Александър Дугин: Референдумът за новото обединение на Русия и Украйна
Мнозина бяха настроени към стремглаво развиване на събитията. Но специфичната военна интервенция в мащаба на Украйна е нещо съществено. Необратимостта на решението изисква изцяло друго отношение. Сега вместо да се чака трудно “да ” или “не ”, както преди, да се притесняваме от изменничество, би трябвало да се съсредоточим върху това по какъв начин да живеем и да действаме по-нататък.
Напълно е явно, че настоящата в Русия социално-политическа система не е съвместима с релативно дългата военна интервенция. Честно казано тя въобще е несъвместима с нея, изключително с дълга. На това и разчита Вашингтон, усърдно странящ от директна интервенция в спора. Съединени американски щати изцяло ги устройва втори Афганистан за Москва и се надяват, че неготовото към нови условия съветско общество единствено, не без западните служби и мрежи за въздействие - ще реализира интервенция по промяна на режима. От тук и удара по западните активи на олигарсите и корумпираната класа. Според Вашингтон те би трябвало да станат аналог на неонацистите в Украйна и да нанесат удар в гърба на Владимир Путин.
Ако в Украйна се води специфична военна интервенция, то със Запада се води същинска война. Военната интервенция е единствено част от войната, по тази причина не е война. А във войната това, което вършат украинските неонацисти и ВСУ е също част от проекта, този път американския, част към този момент от тяхната специфична военна интервенция. И това, което би трябвало да създадат в Русия притиснатите от Запада членове на корупционно-либералния хайлайф - е също част от проекта. От тук и изводът. Всичко зависи в този момент освен от нашата, желателно скорошна, победа.
Дори и най-бързата победа ще изисква радикални промени. Статуквото няма никакви шансове. Но в случай че се одобри, че успеха няма да бъде напълно скорошна, то измененията вътре не би трябвало да се отсрочват за след това. Трябва да се видят американските проекти и да не им се дава да се осъществен. Москва оперативно реагира на натиска на нашето изплуване от световното общество. Мъжествено и симетрично. Но към този момент е налице единствено реакция. Ако ще реагираме на всичко - а самата специфична военна интервенция е също реакция, въпреки и изпреварваща и превантивна, само че точно реакция, в избран миг Вашингтон, без подозрение, ще успее да прехване стратегическата самодейност.
Сега, както в никакъв случай се вижда,от какво точно се пазиме. И даже когато вървим напред, то е със забавяне и когато просто не ни остава различен излаз. Затова измененията вътре в Русия не би трябвало да се отсрочват. Забраната на “Ехото на Москва” и “Дождь” са ограничения, закъснели с 20 години. Отлично е, че са подхванати. Но да се счита, че с тях казусът е отхвърлен, е към този момент наивно. В Русия от 90-те години се наложи мощна антидържавна каста, значително изтласкана от Владимир Путин. Но не е отстранена, а просто отслабена.
Остава главен въпросът за нашата лична идеология, на която в края на краищата би трябвало да се опира денацификацията на Украйна, а и самото съществуване на Русия в изключителните условия, които са безусловно неизбежни и които даже теоретично не могат да бъдат къси и скоротечни. Това не би трябвало да се отсрочва за по-късно, за след успеха, тъй като и самата победа зависи директно от това.
Редицата кадрови промени във властта са неизбежни също толкоз, както и закриването на “Ехото на Москва” и “Дождь”. И вътрешните фрагменти - шестата колона - са доста по-опасни от “Ехото” и другата - открита агентура на въздействие. Едно е откритата и шумна съпротива, друго е надълбоко вкорененият бойкот. Той е по-малко видим, само че точно той е съдбовен. А признаците му са изцяло ясни и в закъснялата и едва ефикасна реакция на финансовите управляващи, и в двусмислените апели на някои олигархически корпорации.
