Могат ли европейци да съдят "Фейсбук" в родните си държави
Могат ли потребителите да водят каузи против " Facebook " в европейски съдилища и те да бъдат групови - на този въпрос ще отговори през днешния ден Европейският съд в Люксембург, до който стигна делото на австрийския докторант по право Макс Шремс против обществената мрежа. Твърде евентуално е отговорът на първия въпрос да бъде " да ", а на втория - " не ", в случай че се съди по мнението на генералния юрист на съда, в което магистратите нормално се вслушват.
Шремс съди мрежата на Марк Зукърбърг във Виена, обвинявайки я в съществени нарушавания на законите за отбрана на персоналните данни – от противозаконни политики до шерване на персонална информация с американското разузнаване. Седем други души – от Австрия, Германия и Индия - са му отдали правото да заведе групов иск пред австрийските съдилища.
" Facebook " оспорва две неща – първо, че Шремс не води дело като елементарен консуматор, тъй като употребява мрежата за професионални цели, и второ, че привилегията, обвързвана със специфичната подготвеност за консуматори, е строго персонална и не може да бъде изтъквана при искове, с които се предявяват трансферирани права.
Върховният съд на Австрия насочва питане към Люксембург по тези два проблема и откакто магистратите разгласят днешното решение, делото ще продължи във Виена.
Генералният юрист на институцията реши през ноември, че Шремс може да се смята за консуматор във връзка с личните му претенции, само че Върховният съд би трябвало да ревизира това. Той обаче не може да предявява права, трансферирани от други консуматори с местоживеене другаде в същата страна членка, в други страни членки или в трети страни. Тоест – Шремс може да съди " Facebook ", само че не може да заведе групов иск.
Според деятеля обществената мрежа се пробва да го принуди да стартира дело в Ирландия, където се намира европейската ѝ централа. Ако съдът в Люксембург постанови, че това не е наложително, това ще отвори път за каузи против обществената мрежа в цяла Европа. През 2016 година да вземем за пример белгийската Комисия за отбрана на персоналните данни загуби дело против " Facebook " точно тъй като белгийски съд постанови, че обществената мрежа не може да бъде съдена в страната.
Кой е Макс Шремс
Името му от години се спряга в подтекста на множеството каузи за запазване на персоналните данни, които той води пред най-различни институции. Благодарение на негов иск Европейският съд спря действието на съглашението за трансфер на данни сред Европейски Съюз и Съединени американски щати Safe Harbour. (По-късно то бе сменено с Privacy Shield, против което към този момент също има най-малко два желае в Европейския съд.)
Кой заплаща
Искът против " Facebook " бе подаден през 2014 година и отритнат от виенски съд с претекста, че той няма пълномощия в сходни каузи. Сега делото се преглежда във Върховния съд. Всеки от ищците упорства за 500 $ обезщетение - " основната ни цел е да осигурим правилно събиране на данни ", написа в уеб страницата на самодейността.
Разходите по делото се поемат от компанията ROLAND ProzessFinanz AG, която финансира правосъдни искове, разчитайки на % от облагата. При победа тя ще получи 20% от извоюваната сума.
За какво друго се бори Шремс
Съдебната епопея на Шремс стартира с 22 тъжби, подадени към ирландския Комисар за отбрана на персоналните данни през 2011 година, ориентирани съм против скандални дейности на " Facebook ":
- пази информация даже за изтритите постове, известия, тагове и сръчквания;
- функционалността за " различаване на лица " нарушава правата на потребителите;
- посредством бутона " одобрявам ", прикачен в редица уеб сайтове, Фейсбук следи активността на хора, които даже не са регистрирани в обществената мрежа или се намират отвън нейната страница;
- фотосите, качени в обществената мрежа, са налични за всекиго с помощта на url-адреса си, без значение от това какъв брой е прикрит профилът на качилия ги потребител;
- не уведомява ползвателите за промени в политиките си;
- споделя информация с Агенцията за национална сигурност (АНС) на Съединени американски щати.
