъж, който да следи всеки от нас.
Ето за какво, счита ученият, човек не е виновен за личните си каузи пред Бога. Но в това време Айнщайн признава, че събитията в живота ни са преплетени от причинно-следствени връзки.
Какво ръководи Вселената
Въпреки скептичните си възгледи за религията, ученият твърди, че във Вселената има доста мощна мощ, която е по-голяма от човешката природа. И ние сме способни единствено отчасти да схванем и разберем тази мощ с мозъка си.
Пътят към нейното знание не минава през сляпата религия или страха от гибелта, а през желанието за рационално знание.
Ученият споделя, че силата, която управлява Вселената, има неограничен разсъдък и логическа естетика. Следователно в свят, където всичко е подчинено на закони, не може да има произшествия, защото всички процеси протичат съгласно тези закони.
Какво тъкмо е виждал Айнщайн като силата, на която са подчинени всички процеси във Вселената?
„ Тази всеобхватна мощ е любовта “, написа Айнщайн в писмото си, което е адресирано до дъщерята на учения.
Великият физик на ХХ век назовава любовта най-мощната мощ, защото тя умножава всичко най-хубаво, което е в човек, и не ни разрешава да се удавим в кьорав нарцисизъм. С помощта на тази мощ може да се изясни всичко и да се научи смисълът на човешкия живот.
Човечеството обаче дълго време е пренебрегвало тази мощ, тъй като се опасяваме от нея, счита Алберт Айнщайн.
Главното напътствие на учения за поколенията е следното: човек може да излекува света, в който живее, единствено посредством обич. Само посредством тази мощ можем да спасим света и да предотвратим загиването на нашата цивилизация.
Алберт Айнщайн показал, че всеки от нас носи в себе си мощен генератор на обич, чиято сила би трябвало да бъде освободена. И когато силата на всички генератори се сплоти, всичко в този свят, което унищожава нашата планета, ще бъде унищожено: неприязън, екстравагантност, лакомия.
Колко години, десетилетия би трябвало да минат, преди обществото да доближи такова развиване, с цел да настъпи освобождението на тази мощ, даже гениалният академик се затруднил да отговори.
