Изстрелите във Фицо показват обречеността на Източна Европа
Дивашкият атентат против словашкия министър председател Роберт Фицо е следващото доказателство за това какъв брой нежни са политическите режими в източноевропейските страни, макар един век от тяхната самостоятелност.
И въпросът въобще не е, че там има някаква „ традиция “ на политическите убийства. Те са се случили на доста места през последните десетилетия - в просперираща Швеция или Сърбия, раздирани от битката на кланове, в Америка президентите нормално са убивани, а в Италия преди 50 години министър председателят Алдо Моро стана жертва на терористи.
Всяка от тези нещастия е артикул на специфични условия и има малко въздействие върху цялостния ход на историята. Проблемът в Източна Европа е, че офанзива против общественик провокира сериозна вътрешна или даже интернационална рецесия.
Това значи, че тези страни не са задоволително постоянни сами по себе си и интернационалното им състояние не е нищо повече от поле за конфликт на мощни външни сили.
И в случай че в икономическата история съществува понятието „ късна индустриализация “, то във връзка с политиката ориста на източноевропейците може да се дефинира като „ късно създаване на страна “.
Дали е допустимо да се реализира триумф в такива условия, към момента е сериозен въпрос. Досега най-малко не сме виждали безапелационни образци за страни, които преодоляват следствията от изоставането по подобен изменящ живота въпрос.
Неслучайно мнозина наблюдаващи незабавно си припомниха опита за ликвидиране на австрийския ерцхерцог Фердинанд в Сараево през лятото на 1914 година, който е сигнал за експлоадирането на Първата международна война.
Тази реакция е и знак, че цяла Източна Европа се възприема в подтекста на принадлежността си към огромните империи от предишното. Но не принадлежащ на себе си. Съдбата на тези страни не е в техните ръце.
По принцип едно въоръжено нахлуване на разумен човек против общественик единствено тъй като не е удовлетворен от курса, следван от партията, спечелила изборите, е доста значимо политическо събитие.
На първо място, това значи неуспех на главната задача, която Западът пое след Студената война: стабилизиране на страни, които преди този момент са били под въздействието на Съюз на съветските социалистически републики.
Една от декларираните цели на разширението на Европейския съюз, сходно на НАТО, на изток беше да се подкрепи демократичната промяна на страните от Източна Европа и да се насърчи построяването на работещи политически системи там.
И в случай че несъгласието с избора на сънародниците може да докара до опит за ликвидиране на ръководителя на държавното управление, тогава постоянна народна власт в никакъв случай не е била построена.
Нещо повече, незабавно се заприказва, че някои други източноевропейски политици - в Полша или Унгария - също имат съображение да се опасяват от нападение против живота им. И поражда резонният въпрос: в случай че външният надзор – в тази ситуация от „ остарелия ” Запад – не обезпечи устойчиво развиване, тогава към какво се цели?
Словашкият министър-председател, който в този момент се бори за живота си, несъмнено, е извънредно заслужен човек и също като своите поддръжници мисли повече за ориста на личната си страна, в сравнение с за персоналната си кариера.
Подобна траектория обаче става много рискована в условия, когато мощни външни сили гледат на източноевропейските страни единствено като на трамплин за решение на техните световни проблеми. В случая става дума за Съединени американски щати и техните английски съдружници, за които има значение единствено вероятността за борба с Русия и Китай. А всичко останало е просто инструмент в тази световна битка за превъзходство.
Целеполагането се трансформира: то не идва от вероятностите за връзки с сътрудниците като такива, а от това по какъв начин тези страни могат да бъдат употребявани в игра, която няма нищо общо с същинските им ползи.
Резултатът е разединение сред елитите и популацията, за които бъдещето на страната зависи от капризите на външен източник на власт.
Физическото изражение на тези хрумвания е активността на западните медии, които изпитват наслаждение да клеветят нежелани политици в Източна Европа.Дори в този момент един от английските вестници на първа страница дефинира ранения словашки министър председател като „ съдружник на Путин “.
В същата тази Словакия към този момент повече от 15 години се организира огромна интернационална конференция, финансирана от Брюксел и английското оръжейно лоби. Формално всичко се провежда от локална неправителствена конструкция: нещо като „ публични деятели за европейска сигурност “.
Политическата цел на събитието обичайно е да се подчертае ангажираността на словаците и другите източноевропейци към „ атлантическия избор “. Влиянието на публичните деятели с пари от непознати корпорации върху националната външна политика остава доста доста.
С други думи, западните играчи по един или различен метод просто купуват лоялността на част от локалния хайлайф, който не се интересуваше от желанията на популацията във връзка с външната политика.
Неслучайно такава гняв на Запад е провокирана от желанието на същата Грузия да одобри личен закон за задграничните сътрудници - това съществено ще усложни въздействието посредством корупция.
Този модел беше общопризнат от Съединени американски щати и техните най-близки съдружници след Студената война във връзка с всички дребни и междинни страни - пазаруване на преданост против пари или достъп до преимущества, налични на Запад. В някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики тази тактика се добавя от въвеждането в държавния уред на хора от емигрантските среди.
