Гигантски астероид е предизвикал опустошително мегацунами на Марс
Многобройни доказателства сочат, че Марс не постоянно е бил изсъхналият прахоляк, какъвто е през днешния ден.
Всъщност Червената планета в миналото е била толкоз влажна, че се е отприщило мегацунами, което се е разрушило в пейзажа като воден звяр. Какво е предизвикало това опустошаване? Според нови проучвания става дума за великански удар на метеорит, съпоставим със земния удар на Чиксулуб преди 66 милиона години - този, който е умъртвил динозаврите.
Изследователите, ръководени от планетарния академик Алексис Родригес от Института за планетарни науки в Аризона, са разкрили голям кратер, който съгласно тях е най-вероятният генезис на мистериозната вълна. Те го нарекли Pohl и го локализираха в регион, разчистен от пагубна ерозия от наводнения, която беше разпозната за първи път през 70-те години на предишния век, на мястото, което може да е ръбът на античен океан.
Когато през 1976 година сондата " Викинг 1 " на НАСА каца на Марс наоколо до огромна система от наводнителни канали, наречена Maja Valles, тя откри нещо необичайно: не характерностите, предстоящи от пейзаж, видоизменен от мегапотоп, а осеяна с камъни низина. Екип от учени, управителен от Родригес, дефинира в публикация от 2016 година, че това е резултат от талази цунами, които обстойно са изплували на повърхността на бреговата линия на античен марсиански океан. Тогава те изрекоха хипотезата, че две цунамита са били провокирани от обособени удари преди 3,4 и 3 милиарда години. Симулации насочват учените към кратера Ломоносов като източник на по-късните цунами. Източникът на по-ранното цунами обаче остава енигматичен. Северната низина, в която се счита, че в миналото е имало марсиански океан, е мощно набраздена от кратери и е сложна за интерпретиране. Родригес и екипът му усърдно претърсват картите на повърхността на Марс, търсейки ударни кратери, които биха могли да бъдат свързани с големи цунамита. Те попадат на Pohl, ситуиран на към 900 км североизточно от мястото на кацане на " Викинг 1 " - кратер с диаметър 110 км, ситуиран на към 120 м под равнището, което съгласно учените би било морското ниво, в регион, наименуван Крис Планитиа. Въз основа на скалите към кратера, които преди този момент са били датирани на към 3,4 милиарда години, откривателите считат, че и този може да се е образувал по това време. А разположението му наоколо до повърхности, разрушени от наводнения, и хипотетични отлагания от мегацунамита допускат, че кратерът се е образувал по време на морски удар.
За да потвърдят съмненията си, откривателите организират симулации на удар, като трансформират параметрите на импактора и повърхността, в която се е блъснал. Те откриват два сюжета, които дават отговор на следеното място.
Първият е метеорит с диаметър 9 км, който се сблъсква със мощно земно противодействие, което води до детонация с мощ 13 млн. мегатона. Другият сюжет е метеорит с диаметър 3 километра, който се сблъсква със едва земно противодействие, при което се освобождават 0,5 милиона мегатона тротилова сила.
При симулациите и двата сюжета довели до кратер с диаметър 110 километра, който отприщил мегацунами, разпространяващо се на 1500 километра от мястото на удара - елементарно покриващо района към Maja Valles. Симулациите съответстват и с осеяния с камъни пейзаж, защото изхвърлените от удара частици са били пренесени и отсрочени от цунамито, което в тази ситуация с 3-километровия метеорит е достигнало височина от 250 метра.
" Нашите симулирани нападения на мегацунами, подбудени от удара, съответстват тъкмо с картографираните по-стари наноси на мегацунами и предсказват фронтове, достигащи мястото на кацане на " Викинг 1 ", пишат откривателите. " Разположението на площадката по продължение на издигащ се към възвишението лоб, изравнен с ерозионни жлебове, поддържа произхода на мегацунами. "
Мястото е аналогично на удара от Чиксулуб, споделят откривателите. И двата са се случили в плитка морска среда, основали са краткотрайна празнина в земята с сходни размери и (според симулациите) са провокирали цунами с височина над 200 метра. /БГНЕС
Всъщност Червената планета в миналото е била толкоз влажна, че се е отприщило мегацунами, което се е разрушило в пейзажа като воден звяр. Какво е предизвикало това опустошаване? Според нови проучвания става дума за великански удар на метеорит, съпоставим със земния удар на Чиксулуб преди 66 милиона години - този, който е умъртвил динозаврите.
