Колко загуба на памет е нормална със стареенето
Много случаи в всекидневието могат да ни накарат да се запитаме дали пропуските в паметта ни са естествени, симптом на когнитивен спад или напряко начало на деменция.
Първата ни мисъл може да е, че се дължат на утежняване на мозъка ни. И е правилно, че както останалата част от нашето тяло, мозъчните ни кафези също се свиват, когато стартираме да стареем: невроните стартират и да поддържат по-малко връзки между тях и да съхраняват по-малко от химикалите, нужни за изпълняването на тези връзки.
Но не всички пропуски в паметта се дължат на свързани с възрастта промени. В доста случаи факторите са по-тривиални – като отмалялост, тревога или заплеснатост.
Рисунка на възрастен мъж с диагноза сенилна деменция
Пътят сред загубата на паметта, обвързвана със стареенето, и загубата наизуст по по-тревожни аргументи, настава с така наречен леко когнитивно увреждане. Степента на това увреждане може да остане непрекъсната, да се усъвършенства или да се утежни. Всеки случай обаче то демонстрира нараснал риск (около 3 до 5 пъти) от бъдещи неврогенеративни болести като деменция; всяка година към 10-15% от хората с това увреждане ще развият деменция.
За страдащите от него способността да правят нормални действия става последователно и по-значително наранена с течение на времето. Освен загуба на паметта, то може да бъде съпроводено и от други проблеми – с езика, разсъждаването и уменията за взимане на решения.
Диагнозата обаче може да бъде нож с две остриета: тя удостоверява опасенията на възрастните хора, че тяхната загуба наизуст е необикновена и поражда опасения, че ще се развие в деменция, само че може също по този начин да докара и до изследване на евентуално лекуване и вярно обмисляне на бъдещето.
