Шампиони сме по ръст на заплатите, но пак купуваме най-малко...
Мнозина може да се изненадат, само че България се оказа, че може да заема и първо място в Европейски Съюз - освен това по растеж на заплатите, написа.
За десетте месеца на тази година у нас междинното заплащане се е вдигнало с 15,4%. На второ място е Унгария с 14,5%. Далеч обратно от нас остават страни като Франция и Германия, а междинният растеж за целия Европейски Съюз и е 4,6%.
Това са данни на формалната европейска статистическа работа Евростат. Но данни отново от нея
бързо попарват оптимизма на потребителите в България,
когато заплатите се преизчислят през покупателната дарба. Защото растежът на възнагражденията у нас очевидно не е задоволителен, с цел да догоним останалите европейци.
Един от образците за това са цените на горивата. От началото на войната в Украйна цените на силата безусловно литнаха до небесата, а това качва инфлацията и води до общо обедняване.
Това бе и главната причина редица страни да стартират да отпускат помощи за горивата. В България тя е 25 ст. на литър при зареждане на персоналния автомобил и важи единствено за най-масовия бензин и дизел. От Института за пазарна стопанска система са създали съпоставяне в Европейски Съюз на цените в подтекста на положението на домакинските бюджети.
За база са взети котировките на всеобщо потребления бензин А-95 в страните от Европейски Съюз и те са съпоставени с последните налични данни за междинния наличен приход на разположение от домакинство. Комбинирането на двата знака разрешавало да се дефинира покупателната дарба на приходите, измерена посредством количеството гориво, което могат да си разрешат в обособените страни.
И тук идва неприятната вест за българските консуматори - става известно, че те са измежду бедняците, тъй като единствените, които купуват по-малко горива, са румънците. (Данни виж в графиката, направена от ИПИ.)
Разликите в обособените европейски страни в действителност са впечатляващи
Ако в България и Румъния с разполагаемия приход може да се купят надлежно 303 и 258 литра, то в Люксембург количеството е в пъти повече - 2055 литра.
В горната част на класирането попадат страни като Австрия и Ирландия, където има комбиниране от високи приходи и относително ниски цени на горивата на фона на останалите европейски страни. А прилежаща Гърция е релативно покрай България по покупателна дарба съгласно горивата. Това е разследване на високата междинна цена на бензина в страната, където литър се продава за над 4 лв..
Значителни разлики се виждат и в цените на горивата в Европейски Съюз макар общата акцизна политика и минималните ставки. Най-евтин е бензинът в Малта, където коства 2,62 лв., и в Полша - 2,72 лева И в двете страни обаче има специфични режими, които контролират цените за крайните консуматори. На другия полюс в Европа са част от скандинавските страни и Гърция, където цените са над 4 лв..
Друга наклонност, която са открили от Института за пазарна стопанска система, е тази, че във всички страни повишаването на цените на горивата е доста по-стръмно от това на приходите.
Измерена през литрите бензин се оказва, че покупателната дарба е намаляла на всички места.
Най-голям спад обаче има в страните с релативно високи приходи – Люксембург, Австрия, Дания. Заради наложените регулации минимум покупателната дарба е намаляла в Унгария. В България спадът, измерен през горивата, е над 30% за година.
Експертите от института въпреки всичко вършат уточнението, че сравнението е най-много илюстративно, тъй като междинните приходи не отразяват разликите в структурата на обособените европейски страни и склонността за разноски за гориво при обособените групи по приходи.
Въпреки това те показвали ясно огромните разлики в покупателната дарба в другите елементи на Европейски Съюз.
Трудно обаче единствено на база на това съпоставяне можело да се отговори на въпроса дали държавните интервенции при горивата са довели до стремежи резултат. В някои случаи потребителите били защитени от ценовия потрес, само че оставало неразбираемо по какъв начин това се е отразило на държавния бюджет и дали е довело до изкривяванията на пазара.
В България да вземем за пример даваната сега държавна помощ от 25 ст. на литър се чака да свърши до края на този месец.
или най-късно в първите дни на декември. От бюджета бяха отпуснати 150 млн. лв. за отстъпката и парите към този момент са на изчерпване, защото приблизително дневно се изразходват по 1 млн. лв..
Донякъде вяра за потребителите у нас може да вдъхнат упованията на Европейска комисия, че през 2023 година цените ще стартират да падат, а възнагражденията да се подвигат. Това теоретично би могло да върне част от изгубената покупателна дарба.