В нормалните условия не може да се приказва за нищо и всичките недоволствата на патриотите се разсипват като грахчета от стена, поразявайки челно самите патриоти. Но в този момент обстановката се промени коренно. На Русия ѝ е нужна концепция, тъй като се бори с концепция. А какво са денацификацията и декомунизацията в Украйна, в случай че не битка против концепция, против идеология? Русия би трябвало стремглаво да изясни, на първо място на самата себе си, къде съответно е особеността на съветската цивилизация. Защото се намираме в положение на война с атакуваща ни друга и враждебна цивилизация. И ние до последно се опитваме да настояваме, че сме част от нея и споделяме нейните основополагащи правила. Никой не ни вярваше, а ние настоявахме. Единствено губехме историческо време и генерации.
Това не е страдание, а констатация на това, че всичко изгубено би трябвало да се компенсира с ускорени дейности и на първо място в идеологията. Но идеологията не може да не се отразява в фрагментите, лицата, личностите и знаковите назначения. При сегашния екипаж няма да издържим непрекъснато засилващото се напрежение, това лудо натоварване, с което ние към този момент се сблъскваме и с което ни следва да се сблъскаме. И не става дума, че не трябвало да се сменят конете по средата на пътя, а че би трябвало да се отървем от безсмисления и теглещ ни обратно нефункционален багаж. След приемането на едно главно решение работата ще бъде направена. Не можеш да натъпчеш назад в тубичката пастата за зъби. Сега би трябвало да извлечеш от главното решение милион дребни, съблюдавайки логиката и йерархията.
И главният стадий са идеологията и фигурите, които ще я формулират и внедряват. В изключителни исторически условия. Изискват се изключително разбиране и буйни фрагменти. И не просто неутрални реализатори. Времето им изтече.
Да, евентуално ще се организира референдум за ново обединяване на Русия и Украйна. И Беларус. Разбира се, не на следващия ден, а по-късно. В историческа вероятност. Но какво е нашето земно време? Прах. И обединяването е огромна фантазия, героизъм и осъществяване на всички достижения. Следователно специфична военна интервенция върви в две направления: Украйна се отваря за Русия, само че Русия се отваря и за Украйна. И тогава би било безсмислено да питаме " Чий е Крим? " Чия е Москва? Чий е Минск? Чий е Киев? Наши, те са ни общи. Ние сме източни славяни, били сме, сме и ще бъдем. И, несъмнено, всички излизаме от киевската люлка. Към нея ние - построили по пътя си международна империя - се и завръщаме.
Превод: В. Сергеев
Напълно е явно, че настоящата в Русия социално-политическа система не е съвместима с релативно дългата военна интервенция. Честно казано тя въобще е несъвместима с нея, изключително с дълга. На това и разчита Вашингтон, усърдно странящ от директна интервенция в спора. Съединени американски щати изцяло ги устройва втори Афганистан за Москва и се надяват, че неготовото към нови условия съветско общество единствено, не без западните служби и мрежи за въздействие - ще реализира интервенция по промяна на режима. От тук и удара по западните активи на олигарсите и корумпираната класа. Според Вашингтон те би трябвало да станат аналог на неонацистите в Украйна и да нанесат удар в гърба на Владимир Путин.
Ако в Украйна се води специфична военна интервенция, то със Запада се води същинска война. Военната интервенция е единствено част от войната, по тази причина не е война. А във войната това, което вършат украинските неонацисти и ВСУ е също част от проекта, този път американския, част към този момент от тяхната специфична военна интервенция. И това, което би трябвало да създадат в Русия притиснатите от Запада членове на корупционно-либералния хайлайф - е също част от проекта. От тук и изводът. Всичко зависи в този момент освен от нашата, желателно скорошна, победа.
Дори и най-бързата победа ще изисква радикални промени. Статуквото няма никакви шансове. Но в случай че се одобри, че успеха няма да бъде напълно скорошна, то измененията вътре не би трябвало да се отсрочват за след това. Трябва да се видят американските проекти и да не им се дава да се осъществен. Москва оперативно реагира на натиска на нашето изплуване от световното общество. Мъжествено и симетрично. Но към този момент е налице единствено реакция. Ако ще реагираме на всичко - а самата специфична военна интервенция е също реакция, въпреки и изпреварваща и превантивна, само че точно реакция, в избран миг Вашингтон, без подозрение, ще успее да прехване стратегическата самодейност.
