Можеше ли България да бъде приета в Шенген? Да, ако

Можеше ли България да бъде призната в Шенген? Да, в случай че не съществуваха най-малко четири значими политически аргументи. И надалеч не всички зависят от България. Странно е, че съвсем никой не приказва таман за тях, написа Александър Андреев.

" Не желая да членувам в клуб, който би приел таман мен за собствен член "  – именитото самоиронично самопризнание на Граучо Маркс би било уместно като една честна. Но за това „ не “ въобще не трябва да виним единствено България и нейните управляващи. В тази едносрична думичка в действителност сублимират най-малко четири напълно разнообразни политически условия.

Най-решаващото

Първото е най-решаващо, въпреки че за него минимум се приказва: както по този начин и Шенгенското съглашение като негов придатък, са недонаправени квази-държави с тежки градивни недостатъци. За да не навлизаме в детайлности: става дума за зараждащи сега, още неулегнали структури, където разпоредбите се пишат в придвижване и от време на време се интерпретират случайно, а в последна сметка значимите решения съвсем постоянно зависят от едно или друго национално държавно управление, от неговите вътрешнополитически ползи и от моментното му „ въодушевление “. Ето за какво се оказа, че позицията на болшинството в Шенген, в това число на Берлин и на Париж, на практика не може да се наложи против упоритостта на една или две средноголеми европейски страни.

Нидерландия и казусът с мигрантите

Второ: Защо тъкмо? Най-краткият отговор гласи: по вътрешнополитически аргументи и тъй като им е гратис. Нека да си напомним, че предходното държавно управление на Марк Рюте падна в следствие от по този начин наречената Афера с детските надбавки. След изявления в нидерландските медии, съгласно които хиляди фамилии на пришълци от България мамели страната с надбавките, близо 20 000 родители трябваше да връщат със задна дата получените надбавки и изпаднаха в бедност. И когато се оказа, че обвиняването е безпричинно, през януари 2021 Рюте си подаде оставката. Сега той още веднъж е министър председател, само че казусът с мигрантите явно към момента не му дава мира. Както и на част от гласоподавателите му.

Австрия и контролът по външните граници

Сходно е ситуацията и с ветото, наложено от Австрия. Сегашният австрийски канцлер, консерваторът Карл Нехамер, още като министър на вътрешните работи си построи имиджа на един от най-ревностните пропагандатори за оптимално недопечен надзор по външната граница на Европейски Съюз. И през днешния ден таман притокът на мигранти по по този начин наречения Балкански маршрут му обезпечава видимо непреклонен мотив против приемането на България и Румъния – мотив, който в Австрия несъмнено му носи съществени политически дивиденти. И не му предизвиква непосредствени вреди нито в Европейски Съюз, нито в Шенгенското съглашение. Тоест, заради упоменатите градивни недостатъци, Хага и Виена могат „ гратис “ да наложат волята си.

България и Румъния „ в пакет “

Третото политическо събитие е възобновеното сдвояване сред България и Румъния, което за няколко държавни управления в Шенгенска Европа основава така да се каже „ нагледност “ и поражда въздишка на облекчение.

Александър Андреев

Доколкото от ден на ден се постанова мнението, че двете бяха признати преждевременно в Европейски Съюз, а и до през днешния ден „ не са си написали домашното “ по върховенството на закона (независимо че беше вдигнат Механизмът за съдействие и проверка), отводът на бъдат признати в Шенген наподобява като доста подобаващ сигнал както към личните гласоподаватели (да речем в Нидерландия или Австрия), по този начин и към чакащите в преддверието на Европейски Съюз: Втори път няма да допуснем същата неточност!

Слабостите в България

За четвъртото политическо събитие, особено в тази ситуация с България, към този момент всичко е казано. Накратко: никакъв прогрес в правосъдната промяна,, убийствени външни оценки за нивото на корупцията и на операциите в правораздаването, сведения за всевъзможни трафици, всеобща емиграция към по-богати държави… Като прибавим към това и към този момент дългогодишната държавна рецесия, както и двусмислените политически и национални реакции към войната на Русия против Украйна, под линия получаваме една страна, която в действителност не би трябвало да желае да членува в клуб, подготвен да одобри таман нея.

В резюме . За вчерашното „ не “ са отговорни градивните недостатъци на Европейски Съюз и на Шенген, политическото сметкаджийство и двуличие на няколко държавни управления, а най-много – застоят в България, продължаващ към този момент десетилетие и половина. Дано жителите на страната не чакат още толкоз, до момента в който най-накрая получат достъп до „ Европа без граници “.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.