Русия-Латвия: газово-транзитен ренесанс в условията на санкциите?
Многовекторният Казахстан усилва износа-вноса през балтийските страни
В началото на август стана известно за възобновяването на доставките на съветски газ за Латвия, които бяха прекъснати от " Газпром " през юли заради нарушение на договорните условия. Синьото гориво доближава до латвийските консуматори по основния водопровод Валдай - Псков - Рига, водещ през газоизмервателната станция " Luhamaa " /Лухамаа/ в Естония. Прави усещане и по-активното потребление на латвийските пристанища за външнотърговски пренос на Русия, както и на Казахстан.
Известно е, че санкционната политика на „ груповия Запад “ важи и за съветските пристанища, като не изключва директните транспорти на трети страни през съветска територия. Въпреки това, придържайки се към искрено русофобски курс, балтийските режими, изключително латвийският, се стремят най-малко отчасти да запазят приходите си от пренос, които обезпечават до една трета от бюджетите им от началото на 90-те години.
Тази нездравословна традиция продължава още от руско време, когато от балтийските страни се правеше „ европейска витрина “ за сметка на РСФСР. Над 60% от оперативните и обществените разноски на Балтийската железница, следена от Рига, идват от заплащания, получени от външнотърговски пренос, както и за превоз сред главната територия на РСФСР и Калининградска област, която след 24 фев. 2022 година, марионетните литовски управляващи по предложение на Вашингтон неведнъж се опитваха да нарушат.
Така стана известно за възбраната за превозване на артикули със хладилни камиони на неуместната основа, че " уредът, който охлажда самия резервоар, предстои на наказания. " Ситуацията с товарния пренос в Калининградска област доближи ново равнище на трудност, сподели депутатът от Държавната дума Андрей Колесник. Трудностите започнаха с приемането на артикули в границите на крайните „ квоти “, открити от Вилнюс за железопътен пренос (например единствено 41 000 тона цимент могат да бъдат превозени до Калининградска област до края на годината).
Заслужава да се означи появяването в латвийските медии на изявления по тематиката за изгодите на Рига от решението на Вилнюс да откаже преноса на съветски и беларуски товари, което способства за растежа на товарооборота в Рига, Вентспилс и Лиепая.
Според Вайдотас Силейка, началник на Асоциацията на литовските стивидорни компании ( LJKKA ), „ всички латвийски пристанища демонстрират позитивни резултати “, явно не без известна злоба към съседите. Разликата в представянето на пристанищата на Латвия и Литва се дължи на обстоятелството, че артикули от Русия, които не са обект на наказания, се изпращат в Латвия, до момента в който Литва се пробва да се дистанцира от всевъзможни връзки с Руската федерация. Като цяло, продължава Шилейка,„ Рига и да вземем за пример Талин постоянно са били насочени към съветски пренос: това се е случило исторически “.
Съгласно резултатите от първото полугодие на 2022 година през пристанищата на Латвия, Литва и Естония са претрупани към 9,8 милиона тона съветски външнотърговски товари: спрямо първото полугодие на 2022 година този размер се е нараснал с 4,5%.
През това време през прибалтийскити пристанища са минали 1,4 млн тона руди, съвсем 3 млн тона въглища, 1,5 млн тона минерални торове, повече от 500 хиляди тона зърно, към 200 хиляди тона метали и към 700 хиляди тона наливнни товари. По-голямата част от товарния поток падна на Латвия, през пристанищата на която бяха претрупани 6,9 милиона тона съветски товари, или 70% от общия размер, идващ през Балтийските страни.
Според обновени данни на LJKKA, за 7 месеца на тази година в пристанище Рига са обработени 13,16 милиона тона товари (13% повече от същия интервал на предходната година), а във Вентспилс - 8,2 милиона тона (25% повече повече ). Най-малко 60% от тези размери съставляват съветски външнотърговски товари и съветски пренос от трети страни. Възможно е да се ползват детайли на гъвкава директна политика, в това число във връзка с съветските петролопроводи през Беларус до пристанището Вентспилс, а също и (през югоизточна Латвия) до литовските пристанища Бутинге/Клайпеда.
