Мнозина са чували за най-елитната войскова част в армията на

Мнозина са чували за най-елитната войскова част в армията на Наполеон Бонапарт – Старата армия. Но каква е била тя първоначално, когато към момента не е била „ Стара армия “, и по какъв начин се формирала?

Европейската конница, която епохи наред била главната мощ на монархиите на континента, в края на ХVІІІ век преживявала трудни времена. В зората на Новото време възродената пехота изместила конницата от водещата роля във военното дело. До началото на Войната за испанското завещание (1701-1714) казусът се задълбочил с подобряването на пехотната тактичност и въвеждането на втулковия щик, който разрешил на подготвените пехотинци да отблъскват конни офанзиви без особени усложнения – образувайки полкови, батальонни и даже ротни карета. Кавалерията вече не можела сама да взема решение изхода на борбата и често играела единствено второстепенна роля, като пособия на пехотата да извършва поставените задания.

В тези условия повишено смисъла на леката конница, чийто набор на приложение както на бойното поле, по този начин и като цяло върху театъра на военните дейности, бил доста по-широк от този на тежката ударна конница (кирасирите, от „ кираса “ – нагръдна броня), чиято съществена цел оставала да пробие редиците на врага. Леките конници – хусари, казаци, улани и разнообразни нередовни отряди, станали неразделна част във всяка военна машина от това време.

На фона на другите изпъквал един вид конница, наричана конни егери, конни шасери или конни стрелци. Егерските елементи зародили в пруската войска като отговор на пандурските и граничарски формирования на австрийците. А още през ХVІІ век във Франция се появили драгуни – в началото качена на коне пехота, които през следващия век се превърнали в най-масовия вид конница. Конните шасери били леки драгуни, тип егери, качени на коне.

При Стария режим във Франция били образувани 12 конно-егерски полка (половината от тях били преобразувани от драгунски), носещи названията на провинциите, където били ситуирани. В тези полкове по-слабо се чувствал благородният, благороден дух на френската конница – а ниските разноски за униформи и поддържане на такива полкове ги създали доста привлекателни за новото революционно държавно управление след кланетата от 1789-1794, наречени „ френска гражданска война “. За младата френска република конните егери се трансформирали в същинска находка, така като конницата в революционните войски била много малобройна.

Характерно за републиканските армии било решителното преобладаване на пехотата, защото войските се попълвали главно за сметка на насилствени набори, а онези смелчаци, които доброволно влизали в армията, по предписание не били достатъчно богати, с цел да имат кон. На хартия обстановката била закърпена отгоре-отгоре, но реалното положение на кавалерийските полкове било плачевно: постоянно забележителна част от персоналния състав на кавалерийския полк дори нямали коне за езда, а общото равнище на подготовка на ездачите било под всякаква рецензия. Политиката на държавното управление за битка с аристократите лишило армията от значителна част офицери и сержанти, което завчас повлияло върху на бойните качества на войските.

Независимо от това, на фона на други кавалерийски полкове, шасерите изглеждали по-добре, изключително откакто при Стария режим службата в такива елементи се считала за не особено почетна. За 10 години, от 1789 до 1799-та, броят на полковете конни егери се удвоил; през януари 1796 година броят на персоналния състав надвишил 20 хиляди саби. По този метод конните егери станали най-многобройният вид конница в републиката,  надминавайки както своите „ сътрудници “ хусарите, по този начин също драгуните и кирасирите.

Освен това, конните шасери били най-използваният вид конница. Генералите умишлено пазели кирасирите, драгуните и дори хусарите, а егерите изпълнявали множеството кавалерийски отговорности. Те правили патрулна и аванпостна работа, провеждали разузнаване и фуражировка, правели бързи нападения и атаки, противодействали на вражеската кавалерия, като прикривали маневрите на армията. В боя тяхната роля също не се свеждала до просто съзерцание: шасерите непрекъснато работили по фланговете, пробвайки се да обкръжат съперника, понякога се спешавали за борба на неравен терен, атакували противников колони и артилерийски батареи.

Не е изненадващо, че много блестящи френски пълководци и офицери произлезли от конните егери – задоволително е да се упоменат Мюра, Монбрюн, Груши, Коленкур и дори именитият смелчага Ласал, паднал при Ваграм (1809). Чак до 1815 година тези кавалеристи непрекъснато взели участие в битки, тъй като от време на време ескадроните на един полк били разпръснати на няколко фронта по едно и също време – на Рейн, в Италия и дори в Египет.

Именно измежду шасерите военачалник Наполеон Бонапарт събрал отряд конни водачи („ гидове “) – първото поделение на бъдещата Стара императорска армия. В него влизали най-смелите и храбри бойци, чиито задания включвали не само отбраната персонално на командира и неговия щаб, но и участие в битки. В знаменитото стълкновение при Маренго (1800) непредвиден удар на дребен отряд гидове даже спомогнал да се обърне хода на борбата. А в египетския поход (1798–1801) те нееднократно надделявали над по-многоброен зложелател.

С идването на власт на Наполеон гидовете се трансформирали в Рота конни егери от армията на консулите – а по-късно се разраснали до пълностоен полк. Не бива обаче да се мисли, че Наполеон бил загрижен единствено за ориста на гвардията – огромни промени очаквали цялата войска, изключително кавалерията, чиито бойни качества изрично не задоволявали Първия консул. Конните егери ги чакали нови промени, дълги учения и още по-ярка популярност по бойните полета на Европа.

А към този момент Старата армия към момента била прекомерно млада.

–