За десетте месеца на тази година у нас междинното заплащане се е вдигнало с 15,4%. На второ място е Унгария с 14,5%. Далеч обратно от нас остават страни като Франция и Германия, а междинният растеж за целия Европейски Съюз и е 4,6%.
Това са данни на формалната европейска статистическа работа Евростат. Но данни отново от нея
бързо попарват оптимизма на потребителите в България,
когато заплатите се преизчислят през покупателната дарба. Защото растежът на възнагражденията у нас очевидно не е задоволителен, с цел да догоним останалите европейци.
Един от образците за това са цените на горивата. От началото на войната в Украйна цените на силата безусловно литнаха до небесата, а това качва инфлацията и води до общо обедняване.
Това бе и главната причина редица страни да стартират да отпускат помощи за горивата. В България тя е 25 ст. на литър при зареждане на персоналния автомобил и важи единствено за най-масовия бензин и дизел. От Института за пазарна стопанска система са създали съпоставяне в Европейски Съюз на цените в подтекста на положението на домакинските бюджети.
За база са взети котировките на всеобщо потребления бензин А-95 в страните от Европейски Съюз и те са съпоставени с последните налични данни за междинния наличен приход на разположение от домакинство. Комбинирането на двата знака разрешавало да се дефинира покупателната дарба на приходите, измерена посредством количеството гориво, което могат да си разрешат в обособените страни.
И тук идва неприятната вест за българските консуматори - става известно, че те са измежду бедняците, тъй като единствените, които купуват по-малко горива, са румънците. (Данни виж в графиката, направена от ИПИ.)
Разликите в обособените европейски страни в действителност са впечатляващи
Ако в България и Румъния с разполагаемия приход може да се купят надлежно 303 и 258 литра, то в Люксембург количеството е в пъти повече - 2055 литра.
В горната част на класирането попадат страни като Австрия и Ирландия, където има комбиниране от високи приходи и относително ниски цени на горивата на фона на останалите европейски страни. А прилежаща Гърция е релативно покрай България по покупателна дарба съгласно горивата. Това е разследване на високата междинна цена на бензина в страната, където литър се продава за над 4 лв..
Значителни разлики се виждат и в цените на горивата в Европейски Съюз макар общата акцизна политика и минималните ставки. Най-евтин е бензинът в Малта, където коства 2,62 лв., и в Полша - 2,72 лева И в двете страни обаче има специфични режими, които контролират цените за крайните консуматори. На другия полюс в Европа са част от скандинавските страни и Гърция, където цените са над 4 лв..
Друга наклонност, която са открили от Института за пазарна стопанска система, е тази, че във всички страни повишаването на цените на горивата е доста по-стръмно от това на приходите.
Измерена през литрите бензин се оказва, че покупателната дарба е намаляла на всички места.
Най-голям спад обаче има в страните с релативно високи приходи – Люксембург, Австрия, Дания. Заради наложените регулации минимум покупателната дарба е намаляла в Унгария. В България спадът, измерен през горивата, е над 30% за година.
Експертите от института въпреки всичко вършат уточнението, че сравнението е най-много илюстративно, тъй като междинните приходи не отразяват разликите в структурата на обособените европейски страни и склонността за разноски за гориво при обособените групи по приходи.
Въпреки това те показвали ясно огромните разлики в покупателната дарба в другите елементи на Европейски Съюз.
Трудно обаче единствено на база на това съпоставяне можело да се отговори на въпроса дали държавните интервенции при горивата са довели до стремежи резултат. В някои случаи потребителите били защитени от ценовия потрес, само че оставало неразбираемо по какъв начин това се е отразило на държавния бюджет и дали е довело до изкривяванията на пазара.
В България да вземем за пример даваната сега държавна помощ от 25 ст. на литър се чака да свърши до края на този месец.
или най-късно в първите дни на декември. От бюджета бяха отпуснати 150 млн. лв. за отстъпката и парите към този момент са на изчерпване, защото приблизително дневно се изразходват по 1 млн. лв..
Донякъде вяра за потребителите у нас може да вдъхнат упованията на Европейска комисия, че през 2023 година цените ще стартират да падат, а възнагражденията да се подвигат. Това теоретично би могло да върне част от изгубената покупателна дарба.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