Транзитното търсене на Латвия за многовекторен Казахстан нараства с оптимални темпове. Според Министерството на превоза на Латвия, през първата половина на 2022 година, в съпоставяне със същия интервал на миналата година, товарният трафик от/до Казахстан се е нараснал съвсем 72 пъти (съответно 2,46 милиона тона против 34 хиляди тона). Тази наклонност продължава и след юни и на фона на понижаване или застоялост на претоварването на товари в съветските пристанища.
Според локалните специалисти, с началото на СВО и налагането на наказания против Русия и Беларус, западащата транспортна скица на балтийските страни получи късмет отчасти да възвърне позициите си. Възползвайки се от момента, латвийците ползват гъвкава тарифна политика за преноса на товари.
Не искайки да попадат под вторични наказания, трети страни по-активно употребяват латвийски пристанища, макар обстоятелството, че експортните направления, водещи до тях, минават през съветска и частично през беларуска територия. Оттук идва възходящият товаропоток към пристанищата на Латвия от Казахстан и в противоположна посока.
„ Казахстан не попада под вторични наказания. Създадохме държавна работна група за попречване на отрицателното влияние на антируските наказания върху нашата стопанска система, в това число попречване на вторични наказания. Работната група работи сполучливо, организират се постоянни съвещания с Европейската комисия и с администрацията на Съединени американски щати “, сподели вицепремиерът на Казахстан, външен министър Мухтар Тлеуберди в коридорите на Конгреса на водачите на международните и обичайните религии.
Друго разследване от „ многовекторността ” на Нур-Султан, който още веднъж се трансформира в Астана, е все по-активното включване на Литва в директните проекти на централноазиатската страна. През юни стана известно за съглашението на страните по отношение на свързването на Транскаспийския директен кулоар с пристанището на Клайпеда (и като цяло с дълготрайния проектRail Batica ).
„ Сътрудничеството с Казахстан в региона на морския превоз продължава, само че нашата цел е да увеличим товаропотоците от и към Казахстан. Литва разполага с задоволителен потенциал, с цел да обезпечи безконтролен пренос на казахстански товари през Литва “, изяснява Алгис Латакас, общоприет шеф на морското пристанище Клайпеда. Прави усещане и рекордното нарастване на търговията сред Казахстан и балтийските страни
Опитвайки се да решат казуса с заобикалянето на ненадеждния балтийски пренос, Москва и Минск интензивно работят по въпроса за цялостното пренасочване на външнотърговския пренос на Беларус към пристанищата на съветския северозапад (Ленинградска област и Мурманск), само че тук те ще би трябвало да се изправят пред проблеми освен от санкционен, само че и от справедлив природогеографски темперамент.
Както беше маркирано, заместник-генерален шеф на Института за проблеми на естествения монопол Владимир Савчук, „ тарифното разстояние през пристанищата на Русия доста надвишава тарифното разстояние за превозване от Беларус до Клайпеда: дистанцията до Уст-Луга е с 55% по-дълго, а до Мурманск - 3,3%. пъти ” (подобни диспропорции са налице и спрямо латвийските пристанища).
Има въпроси и по отношение на размера на заплащанията към операторите на вагони и за прекачване в съветските пристанища: „ Очевидно тези параметри са по-скъпи от цените в балтийските пристанища. Освен това в Русия сега има дефицит на пристанищни уреди за експорт на торове (става дума за продуктите на Беларускалий. – Ред. ). В резултат на това самите съветски компании в този бранш употребяват пристанищата на балтийските страни.
В бъдеще се възнамерява казусът да бъде решен посредством построяването на „ беларуски “ терминал край Санкт Петербург в региона Бронка-Ломоносов. Заслужава да се означи неналичието, макар развиването на пристанищната инфраструктура в Ленинградска област (Уст-Луга), на профилирани зърнени терминали за експорт.
В момента терминалът за въглища в пристанището Висоцк се реконструира за претоварване на зърно. Освен това в същата Уст-Луга калининградският агрохолдинг „ Содружество “ възнамерява да построи до 2026 година зърнен терминал с потенциал 10 милиона тона годишно – съответното съглашение беше подписано на икономическия конгрес в Санкт Петербург през юни.
