Супер-разпространителят на COVID19 – мит или реалност
Може ли един пациент COVID-19 да болести десетки други? Въпреки че скоростта на предаване на вируса наподобява ниска, разнообразни фактори могат да доведат до заразяването на доста хора.
Концепцията за по този начин наречените „ супер-разпространители “ – пациенти, които нормално заразяват доста повече хора, в сравнение с е общоприетата скорост на предаване, се появи при предходни огнища на заболявания като ТОРС (тежък изострен респираторен синдром Sars) и БИРС (Близкоизточен респираторен синдром, Mers CoV –бел. ред.).
Амеш Адаля – специалист по зараждащи инфекциозни болести в университета „ Джон Хопкинс ”, сподели, че терминът не е теоретичен и няма избран брой заразявания, който би ги определило като супер пропагандатор. Като цяло, нормално става въпрос за доста по-голям брой разпространяване на заболяването, спрямо тази на други човеци.
Различни фактори дефинират какъв брой хора заразява един човек – от това какъв брой бързо са популяризирали вируса до това, с какъв брой хора е влезнал в стеснен контакт.
Новият ковид има типична скорост на предаване 2-3. Това значи, че всеки доказан случай заразява приблизително сред двама и трима други хора.
Но пандемията дефинира най-малко двама пациенти, за които се допуска, че са били супер-разпространители.
Един обвинен супер-разпространител е английски национал, който евентуално е заразил десетина други след завръщането си от Сингапур. След това той е отишъл да кара ски в Алпите.
Човекът се е възстановил, само че има възможност да е заразил още пет души след завръщането си вкъщи.
В Южна Корея, която е втората страна с максимален брой регистрирани случаи на COVID-19 отвън Италия, жена, известна като пациент 31, е заразила десетки други.
Но в актуалния свят, при който свързаността е все по-добра, определянето на предаването сред обособените пациенти се трансформира в огромно предизвикателство.
„ Възможно е това, което назоваваме супер-разпространители, да съществува – т.е. това са тези пациенти, които заразяват освен 2-3 други, а могат да заразят десетки “, споделя Ерик Каумс – началник на отделението по инфекциозни и тропически заболявания в парижката болница „ Питие-Салпетриер “.
Според Оливие Бушо – началник на отделението по инфекциозни заболявания в болница „ Авицена ” в Париж, променливите скорости на предаване могат да се сведат до това, какъв брой бързо пациентът предава вируса, откакто се е заразил.
Той прецизира, че сега това са просто хипотези и явно няма ясно пояснение във връзка с COVID-19.
Друга незнайна е ролята на дребните деца, които са по-слабо наранени от вируса, само че могат да го предават – това е част от аргументите в доста страни да бъдат прекратени образователните занятия.
Според Кристъл Донъли – професор по приложна статистика в университета в Оксфорд, всички излъчвания на заболяването по природа са „ мощно променливи ”.
„ Не всички сме идентични – разграничаваме се по положението на имунната си система, по държанието си и по мястото, където се намираме “, сподели тя. Всичко това въздейства върху опцията на предаване на вируса.
Барат Панкания – специалист по инфекциозни болести в английския университет „ Exeter ”, подлага на подозрение съществуването на супер разпространители. Според него, факторите, които дефинират предаването, са околната среда и влошените екологични условия в гъсто обитаемоте градове.
Обстоятелства като скупчване на хора на едно място, затворени пространства с неприятна вентилация, неприятен надзор върху инфекцията, което значи доста нечисти повърхности, способни да поддържат вируса жизнерадостен за по-дълго време; удобна мокрота и ранната фаза на болестта, способстват за разпространяването на вируса, счита той.
Поради тези доста специалисти не са склонни да приказват за супер-разпространители.
Според здравния министър на Франция, терминът може да се употребява за стигматизиране на хората, когато съществува възможност те да предадат COVID19, без да го осъзнават. /БГНЕС
Концепцията за по този начин наречените „ супер-разпространители “ – пациенти, които нормално заразяват доста повече хора, в сравнение с е общоприетата скорост на предаване, се появи при предходни огнища на заболявания като ТОРС (тежък изострен респираторен синдром Sars) и БИРС (Близкоизточен респираторен синдром, Mers CoV –бел. ред.).
Амеш Адаля – специалист по зараждащи инфекциозни болести в университета „ Джон Хопкинс ”, сподели, че терминът не е теоретичен и няма избран брой заразявания, който би ги определило като супер пропагандатор. Като цяло, нормално става въпрос за доста по-голям брой разпространяване на заболяването, спрямо тази на други човеци.
Различни фактори дефинират какъв брой хора заразява един човек – от това какъв брой бързо са популяризирали вируса до това, с какъв брой хора е влезнал в стеснен контакт.
Новият ковид има типична скорост на предаване 2-3. Това значи, че всеки доказан случай заразява приблизително сред двама и трима други хора.
Но пандемията дефинира най-малко двама пациенти, за които се допуска, че са били супер-разпространители.
Един обвинен супер-разпространител е английски национал, който евентуално е заразил десетина други след завръщането си от Сингапур. След това той е отишъл да кара ски в Алпите.
Човекът се е възстановил, само че има възможност да е заразил още пет души след завръщането си вкъщи.
В Южна Корея, която е втората страна с максимален брой регистрирани случаи на COVID-19 отвън Италия, жена, известна като пациент 31, е заразила десетки други.
Но в актуалния свят, при който свързаността е все по-добра, определянето на предаването сред обособените пациенти се трансформира в огромно предизвикателство.
„ Възможно е това, което назоваваме супер-разпространители, да съществува – т.е. това са тези пациенти, които заразяват освен 2-3 други, а могат да заразят десетки “, споделя Ерик Каумс – началник на отделението по инфекциозни и тропически заболявания в парижката болница „ Питие-Салпетриер “.
Според Оливие Бушо – началник на отделението по инфекциозни заболявания в болница „ Авицена ” в Париж, променливите скорости на предаване могат да се сведат до това, какъв брой бързо пациентът предава вируса, откакто се е заразил.
Той прецизира, че сега това са просто хипотези и явно няма ясно пояснение във връзка с COVID-19.
Друга незнайна е ролята на дребните деца, които са по-слабо наранени от вируса, само че могат да го предават – това е част от аргументите в доста страни да бъдат прекратени образователните занятия.
Според Кристъл Донъли – професор по приложна статистика в университета в Оксфорд, всички излъчвания на заболяването по природа са „ мощно променливи ”.
„ Не всички сме идентични – разграничаваме се по положението на имунната си система, по държанието си и по мястото, където се намираме “, сподели тя. Всичко това въздейства върху опцията на предаване на вируса.
Барат Панкания – специалист по инфекциозни болести в английския университет „ Exeter ”, подлага на подозрение съществуването на супер разпространители. Според него, факторите, които дефинират предаването, са околната среда и влошените екологични условия в гъсто обитаемоте градове.
Обстоятелства като скупчване на хора на едно място, затворени пространства с неприятна вентилация, неприятен надзор върху инфекцията, което значи доста нечисти повърхности, способни да поддържат вируса жизнерадостен за по-дълго време; удобна мокрота и ранната фаза на болестта, способстват за разпространяването на вируса, счита той.
Поради тези доста специалисти не са склонни да приказват за супер-разпространители.
Според здравния министър на Франция, терминът може да се употребява за стигматизиране на хората, когато съществува възможност те да предадат COVID19, без да го осъзнават. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