Всичките тъжби са отхвърлени. След две години без резултат Шремс отдръпва всички тъжби и дава ход на 23-ата, съгласно която Фейсбук няма право да трансферира персоналните данни на потребителите си в Съединени американски щати макар позволеното от Европейска комисия съглашение Safe Harbour. Именно този иск докара до прекратяването на съглашението.
Шремс съди мрежата на Марк Зукърбърг във Виена, обвинявайки я в съществени нарушавания на законите за отбрана на персоналните данни – от противозаконни политики до шерване на персонална информация с американското разузнаване. Седем други души – от Австрия, Германия и Индия - са му отдали правото да заведе групов иск пред австрийските съдилища.
" Facebook " оспорва две неща – първо, че Шремс не води дело като елементарен консуматор, тъй като употребява мрежата за професионални цели, и второ, че привилегията, обвързвана със специфичната подготвеност за консуматори, е строго персонална и не може да бъде изтъквана при искове, с които се предявяват трансферирани права.
Върховният съд на Австрия насочва питане към Люксембург по тези два проблема и откакто магистратите разгласят днешното решение, делото ще продължи във Виена.
Генералният юрист на институцията реши през ноември, че Шремс може да се смята за консуматор във връзка с личните му претенции, само че Върховният съд би трябвало да ревизира това. Той обаче не може да предявява права, трансферирани от други консуматори с местоживеене другаде в същата страна членка, в други страни членки или в трети страни. Тоест – Шремс може да съди " Facebook ", само че не може да заведе групов иск.
Според деятеля обществената мрежа се пробва да го принуди да стартира дело в Ирландия, където се намира европейската ѝ централа. Ако съдът в Люксембург постанови, че това не е наложително, това ще отвори път за каузи против обществената мрежа в цяла Европа. През 2016 година да вземем за пример белгийската Комисия за отбрана на персоналните данни загуби дело против " Facebook " точно тъй като белгийски съд постанови, че обществената мрежа не може да бъде съдена в страната.
Кой е Макс Шремс
Името му от години се спряга в подтекста на множеството каузи за запазване на персоналните данни, които той води пред най-различни институции. Благодарение на негов иск Европейският съд спря действието на съглашението за трансфер на данни сред Европейски Съюз и Съединени американски щати Safe Harbour. (По-късно то бе сменено с Privacy Shield, против което към този момент също има най-малко два желае в Европейския съд.)
Кой заплаща
Искът против " Facebook " бе подаден през 2014 година и отритнат от виенски съд с претекста, че той няма пълномощия в сходни каузи. Сега делото се преглежда във Върховния съд. Всеки от ищците упорства за 500 $ обезщетение - " основната ни цел е да осигурим правилно събиране на данни ", написа в уеб страницата на самодейността.
Разходите по делото се поемат от компанията ROLAND ProzessFinanz AG, която финансира правосъдни искове, разчитайки на % от облагата. При победа тя ще получи 20% от извоюваната сума.
За какво друго се бори Шремс
Съдебната епопея на Шремс стартира с 22 тъжби, подадени към ирландския Комисар за отбрана на персоналните данни през 2011 година, ориентирани съм против скандални дейности на " Facebook ":
- пази информация даже за изтритите постове, известия, тагове и сръчквания;
- функционалността за " различаване на лица " нарушава правата на потребителите;
- посредством бутона " одобрявам ", прикачен в редица уеб сайтове, Фейсбук следи активността на хора, които даже не са регистрирани в обществената мрежа или се намират отвън нейната страница;
- фотосите, качени в обществената мрежа, са налични за всекиго с помощта на url-адреса си, без значение от това какъв брой е прикрит профилът на качилия ги потребител;
- не уведомява ползвателите за промени в политиките си;
- споделя информация с Агенцията за национална сигурност (АНС) на Съединени американски щати.
Всичките тъжби са отхвърлени. След две години без резултат Шремс отдръпва всички тъжби и дава ход на 23-ата, съгласно която Фейсбук няма право да трансферира персоналните данни на потребителите си в Съединени американски щати макар позволеното от Европейска комисия съглашение Safe Harbour. Именно този иск докара до прекратяването на съглашението.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