... На 11 август след Литва Сеймът на Латвия разгласи Русия за държавен спонсор на тероризма. Провокативната политика на балтийските режими, които дефинитивно „ изгубиха крайбрежията си “, се дължи не на последно място на транспортната и икономическата география на района, която се употребява за разрушителни геополитически цели. И отговорът на сходни провокации не може да се ограничи до тактически маневри, частни търговски ползи или очаквания „ може би всичко ще се позволи от единствено себе си “.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В началото на август стана известно за възобновяването на доставките на съветски газ за Латвия, които бяха прекъснати от " Газпром " през юли заради нарушение на договорните условия. Синьото гориво доближава до латвийските консуматори по основния водопровод Валдай - Псков - Рига, водещ през газоизмервателната станция " Luhamaa " /Лухамаа/ в Естония. Прави усещане и по-активното потребление на латвийските пристанища за външнотърговски пренос на Русия, както и на Казахстан.
Известно е, че санкционната политика на „ груповия Запад “ важи и за съветските пристанища, като не изключва директните транспорти на трети страни през съветска територия. Въпреки това, придържайки се към искрено русофобски курс, балтийските режими, изключително латвийският, се стремят най-малко отчасти да запазят приходите си от пренос, които обезпечават до една трета от бюджетите им от началото на 90-те години.
Тази нездравословна традиция продължава още от руско време, когато от балтийските страни се правеше „ европейска витрина “ за сметка на РСФСР. Над 60% от оперативните и обществените разноски на Балтийската железница, следена от Рига, идват от заплащания, получени от външнотърговски пренос, както и за превоз сред главната територия на РСФСР и Калининградска област, която след 24 фев. 2022 година, марионетните литовски управляващи по предложение на Вашингтон неведнъж се опитваха да нарушат.
Така стана известно за възбраната за превозване на артикули със хладилни камиони на неуместната основа, че " уредът, който охлажда самия резервоар, предстои на наказания. " Ситуацията с товарния пренос в Калининградска област доближи ново равнище на трудност, сподели депутатът от Държавната дума Андрей Колесник. Трудностите започнаха с приемането на артикули в границите на крайните „ квоти “, открити от Вилнюс за железопътен пренос (например единствено 41 000 тона цимент могат да бъдат превозени до Калининградска област до края на годината).
Заслужава да се означи появяването в латвийските медии на изявления по тематиката за изгодите на Рига от решението на Вилнюс да откаже преноса на съветски и беларуски товари, което способства за растежа на товарооборота в Рига, Вентспилс и Лиепая.
Според Вайдотас Силейка, началник на Асоциацията на литовските стивидорни компании ( LJKKA ), „ всички латвийски пристанища демонстрират позитивни резултати “, явно не без известна злоба към съседите. Разликата в представянето на пристанищата на Латвия и Литва се дължи на обстоятелството, че артикули от Русия, които не са обект на наказания, се изпращат в Латвия, до момента в който Литва се пробва да се дистанцира от всевъзможни връзки с Руската федерация. Като цяло, продължава Шилейка,„ Рига и да вземем за пример Талин постоянно са били насочени към съветски пренос: това се е случило исторически “.
Съгласно резултатите от първото полугодие на 2022 година през пристанищата на Латвия, Литва и Естония са претрупани към 9,8 милиона тона съветски външнотърговски товари: спрямо първото полугодие на 2022 година този размер се е нараснал с 4,5%.
През това време през прибалтийскити пристанища са минали 1,4 млн тона руди, съвсем 3 млн тона въглища, 1,5 млн тона минерални торове, повече от 500 хиляди тона зърно, към 200 хиляди тона метали и към 700 хиляди тона наливнни товари. По-голямата част от товарния поток падна на Латвия, през пристанищата на която бяха претрупани 6,9 милиона тона съветски товари, или 70% от общия размер, идващ през Балтийските страни.
Според обновени данни на LJKKA, за 7 месеца на тази година в пристанище Рига са обработени 13,16 милиона тона товари (13% повече от същия интервал на предходната година), а във Вентспилс - 8,2 милиона тона (25% повече повече ). Най-малко 60% от тези размери съставляват съветски външнотърговски товари и съветски пренос от трети страни. Възможно е да се ползват детайли на гъвкава директна политика, в това число във връзка с съветските петролопроводи през Беларус до пристанището Вентспилс, а също и (през югоизточна Латвия) до литовските пристанища Бутинге/Клайпеда.
Транзитното търсене на Латвия за многовекторен Казахстан нараства с оптимални темпове. Според Министерството на превоза на Латвия, през първата половина на 2022 година, в съпоставяне със същия интервал на миналата година, товарният трафик от/до Казахстан се е нараснал съвсем 72 пъти (съответно 2,46 милиона тона против 34 хиляди тона). Тази наклонност продължава и след юни и на фона на понижаване или застоялост на претоварването на товари в съветските пристанища.