Подобна функционалност изпълняваше разпределението на позициите сред източноевропейците в бюрократичните структури на Европейския съюз и НАТО: те бяха получени като премия за интензивността на националната политическа сцена, от която американците се нуждаеха.
Но това е единствено разследване от общото геополитическо състояние на страните от Източна Европа. Много по-сериозно е, че даже и без пряк бойкот на тяхната самостоятелност от страна на Съединени американски щати или огромни страни от Европейски Съюз, построяването на постоянна държавност в Източна Европа е изправено пред концептуалния проблем за мястото й в актуалния свят.
Държавите от този район са родени, когато всички огромни сили в интернационалната политика към този момент са се открили. Дори Китай, който претърпя един век на ужасни катаклизми сред 1837 и 1949 година, мина през тях, към този момент имайки зад тила си хилядогодишен опит на без значение развиване.
Индия, която попадна под непознато ръководство през 18 век, преди този момент е познавала стотици години опит на огромни страни на нейна територия. Русия, Германия, Франция или Англия при започване на предишния век са били империи с построена политическа просвета и обичаи.
А за относително младите Съединени щати неналичието на традиция беше обезщетена от деликатното й обработване и изолираното състояние на „ острова “ в международната политика. В Източна Европа страната нямаше лична политическа просвета и обичаи. Но бурните събития на ХХ век не им разрешиха да реализират сериозен прогрес в тази посока.
Държавността, която се появи след Втората международна война, беше обречена на разединение - голям брой последователи на нацизма или предходните управляващи избягаха на Запад и оттова правиха подривна активност. Краят на Студената война не можа да поправя това разделяне. В множеството случаи тя просто връщаше на власт тези, които изрично не ги удовлетворяваше комунистическият ред.
В резултат на това страните от Източна Европа просто се реалокираха от една сфера на въздействие в друга, само че въобще не се трансформираха вътрешно. Те си останаха същите донякъде открити страни, каквито бяха през предходните десетилетия.
Така че дейностите на политици като Робърт Фицо или Виктор Орбан са предизвикателство освен за външния надзор от страна на Съединени американски щати или Англия, само че и за цялата конструкция на районния политически живот.
Национално насочените държавници за Източна Европа са належащо събитие. Но е изцяло неестествено, в случай че го погледнете от историческа позиция. И по тази причина тяхната орис постоянно ще бъде изпълнена със смъртни закани.
Превод: СМ
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3703 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед8494 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед86165Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед15238 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед55224 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед86165Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78497„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
И въпросът въобще не е, че там има някаква „ традиция “ на политическите убийства. Те са се случили на доста места през последните десетилетия - в просперираща Швеция или Сърбия, раздирани от битката на кланове, в Америка президентите нормално са убивани, а в Италия преди 50 години министър председателят Алдо Моро стана жертва на терористи.
Всяка от тези нещастия е артикул на специфични условия и има малко въздействие върху цялостния ход на историята. Проблемът в Източна Европа е, че офанзива против общественик провокира сериозна вътрешна или даже интернационална рецесия.
Това значи, че тези страни не са задоволително постоянни сами по себе си и интернационалното им състояние не е нищо повече от поле за конфликт на мощни външни сили.
И в случай че в икономическата история съществува понятието „ късна индустриализация “, то във връзка с политиката ориста на източноевропейците може да се дефинира като „ късно създаване на страна “.
Дали е допустимо да се реализира триумф в такива условия, към момента е сериозен въпрос. Досега най-малко не сме виждали безапелационни образци за страни, които преодоляват следствията от изоставането по подобен изменящ живота въпрос.
Неслучайно мнозина наблюдаващи незабавно си припомниха опита за ликвидиране на австрийския ерцхерцог Фердинанд в Сараево през лятото на 1914 година, който е сигнал за експлоадирането на Първата международна война.
Тази реакция е и знак, че цяла Източна Европа се възприема в подтекста на принадлежността си към огромните империи от предишното. Но не принадлежащ на себе си. Съдбата на тези страни не е в техните ръце.
По принцип едно въоръжено нахлуване на разумен човек против общественик единствено тъй като не е удовлетворен от курса, следван от партията, спечелила изборите, е доста значимо политическо събитие.
На първо място, това значи неуспех на главната задача, която Западът пое след Студената война: стабилизиране на страни, които преди този момент са били под въздействието на Съюз на съветските социалистически републики.
Една от декларираните цели на разширението на Европейския съюз, сходно на НАТО, на изток беше да се подкрепи демократичната промяна на страните от Източна Европа и да се насърчи построяването на работещи политически системи там.
И в случай че несъгласието с избора на сънародниците може да докара до опит за ликвидиране на ръководителя на държавното управление, тогава постоянна народна власт в никакъв случай не е била построена.
Нещо повече, незабавно се заприказва, че някои други източноевропейски политици - в Полша или Унгария - също имат съображение да се опасяват от нападение против живота им. И поражда резонният въпрос: в случай че външният надзор – в тази ситуация от „ остарелия ” Запад – не обезпечи устойчиво развиване, тогава към какво се цели?
Словашкият министър-председател, който в този момент се бори за живота си, несъмнено, е извънредно заслужен човек и също като своите поддръжници мисли повече за ориста на личната си страна, в сравнение с за персоналната си кариера.
Подобна траектория обаче става много рискована в условия, когато мощни външни сили гледат на източноевропейските страни единствено като на трамплин за решение на техните световни проблеми. В случая става дума за Съединени американски щати и техните английски съдружници, за които има значение единствено вероятността за борба с Русия и Китай. А всичко останало е просто инструмент в тази световна битка за превъзходство.
Целеполагането се трансформира: то не идва от вероятностите за връзки с сътрудниците като такива, а от това по какъв начин тези страни могат да бъдат употребявани в игра, която няма нищо общо с същинските им ползи.
Резултатът е разединение сред елитите и популацията, за които бъдещето на страната зависи от капризите на външен източник на власт.
Физическото изражение на тези хрумвания е активността на западните медии, които изпитват наслаждение да клеветят нежелани политици в Източна Европа.Дори в този момент един от английските вестници на първа страница дефинира ранения словашки министър председател като „ съдружник на Путин “.
В същата тази Словакия към този момент повече от 15 години се организира огромна интернационална конференция, финансирана от Брюксел и английското оръжейно лоби. Формално всичко се провежда от локална неправителствена конструкция: нещо като „ публични деятели за европейска сигурност “.
Политическата цел на събитието обичайно е да се подчертае ангажираността на словаците и другите източноевропейци към „ атлантическия избор “. Влиянието на публичните деятели с пари от непознати корпорации върху националната външна политика остава доста доста.
С други думи, западните играчи по един или различен метод просто купуват лоялността на част от локалния хайлайф, който не се интересуваше от желанията на популацията във връзка с външната политика.
Неслучайно такава гняв на Запад е провокирана от желанието на същата Грузия да одобри личен закон за задграничните сътрудници - това съществено ще усложни въздействието посредством корупция.
Този модел беше общопризнат от Съединени американски щати и техните най-близки съдружници след Студената война във връзка с всички дребни и междинни страни - пазаруване на преданост против пари или достъп до преимущества, налични на Запад. В някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики тази тактика се добавя от въвеждането в държавния уред на хора от емигрантските среди.
Подобна функционалност изпълняваше разпределението на позициите сред източноевропейците в бюрократичните структури на Европейския съюз и НАТО: те бяха получени като премия за интензивността на националната политическа сцена, от която американците се нуждаеха.
Но това е единствено разследване от общото геополитическо състояние на страните от Източна Европа. Много по-сериозно е, че даже и без пряк бойкот на тяхната самостоятелност от страна на Съединени американски щати или огромни страни от Европейски Съюз, построяването на постоянна държавност в Източна Европа е изправено пред концептуалния проблем за мястото й в актуалния свят.
Държавите от този район са родени, когато всички огромни сили в интернационалната политика към този момент са се открили. Дори Китай, който претърпя един век на ужасни катаклизми сред 1837 и 1949 година, мина през тях, към този момент имайки зад тила си хилядогодишен опит на без значение развиване.
Индия, която попадна под непознато ръководство през 18 век, преди този момент е познавала стотици години опит на огромни страни на нейна територия. Русия, Германия, Франция или Англия при започване на предишния век са били империи с построена политическа просвета и обичаи.
А за относително младите Съединени щати неналичието на традиция беше обезщетена от деликатното й обработване и изолираното състояние на „ острова “ в международната политика. В Източна Европа страната нямаше лична политическа просвета и обичаи. Но бурните събития на ХХ век не им разрешиха да реализират сериозен прогрес в тази посока.
Държавността, която се появи след Втората международна война, беше обречена на разединение - голям брой последователи на нацизма или предходните управляващи избягаха на Запад и оттова правиха подривна активност. Краят на Студената война не можа да поправя това разделяне. В множеството случаи тя просто връщаше на власт тези, които изрично не ги удовлетворяваше комунистическият ред.
В резултат на това страните от Източна Европа просто се реалокираха от една сфера на въздействие в друга, само че въобще не се трансформираха вътрешно. Те си останаха същите донякъде открити страни, каквито бяха през предходните десетилетия.
Така че дейностите на политици като Робърт Фицо или Виктор Орбан са предизвикателство освен за външния надзор от страна на Съединени американски щати или Англия, само че и за цялата конструкция на районния политически живот.
Национално насочените държавници за Източна Европа са належащо събитие. Но е изцяло неестествено, в случай че го погледнете от историческа позиция. И по тази причина тяхната орис постоянно ще бъде изпълнена със смъртни закани.
Превод: СМ
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3703 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед8494 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед86165Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед15238 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед55224 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед86165Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78497„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