Много приличаше на сцена от криминале.На единият искаха да покаже

Много приличаше на сцена от криминале.

На единият желаеха да покаже лист с оставката си . Затова той изпрати на другия лист с призовка , с апел да покаже лист с имена . Поредният лист, само че не и последният.

- Покажи ми листа с оставката ! - прикани по-младият.

- Покажи ми листа с имената ! - отговори другият.

Дойде и сюблимният миг - на единият стоката - празен лист без оставка , а на другият досието цялостна с отрязъци от вестници, превърнати от технологиите в отрязъци от „ Google “. Сделка нямаше. Само хартийки. Но по какъв начин да наречеш „ хартийки “ журналистическия труд през годините? Нима хартийките на „ Уошингтън поуст “ не смъкнаха Никсън? Нима журналистически следствия не отвяха министър председатели, държавни управления и президенти по целия свят? Нима българските публицисти не направиха задоволително разкрития през годините?

Тук обаче казусът е различен - каквото и да създадат публицистите, каквито и разкрития и следствия да излъчат или напишат, липсва институционално разследване, което да докара до същински законови последици . И по тази причина не са отговорни публицистите. За да си същинска четвърта власт би трябвало останалите три управляващи да работят. Една от тях не работи ли - цялата верига в едно демократично общество се къса. Паметта става в действителност къса и започваме да се занимаваме с същински хартийки.

Дами и господа, нашето общество има доста проблеми. И няма тематика, която да е маловажна. Но има тематики, които изискват повече дейности и по-малко думи. Съдебната промяна е значима за всички и ръководещите я трансфораха в собствен приоритет. Нека стартират да я вършат, там в Народното събрание. Измислете промяната и я направете с мисълта, че тя не би трябвало да остане единствено на хартия, колкото и хартийки с претенции за хартийки да получите отсреща.

Защото историята ни учи, че у нас законите постоянно остават на хартия . Както ограниченията против КОВИД остават на хартия . И наказванията и санкциите постоянно остават на хартия . Също като предизборните обещания остават на хартия .

И жертвите на закононарушения - остават на хартия . А нарушителите си потеглят от правосъдната зала - свободни. И да ги вкараш в нов лист, отново си остава единствено на... хартия.

На настояването за хартийки би трябвало да се дава отговор с дейности . Да не приказваме какво ще вършим в миналото, а да разбираем за какво към този момент сме го създали. И тогава написаното на хартия ще има доста по-голяма стойност освен за институциите, само че и за цялото общество.