Според локалните специалисти, с началото на СВО и налагането на наказания против Русия и Беларус, западащата транспортна скица на балтийските страни получи късмет отчасти да възвърне позициите си. Възползвайки се от момента, латвийците ползват гъвкава тарифна политика за преноса на товари.
Не искайки да попадат под вторични наказания, трети страни по-активно употребяват латвийски пристанища, макар обстоятелството, че експортните направления, водещи до тях, минават през съветска и частично през беларуска територия. Оттук идва възходящият товаропоток към пристанищата на Латвия от Казахстан и в противоположна посока.
„ Казахстан не попада под вторични наказания. Създадохме държавна работна група за попречване на отрицателното влияние на антируските наказания върху нашата стопанска система, в това число попречване на вторични наказания. Работната група работи сполучливо, организират се постоянни съвещания с Европейската комисия и с администрацията на Съединени американски щати “, сподели вицепремиерът на Казахстан, външен министър Мухтар Тлеуберди в коридорите на Конгреса на водачите на международните и обичайните религии.
Друго разследване от „ многовекторността ” на Нур-Султан, който още веднъж се трансформира в Астана, е все по-активното включване на Литва в директните проекти на централноазиатската страна. През юни стана известно за съглашението на страните по отношение на свързването на Транскаспийския директен кулоар с пристанището на Клайпеда (и като цяло с дълготрайния проектRail Batica ).
„ Сътрудничеството с Казахстан в региона на морския превоз продължава, само че нашата цел е да увеличим товаропотоците от и към Казахстан. Литва разполага с задоволителен потенциал, с цел да обезпечи безконтролен пренос на казахстански товари през Литва “, изяснява Алгис Латакас, общоприет шеф на морското пристанище Клайпеда. Прави усещане и рекордното нарастване на търговията сред Казахстан и балтийските страни
Опитвайки се да решат казуса с заобикалянето на ненадеждния балтийски пренос, Москва и Минск интензивно работят по въпроса за цялостното пренасочване на външнотърговския пренос на Беларус към пристанищата на съветския северозапад (Ленинградска област и Мурманск), само че тук те ще би трябвало да се изправят пред проблеми освен от санкционен, само че и от справедлив природогеографски темперамент.
Както беше маркирано, заместник-генерален шеф на Института за проблеми на естествения монопол Владимир Савчук, „ тарифното разстояние през пристанищата на Русия доста надвишава тарифното разстояние за превозване от Беларус до Клайпеда: дистанцията до Уст-Луга е с 55% по-дълго, а до Мурманск - 3,3%. пъти ” (подобни диспропорции са налице и спрямо латвийските пристанища).
Има въпроси и по отношение на размера на заплащанията към операторите на вагони и за прекачване в съветските пристанища: „ Очевидно тези параметри са по-скъпи от цените в балтийските пристанища. Освен това в Русия сега има дефицит на пристанищни уреди за експорт на торове (става дума за продуктите на Беларускалий. – Ред. ). В резултат на това самите съветски компании в този бранш употребяват пристанищата на балтийските страни.
В бъдеще се възнамерява казусът да бъде решен посредством построяването на „ беларуски “ терминал край Санкт Петербург в региона Бронка-Ломоносов. Заслужава да се означи неналичието, макар развиването на пристанищната инфраструктура в Ленинградска област (Уст-Луга), на профилирани зърнени терминали за експорт.
В момента терминалът за въглища в пристанището Висоцк се реконструира за претоварване на зърно. Освен това в същата Уст-Луга калининградският агрохолдинг „ Содружество “ възнамерява да построи до 2026 година зърнен терминал с потенциал 10 милиона тона годишно – съответното съглашение беше подписано на икономическия конгрес в Санкт Петербург през юни.
... На 11 август след Литва Сеймът на Латвия разгласи Русия за държавен спонсор на тероризма. Провокативната политика на балтийските режими, които дефинитивно „ изгубиха крайбрежията си “, се дължи не на последно място на транспортната и икономическата география на района, която се употребява за разрушителни геополитически цели. И отговорът на сходни провокации не може да се ограничи до тактически маневри, частни търговски ползи или очаквания „ може би всичко ще се позволи от единствено себе си “.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