Пътят на коприната минава през Пловдив
Мегапроектът на Китай, който свързва Азия с Европа, ще промени изцяло веригите на доставки и превоза на артикули в света
Нова железопътна мрежа, дълга десетки хиляди километри, ще свърже Китай с Европа. Трасето е наречено Пътя на коприната - име, което припомня за първата световна супермагистрала.
Навремето по нея се обменяха артикули, само че и хрумвания, просвета и религии. Така по суша и море Китай контактувал със Средиземноморието и маршрутът му бил определящ за оформянето на античната цивилизация. Ала пътуването с кервани от дълго време е в предишното. С днешна дата мегапроектът на Китай е напът да промени изцяло превоза на артикули в света.
Плановете на Пекин са за една гигантска и всеобхватна система за търговия, която би трябвало да доближи от Южна Азия до Африка, Европа и Америка, Арктика и Южна Америка.
България също влиза в полезрението на този маршрут. Морските ни градове Бургас или Варна могат да се трансфорат в едни от най-големите логистични центрове по маршрута му, свързващ Азия и Европа. Първият маршрут е северният и минава през Москва, а вторият е южният - през Турция.
Къде е мястото на Пловдив в плана?
„ Тракия икономическа зона, в която развиват активност над 200 интернационалните и български компании, има основно място в един сходен план “, твърди Кирил Драганов, специалист по превоз и логистика. „ Развитието на този транспортен кулоар дружно с съседен Мултимодален терминал в зона ТИЗ (а и освен там) би съживило стопанската система, предоставяйки бърз и благонадежден превоз сред едни от най-големите експортьори на артикули и първични материали по направлението изток-запад. Като прибавим и плановете на НКЖИ за градска железница, която да свърже всички индустриални зони към града ни с така наречен транспортни възли, бихме имали по-безопасен, по-чист и по-организиран транспортен модел.
Добрата вест е, че планът за градска железница е част от утвърждения план по Плана за възобновяване на Европейски Съюз. Така че вероятността Пътят на коприната да минава през Пловдив е изцяло действителен, твърди специалистът. От Бургас през Пловдив и София, а по-нататък по маршрута Видин-Калафат-Тимишоара-Сегед-Будапеща за броени часове ще стигаме в сърцето на Европа. По този маршрут могат да се движат голямо количество артикули, които ще позлатят целия район.
През 2013 година китайският президент Си Дзинпин разгласи публично началото на реализирането на широкомащабен геоикономически и геополитически план, станал известен като „ Нов популярен път на коприната “. Официално прокламираната цел на плана е да съедини Европа и Азия благодарение на обединен транспортен кулоар. Инициативата стартира в Китай, пресича Централна, Източна, Южна и Западна Азия и доближава Европейската икономическа зона. Според китайското държавно управление „ Един пояс, веднъж “ би трябвало да обхване общо 65 страни, произвеждащи близо 55% от световния Брутният вътрешен продукт, на територията на които се намират към 75% от международните енергийни запаси, с население от близо 4,5 милиарда души, което
съставлява около 70% от популацията на света.
Амбициозната концепция на „ Новия път на коприната “ цели построяването на огромна транспортна инфраструктура - автомагистрали, тръбопроводи за транспорт на енергоносители, летища, пристанища, високоскоростна железопътна инфраструктура и телекомуникационна мрежа, които да засилят комерсиалното, икономическото, финансовото и културното съдействие сред евразийските страни. Приоритетни области за самодейността „ Един пояс, веднъж “ са вложенията в цифровата стопанска система и обусловеното от нововъведенията развиване.
Експертите споделят, че огромните китайски вложения целят да ускорят и опростят пътя на китайската продукция към Европейски Съюз. Също по този начин да изместят част от производството на китайските компании по-близо до границите на Съюза. Само че с изключение на търговско-икономически, планът има и чисто геополитически измерения, свързани с световното опълчване сред Съединени американски щати и КНР.
Регионът на Балканите се явява основен
за триумфа на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Той е междинна зона - транспортен възел, в който пътищата на Икономическия пояс и Пътя на коприната се пресичат в неговите наземни продължения - жп трасета към Морския път на коприната, тръгващи от пристанищата в Бар в Черна гора и Пирея в Гърция, надлежно на Адриатическо и Средиземно море.
Навремето Пътят минавал през Волжка България
Пътят на коприната е античен търговски път, свързващ посредством няколкото си разклонения по суша и море Китай със Средиземноморието. Тъй като коприната е най-важната от превозените артикули по него, маршрутът е наименуван „ Път на коприната “ (Seidenstraße) от географа Фердинанд декор Рихтхофен през 1877 година
Най-великият път, свързвал преди време изтока и запада, се разделя на северен и южен, като и двата стартират от комерсиалните центрове в Северен Китай. Северният път прекосявал през Волжка България и достигал Кримския полуостров, а оттова през Черно море и Мраморно море, или Балканите до Венеция. Южният път минава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттова през Антиохия към Средиземно море, или през Египет към Северна Африка.
