Може би някои ще бъдат разочаровани, че тук не става

Може би някои ще бъдат разочаровани, че тук не става дума за платените форми на обич, които предлага френската столица. В новата стихосбирка на поета Светозар Аврамов „ Есенна обич ” (изд. „ Лице прес ”, 2017) витаят други персонажи, появяват се нежни докосвания, палитра от падащи въздишки като листата на всяка поредна житейска есен. Написана единствено за една година, тази поетична изложба от инцидентни погледи, усмивки и паники ни повежда по цветни улици, разпознаваеми с носталгия, еротични подиуми и блян през погледа на поета. Тези стихове звучат като есенна молитва, претекстовете в тях се преплитат и преповтарят, създавайки една серпантина на извисяване: от ромона на дъжда под софийския прозорец, през медитацията пред гроба на Дънов, до шансоните на Едит Пиаф и музиката на Берлиоз, които греят като благослов над Сена… Цялата тази палитра от видения е облечена в класическия темп на една чувствена лирика.

Премиерата на книгата събра на 5 декември в клуб „ Писмена ” на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” десетки фенове на изящното слово, които изслушаха рецитала на Светозар Аврамов, декориран с лиричните пиеси за класическа китара, изпълнени от младия музикант Йоан Димчовски. Събитието се водеше Стефка Рангелова, книгата проучва писателят Велин Георгиев, а Георги Константинов разгласи, че 60-тият рожден ден на Светозар Аврамов е точният миг да се издаде една такава книга: „ Тя е откровена, вълнуваща, написана на прекрасен български език. Спомням си по какъв начин преди 50-60 години беше много мъчно да се написа за обич. Помня появяването на „ Пролетно разсъмване ” (1953) на Иван Радоев – стихосбирка единствено за обич. Веднага „ строгата рецензия ” изригна възмутена – надали не някакъв задграничен зложелател е влезнал в нашата добре подредена лирика. Малко по-късно огромните ни поети продължиха тази линия. Радвам се, че Светозар Аврамов твори, разгласява непрестанно – написа лирика, пиеси, есеистика. ”