Сега, както в никакъв случай се вижда,от какво точно се пазиме. И даже когато вървим напред, то е със забавяне и когато просто не ни остава различен излаз. Затова измененията вътре в Русия не би трябвало да се отсрочват. Забраната на “Ехото на Москва” и “Дождь” са ограничения, закъснели с 20 години. Отлично е, че са подхванати. Но да се счита, че с тях казусът е отхвърлен, е към този момент наивно. В Русия от 90-те години се наложи мощна антидържавна каста, значително изтласкана от Владимир Путин. Но не е отстранена, а просто отслабена.
Остава главен въпросът за нашата лична идеология, на която в края на краищата би трябвало да се опира денацификацията на Украйна, а и самото съществуване на Русия в изключителните условия, които са безусловно неизбежни и които даже теоретично не могат да бъдат къси и скоротечни. Това не би трябвало да се отсрочва за по-късно, за след успеха, тъй като и самата победа зависи директно от това.
Редицата кадрови промени във властта са неизбежни също толкоз, както и закриването на “Ехото на Москва” и “Дождь”. И вътрешните фрагменти - шестата колона - са доста по-опасни от “Ехото” и другата - открита агентура на въздействие. Едно е откритата и шумна съпротива, друго е надълбоко вкорененият бойкот. Той е по-малко видим, само че точно той е съдбовен. А признаците му са изцяло ясни и в закъснялата и едва ефикасна реакция на финансовите управляващи, и в двусмислените апели на някои олигархически корпорации.
В нормалните условия не може да се приказва за нищо и всичките недоволствата на патриотите се разсипват като грахчета от стена, поразявайки челно самите патриоти. Но в този момент обстановката се промени коренно. На Русия ѝ е нужна концепция, тъй като се бори с концепция. А какво са денацификацията и декомунизацията в Украйна, в случай че не битка против концепция, против идеология? Русия би трябвало стремглаво да изясни, на първо място на самата себе си, къде съответно е особеността на съветската цивилизация. Защото се намираме в положение на война с атакуваща ни друга и враждебна цивилизация. И ние до последно се опитваме да настояваме, че сме част от нея и споделяме нейните основополагащи правила. Никой не ни вярваше, а ние настоявахме. Единствено губехме историческо време и генерации.
Това не е страдание, а констатация на това, че всичко изгубено би трябвало да се компенсира с ускорени дейности и на първо място в идеологията. Но идеологията не може да не се отразява в фрагментите, лицата, личностите и знаковите назначения. При сегашния екипаж няма да издържим непрекъснато засилващото се напрежение, това лудо натоварване, с което ние към този момент се сблъскваме и с което ни следва да се сблъскаме. И не става дума, че не трябвало да се сменят конете по средата на пътя, а че би трябвало да се отървем от безсмисления и теглещ ни обратно нефункционален багаж. След приемането на едно главно решение работата ще бъде направена. Не можеш да натъпчеш назад в тубичката пастата за зъби. Сега би трябвало да извлечеш от главното решение милион дребни, съблюдавайки логиката и йерархията.
И главният стадий са идеологията и фигурите, които ще я формулират и внедряват. В изключителни исторически условия. Изискват се изключително разбиране и буйни фрагменти. И не просто неутрални реализатори. Времето им изтече.
Да, евентуално ще се организира референдум за ново обединяване на Русия и Украйна. И Беларус. Разбира се, не на следващия ден, а по-късно. В историческа вероятност. Но какво е нашето земно време? Прах. И обединяването е огромна фантазия, героизъм и осъществяване на всички достижения. Следователно специфична военна интервенция върви в две направления: Украйна се отваря за Русия, само че Русия се отваря и за Украйна. И тогава би било безсмислено да питаме " Чий е Крим? " Чия е Москва? Чий е Минск? Чий е Киев? Наши, те са ни общи. Ние сме източни славяни, били сме, сме и ще бъдем. И, несъмнено, всички излизаме от киевската люлка. Към нея ние - построили по пътя си международна империя - се и завръщаме.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