Нова железопътна мрежа, дълга десетки хиляди километри, ще свърже Китай с Европа. Трасето е наречено Пътя на коприната - име, което припомня за първата световна супермагистрала.
Навремето по нея се обменяха артикули, само че и хрумвания, просвета и религии. Така по суша и море Китай контактувал със Средиземноморието и маршрутът му бил определящ за оформянето на античната цивилизация. Ала пътуването с кервани от дълго време е в предишното. С днешна дата мегапроектът на Китай е напът да промени изцяло превоза на артикули в света.
Плановете на Пекин са за една гигантска и всеобхватна система за търговия, която би трябвало да доближи от Южна Азия до Африка, Европа и Америка, Арктика и Южна Америка.
България също влиза в полезрението на този маршрут. Морските ни градове Бургас или Варна могат да се трансфорат в едни от най-големите логистични центрове по маршрута му, свързващ Азия и Европа. Първият маршрут е северният и минава през Москва, а вторият е южният - през Турция.
Къде е мястото на Пловдив в плана?
„ Тракия икономическа зона, в която развиват активност над 200 интернационалните и български компании, има основно място в един сходен план “, твърди Кирил Драганов, специалист по превоз и логистика. „ Развитието на този транспортен кулоар дружно с съседен Мултимодален терминал в зона ТИЗ (а и освен там) би съживило стопанската система, предоставяйки бърз и благонадежден превоз сред едни от най-големите експортьори на артикули и първични материали по направлението изток-запад. Като прибавим и плановете на НКЖИ за градска железница, която да свърже всички индустриални зони към града ни с така наречен транспортни възли, бихме имали по-безопасен, по-чист и по-организиран транспортен модел.
Добрата вест е, че планът за градска железница е част от утвърждения план по Плана за възобновяване на Европейски Съюз. Така че вероятността Пътят на коприната да минава през Пловдив е изцяло действителен, твърди специалистът. От Бургас през Пловдив и София, а по-нататък по маршрута Видин-Калафат-Тимишоара-Сегед-Будапеща за броени часове ще стигаме в сърцето на Европа. По този маршрут могат да се движат голямо количество артикули, които ще позлатят целия район.
През 2013 година китайският президент Си Дзинпин разгласи публично началото на реализирането на широкомащабен геоикономически и геополитически план, станал известен като „ Нов популярен път на коприната “. Официално прокламираната цел на плана е да съедини Европа и Азия благодарение на обединен транспортен кулоар. Инициативата стартира в Китай, пресича Централна, Източна, Южна и Западна Азия и доближава Европейската икономическа зона. Според китайското държавно управление „ Един пояс, веднъж “ би трябвало да обхване общо 65 страни, произвеждащи близо 55% от световния Брутният вътрешен продукт, на територията на които се намират към 75% от международните енергийни запаси, с население от близо 4,5 милиарда души, което
съставлява около 70% от популацията на света.
Амбициозната концепция на „ Новия път на коприната “ цели построяването на огромна транспортна инфраструктура - автомагистрали, тръбопроводи за транспорт на енергоносители, летища, пристанища, високоскоростна железопътна инфраструктура и телекомуникационна мрежа, които да засилят комерсиалното, икономическото, финансовото и културното съдействие сред евразийските страни. Приоритетни области за самодейността „ Един пояс, веднъж “ са вложенията в цифровата стопанска система и обусловеното от нововъведенията развиване.
Експертите споделят, че огромните китайски вложения целят да ускорят и опростят пътя на китайската продукция към Европейски Съюз. Също по този начин да изместят част от производството на китайските компании по-близо до границите на Съюза. Само че с изключение на търговско-икономически, планът има и чисто геополитически измерения, свързани с световното опълчване сред Съединени американски щати и КНР.
Регионът на Балканите се явява основен
за триумфа на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Той е междинна зона - транспортен възел, в който пътищата на Икономическия пояс и Пътя на коприната се пресичат в неговите наземни продължения - жп трасета към Морския път на коприната, тръгващи от пристанищата в Бар в Черна гора и Пирея в Гърция, надлежно на Адриатическо и Средиземно море.
Навремето Пътят минавал през Волжка България
Пътят на коприната е античен търговски път, свързващ посредством няколкото си разклонения по суша и море Китай със Средиземноморието. Тъй като коприната е най-важната от превозените артикули по него, маршрутът е наименуван „ Път на коприната “ (Seidenstraße) от географа Фердинанд декор Рихтхофен през 1877 година
Най-великият път, свързвал преди време изтока и запада, се разделя на северен и южен, като и двата стартират от комерсиалните центрове в Северен Китай. Северният път прекосявал през Волжка България и достигал Кримския полуостров, а оттова през Черно море и Мраморно море, или Балканите до Венеция. Южният път минава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттова през Антиохия към Средиземно море, или през Египет към Северна Африка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