Може ли Пловдив да има открити експозиции с археологически ценности,

Може ли Пловдив да има открити експозиции с археологически полезности, каквито има в Париж и Атина, да вземем за пример? Това е въпрос, който стои на дневен ред пред екипа на Археологическия музей, тъй като от години и при непрекъснатите интензивни разкопки в града казусът със съхраняването на движимите културни полезности е наболял. Къде се съхраняват и за какво част от тях са в градска среда потърсихме отговор от шефа на РАМ-Пловдив Костадин Кисьов.

Прочетете още
„ Преди повече от 15 години установихме, че някогашни шефове на музея са стоварили второстепенни артефакти, без да са разказани, в разнообразни елементи на Пловдив, а и отвън града. Имаше огромно количество в двора на „ Метални структури ”, в подлез „ Археологически ”, в подлеза до Духовната семинария, пред „ Аптечно ръководство ” и ВУСИ ”, описа Костадин Кисьов.

Така се стига до решението част от тях да останат експонирани в обществени пространства, откакто са заведени и разказани. Ръководството на Археологическия музей подписва контракти за безплатно даване за експониране и запазване. Законът го разрешава, а и  музеят е извънредно усложнен във връзка с огромни фондохранилища, подобаващи за съхраняването на тежки каменни артефакти.

„ Преди доста години го инициирахме това. Предлагахме на разнообразни институции, които имат опция в пространствата пред постройките им да бъдат експонирани артефактите, само че не всички одобриха. Преди две години ни предоставиха една къща общинска благосъстоятелност, където прибираме последователно някои от артефактите ”, добавя шефът на музея.

Голяма част от недвижимите културни полезности са от форумния комплекс, има и такива от покрайнините на Куклен и Белащица. Според Кисьов най-хубавият вид е те да бъдат събрани и експонирани, с цел да бъдат налични до посетели.

„ Многократно във времето съм търсил способи и съм предложил в някои от кварталите на Пловдив да бъдат направени изнесени експозиции с експонати от по този начин наречения обменен фонд с артефакти, които нямат забележителна научна стойност и не са част от главния ни фонд. Такъв е моделът в градове като Париж и Атина. Нужно е построяването на лека структура, да ги обозначим с табели от кое място са и какво съставляват. Не откриваме света. Начин е за децентрализация. Но за това са нужни и градоустройствени решения, не толкоз средства ”, споделя Кисьов. За страдание концепцията му не среща поддръжка от локалната власт.

Каква обаче е ориста на тези недвижими културни полезности, които имат висока историческа стойност?  Една доста огромна част от тях  – надписи, капители, елементи от от колони, надгробни стели, се съхраняват в Щаба на армията към този момент 20 години.  Докога – никой не може да каже. Всичко е в ръцете и положителната воля на военните.

„ Така е, във всеки един миг от Щаба на армията могат да ни кажат, че се нуждаят от заетите от нас пространства. Това е един доста мъчителен и основен миг, който би трябвало да се взема решение. Много години употребяваме площи там. Трябва да се реши авансово, а не когато ножът опре до кокала. Тази година до края на септември ще приключим с изследването на Голямата могила в квартал Южен и тя попада в един огромен терен – държавна благосъстоятелност, където може да има намерено хранилище с находки. Но отново е надалеч и не е в границите на града и ще бъде надалеч от потока на хора ”, разяснява Костадин Кисьов.

Той изрази вяра, че въпреки всичко постройката на Българска народна банка ще бъде предоставена на Археологическия музей, защото той има голям фонд. Няма да реши казуса с солидните археологически структури, само че пък ще има пространство за множеството други полезности. А такива се появават всяка година около разкопките, които се правят на доста места в Пловдив.