Изследователите, ръководени от планетарния академик Алексис Родригес от Института за планетарни науки в Аризона, са разкрили голям кратер, който съгласно тях е най-вероятният генезис на мистериозната вълна. Те го нарекли Pohl и го локализираха в регион, разчистен от пагубна ерозия от наводнения, която беше разпозната за първи път през 70-те години на предишния век, на мястото, което може да е ръбът на античен океан.
Когато през 1976 година сондата " Викинг 1 " на НАСА каца на Марс наоколо до огромна система от наводнителни канали, наречена Maja Valles, тя откри нещо необичайно: не характерностите, предстоящи от пейзаж, видоизменен от мегапотоп, а осеяна с камъни низина. Екип от учени, управителен от Родригес, дефинира в публикация от 2016 година, че това е резултат от талази цунами, които обстойно са изплували на повърхността на бреговата линия на античен марсиански океан. Тогава те изрекоха хипотезата, че две цунамита са били провокирани от обособени удари преди 3,4 и 3 милиарда години. Симулации насочват учените към кратера Ломоносов като източник на по-късните цунами. Източникът на по-ранното цунами обаче остава енигматичен. Северната низина, в която се счита, че в миналото е имало марсиански океан, е мощно набраздена от кратери и е сложна за интерпретиране. Родригес и екипът му усърдно претърсват картите на повърхността на Марс, търсейки ударни кратери, които биха могли да бъдат свързани с големи цунамита. Те попадат на Pohl, ситуиран на към 900 км североизточно от мястото на кацане на " Викинг 1 " - кратер с диаметър 110 км, ситуиран на към 120 м под равнището, което съгласно учените би било морското ниво, в регион, наименуван Крис Планитиа. Въз основа на скалите към кратера, които преди този момент са били датирани на към 3,4 милиарда години, откривателите считат, че и този може да се е образувал по това време. А разположението му наоколо до повърхности, разрушени от наводнения, и хипотетични отлагания от мегацунамита допускат, че кратерът се е образувал по време на морски удар.
За да потвърдят съмненията си, откривателите организират симулации на удар, като трансформират параметрите на импактора и повърхността, в която се е блъснал. Те откриват два сюжета, които дават отговор на следеното място.
Първият е метеорит с диаметър 9 км, който се сблъсква със мощно земно противодействие, което води до детонация с мощ 13 млн. мегатона. Другият сюжет е метеорит с диаметър 3 километра, който се сблъсква със едва земно противодействие, при което се освобождават 0,5 милиона мегатона тротилова сила.
При симулациите и двата сюжета довели до кратер с диаметър 110 километра, който отприщил мегацунами, разпространяващо се на 1500 километра от мястото на удара - елементарно покриващо района към Maja Valles. Симулациите съответстват и с осеяния с камъни пейзаж, защото изхвърлените от удара частици са били пренесени и отсрочени от цунамито, което в тази ситуация с 3-километровия метеорит е достигнало височина от 250 метра.
" Нашите симулирани нападения на мегацунами, подбудени от удара, съответстват тъкмо с картографираните по-стари наноси на мегацунами и предсказват фронтове, достигащи мястото на кацане на " Викинг 1 ", пишат откривателите. " Разположението на площадката по продължение на издигащ се към възвишението лоб, изравнен с ерозионни жлебове, поддържа произхода на мегацунами. "
Мястото е аналогично на удара от Чиксулуб, споделят откривателите. И двата са се случили в плитка морска среда, основали са краткотрайна празнина в земята с сходни размери и (според симулациите) са провокирали цунами с височина над 200 метра. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