bTV Репортерите: В огледалото на 2024 г. - въпросите, които останаха без обяснение
Може да са обичайни или старомодни, само че в края на всяка година остават въпроси, които не са получили своето пояснение.
На някои от тях дават отговор четирима българи, които ни дадоха част от смисъла през изминаващите 365 дни.
Убежище защо беше 2023 година?
„ Според мен беше леговище за българската просвета. Една доста хубава вест, мисля, че пристигна на вярното време, всички бяхме доста по този начин - може би разочаровани, безнадеждни поради международната обстановка, може би политическата обстановка тука. Новината за " Времеубежище " може би беше леговище за тези от нас, които обичаме, имаме вяра в силата на положителното “, разяснява преводачът Анджела Родел. Двамата с писателя Георги Господинов бяха отличени с премията „ Букър “.
От епохи църквата припознава мощите като изпълнени с берекет светини„ Убежище за сбъднати фантазии. На Карлови вари спечелихме това, за което даже не бяхме мечтали. И леговище за целия труд - един миг в Карлови Вари, а по-късно още 18 награди по всевъзможни фестивали и страхотни ревюта и зад това стоят 5-6 години доста сериозен труд “, споделя режисьорът Стефан Командарев, чийто финален филм „ Уроците на Блага “ беше измежду огромните спечелили на фестивала в Чехия.
Научиха ли българите уроците на Блага?
„ Тези уроци в никакъв случай не се научават един път вечно. Може би най-малко това да сме научили през тази година, че никой урок не е един път вечно, че паметта е мускул, който би трябвало да се развива всеки ден. Че положителното е нещо, което се случва всеки ден. Ако един ден не правиш положително - злото побеждава “, споделя писателят Георги Господинов.
„ Това, което на мен ми прави усещане е, че са проблеми, които с години ги има. И са едни и същи. И не престават да се повтарят, което ме кара да си помисля, че има хора за цялото това нещо и би трябвало да се обърне внимание кой стои зад целия този проблем и къде изобщо цялата страна би трябвало да се намеси. Защото страдат най-после почтените хора “, споделя шахматистката Виктория Радева.
