Много се чудих какво ще измисли Слави Трифонов за новите

Много се чудих какво ще измисли Слави Трифонов за новите избори. Хичкоковският съспенс на мълчанието нямаше по какъв начин да се повтори, а пък просто да седне и да си приказва с евентуални сътрудници за коалиция би деградирало " ИТН " (ИТН) до някаква елементарна политическа партия. А нали таман партийността е това, което в действителност той желае да изчегърта?

И ето шеметния поврат, с който господин Трифонов още веднъж съумя да прикове вниманието: в случай че преди мълчеше, когато го питаха, в този момент проговори, преди да го попитат, още преди изборните резултати от чужбина да му дадат състезание. Предлага държавно управление, което освен не е съдружно, а евентуално е изненада и за евентуалните подкрепящи го партии в бъдещия парламент. Дали по тази причина са му отказали да вземат участие Петков, Василев и Денков от служебното държавно управление?

Какво ни сподели господин Трифонов?

Ходът е освен художествено забавен, само че и извънредно сръчен политически. Парламентарните групи, които решат да не го поддържат, биха поели върху себе си отговорността за нов неуспех, за избори или марионетно държавно управление от трети опит вид " Беров ". От друга страна, този жест е ориентиран към метапротестния избор, подкрепящ господин Трифонов - т.е. не просто избор срещу едните ръководещи, а срещу партийната система въобще.

Жестът показва нескривано пренебрежение към системата, пренебрежителност, скука. По сходен метод действаше и отводът му да дискутира с съперници, да дава отговор на публицисти, да напуща Facebook владенията си. Изключение беше отношението му към съумелите българи в чужбина, които приказват непознати езици и с които той в действителност прочувствено общуваше. Защото народът не е някаква естествена даденост; народът се конструира в хода на политическите борби. А какъв е народът, който господин Трифонов ваеше в своите кастинги? Как се разграничава той от народа, седящ на пънчетата към Борисов, народа на площада предходната година или по историческите възстановки на лъжепатриотите - ето тематика, за която занапред ще приказваме.

Няма изненада в това, че акцентът на кабинета, препоръчан от Трифонов, е експертен -

популизъм и технокрация в действителност вървят ръка за ръка.

Популистите желаят да се обръщат непосредствено към народа - един с обещания, различен с нарочване на врагове, трети с песни, въпросът е да се прескочат всичките междинни звена в обществото. Новите медии вършат това късо съединяване сред водач и народ още по-лесно осъществимо. Междувременно въпреки всичко би трябвало да текат някакви управнически процеси и ето ролята на специалистите - да правят каквото би трябвало без много-много да ни занимават. Каква политика има в опазването на здравето или пък в приватизирането на ББР? Нещата са ясни и няма какво да приказваме, просто назначаваме положителните хора, които знаят езици, на съответните места. Допускам, че фигурата на оферти за министър председател Николай Василев (сам по себе си май честен човек) ще разсъни разнородни тайни теории, доколкото той беше от юпитата на царя. А може и тъкмо по тази причина да е бил определен, да събере огъня върху себе си? За множеството от останалите имена не знаем доста и евентуално това е концепцията. Чудесно прозвуча предлагането за жена - министър на защитата, и ромка, която ще се занимава с проблемите на това малцинство. Повечето от останалите към този момент си остават с езиците.

Най-проблематична беше програмата за ръководство, която предложи водачът на Има Такъв Народ. Да се построят колкото би трябвало детски градини, автомагистрала край морето и да се санкционират нарушителите - ами всички сме " за ". Ама по какъв начин ще стане, от кое място пари и с каква прокуратура - не е наша грижа, нали си има специалисти. Върхът на всичко обаче е планът за космизиране на България - изпращането в Космоса на мъж, жена и северномакедонец. Последния евентуално следва да виждаме като път към решение на задънената улица, в която ни вкара ветото на Скопие. Но какво пък, значимото е да помечтаем.

Как България да стане още веднъж управляема?

Българската политическа система към този момент е влезнала в тежка рецесия. През сходна рецесия са минали множеството южноевропейски нации - евентуално е въпрос на политическа просвета: тук просто не умеем да вършим обединения, " компромис " е мръсна дума, сходно на " рогоносец ". Нали забелязвате с какво ни занимават публицистите непрестанно - ти за какво се видя с този, ти за какво пи кафе с оня? И ето къде се озовахме: няколко стотни преднина в парламент от 6 партии, излъчен с 40% дали своят вот, а първата политическа мощ отхвърля да взаимодейства с останалите в поза take it or leave it. Време е да се замислим за това по какъв начин страната ни може да стане още веднъж управляема. На масата към този момент има хрумвания. Ето няколко:

- Мажоритарната система, за която упорства господин Трифонов. Не знам дали при нея се избират по-качествени или пък самостоятелни хора, по-важното <210> разследване е, че в предишното е нормализирала страни като Франция и Италия (там е частична), тъй като ликвидира дребните партии и ги принуждава да се явяват на избори коалирани авансово.

- Вдигане на прага за влизане в Народното събрание. Например в Турция след 1970-те години той се подвига на 10% и отново убива дребните партии (тайно повода е в Народното събрание да не влизат кюрдите). Тази не ми харесва, само че обсъждаме благоприятни условия, нали по този начин?

- Президентска или полупрезидентска система. Тази концепция се търкаля от дълго време, достойното държание на президента Радев още веднъж я актуализира. В първия вид президентът ръководи, във втория - разпуска парламент, назначава държавни управления. Е, да, само че за жал, това желае Велико национално заседание.

- Най-лесно и безболезнено използвана ми се коства системата, приложена в прилежаща Гърция: бонус на първия. Нещата си остават както в този момент, показани са всички политически чувствителности, единствено първата партия получава (там) спомагателни 40 места в Народното събрание и може доста по-лесно да сформира държавно управление. Аз бих заложил на нея.

Ако ви идва нещо по-добро мислено, кажете. Междувременно не е неприятно ние, жителите, да почнем да бойкотираме политици, които отхвърлят разговор, окопават се в идеологически траншеи и се слагат над главната си функционалност: да ръководят рационално страната.

*Коментарът на антрополога и публицист Ивайло Дичев е оповестен в Дойче Веле, а заглавието е на редакцията.