Едни американци в Париж
Много от жителите на Съединените щати за наслада откровено обичат Европа и са същински привързани към Франция, където идват когато могат, с наяве наслаждение, като тип завръщане към нещо надълбоко в тяхнат същина.
Именно такива са за Мери, Ерика, Том, Джулиън и Клеър тези дни в Париж. Като дълго подготвяно, надълбоко персонално пътешестване в спомен и търсене на най-съкровеното. Което се сблъска с небрежно спретнатата аудиенция на президента на Съединени американски щати.
Мери е от скандинавски генезис, Джон – от ирландски. Те се срещат през 60-те години на ХХ век и след обща младост във Върмонт, през хипи епохата, идват във френската столица през 80-те. Там той става вицепрезидент на Американския университет в Париж, отговарящ за приема на студенти.
Тук се срещнаха орисите ни - през 1990г. станах първия студент от Източна Европа в АУП. Въпреки 20-тина годишната Мери, Джон и щерка им Ерика излизаха в града, все по-често бях канен на обяд, вечеря, в това число и толкоз самобитната - тази в Деня на Благодарността. Равнозначно на приемане в едно по този начин топло и човешко, изпълнено със ‚светло-американски‘ добродетели семейство, изключително значимо за мен, надалеч от моето.
В техния дом в Нова Англия в североизточните Щати, за първи път усетих въздействието на NPR - екзотичните за доста в Съединени американски щати, национални радио и телевизия. Когато в края на 90-те Джон стартира лятната си академична стратегия за " потопяване " на млади американци всеки месец юли в всекидневието на Париж, някак естествено станах дясната му ръка. Отговорен за образуване на присъединяване на младите в благотворителни асоциации, научих още повече за своеобразното почитание на американската интелигенция, и освен на нея, пред френския и европейски метод на живот. И по този начин до към 2010г., когато болестта на Джон наложи и прекратяването на неповторимата френско-американска стратегия. Той умря през 2013-та.
Но елегантото му удивление от европейските полезности остана в фамилията. Марк също бе взел и ирландски паспорт, на който имаше право по кръвна линия посредством татко си, и прекара годината в чужбина от своя университет в Съединени американски щати и Института за политически науки в Париж. Ерика трансформира пристрастеността си по биологията от времето на гимназията във Франция, в блестяща кариера на теоретичен служащ и след интервал в Ботствана, сега управлява учредената от нея свръхмодерна лаборатория по проучвания в битката със СПИН в Южна Африка. Със брачна половинка ѝ Том, сина Джулиън, на 9, и дъщерята Клеър, на 5, те прекарват тези дни в Париж дружно с Мери, върнала се по стъпките на Джон.
Първото им общо излизане, по една случайност, бе точно на Инвалидите, където бе публично посрещнат американския президент.
След общата фотография на моста Александър III, очаровал двете деца, посещаване на изложбата по случай 100-годишнината на Огюст Роден в " Гран Пале ", на самия Шанз-Елизе, единствено на две крачки от Елисейския замък. Те несъмнено не пожелаха приватизирането на музея за визитата им, както опита америкаската Първа дама. А при нечистия въздух на провъзгласеното за ‚най-красиво авеню в света‘, Том въздъхна " Влади, толкоз ме е позор " от провъзгласеното излизане от Парижкото съглашение за климата.
Ерика пък показа, че живота им в Южна Африка несъмнено е като част от кариерата й, само че в този момент в оставането им там ще натежи и започващия 4-годишен президентски мандат. А синът й Джулиън бе още по-категоричен – " Хммм, този Тръмп съумя да ни наблюдава чак до тук, по този начин пък да не можем да се отървем от него. " и настоя за качване на Айфеловата кула и разходка с колела под нея.
" Истината е в устата на децата ", гласи една френска сентенция. Според малко по-голямия 12-годишен френски племеник Рафаел, поради позицията си по Парижкото съглашение и евентуалото нарастване в смъртността, Тръмп би следвало да бъде съден за закононарушения стрещу човечеството. Та нали планетата точно тяхното потомство ще би трябвало да я оправя.
Именно такива са за Мери, Ерика, Том, Джулиън и Клеър тези дни в Париж. Като дълго подготвяно, надълбоко персонално пътешестване в спомен и търсене на най-съкровеното. Което се сблъска с небрежно спретнатата аудиенция на президента на Съединени американски щати.
Мери е от скандинавски генезис, Джон – от ирландски. Те се срещат през 60-те години на ХХ век и след обща младост във Върмонт, през хипи епохата, идват във френската столица през 80-те. Там той става вицепрезидент на Американския университет в Париж, отговарящ за приема на студенти.
Тук се срещнаха орисите ни - през 1990г. станах първия студент от Източна Европа в АУП. Въпреки 20-тина годишната Мери, Джон и щерка им Ерика излизаха в града, все по-често бях канен на обяд, вечеря, в това число и толкоз самобитната - тази в Деня на Благодарността. Равнозначно на приемане в едно по този начин топло и човешко, изпълнено със ‚светло-американски‘ добродетели семейство, изключително значимо за мен, надалеч от моето.
В техния дом в Нова Англия в североизточните Щати, за първи път усетих въздействието на NPR - екзотичните за доста в Съединени американски щати, национални радио и телевизия. Когато в края на 90-те Джон стартира лятната си академична стратегия за " потопяване " на млади американци всеки месец юли в всекидневието на Париж, някак естествено станах дясната му ръка. Отговорен за образуване на присъединяване на младите в благотворителни асоциации, научих още повече за своеобразното почитание на американската интелигенция, и освен на нея, пред френския и европейски метод на живот. И по този начин до към 2010г., когато болестта на Джон наложи и прекратяването на неповторимата френско-американска стратегия. Той умря през 2013-та.
Но елегантото му удивление от европейските полезности остана в фамилията. Марк също бе взел и ирландски паспорт, на който имаше право по кръвна линия посредством татко си, и прекара годината в чужбина от своя университет в Съединени американски щати и Института за политически науки в Париж. Ерика трансформира пристрастеността си по биологията от времето на гимназията във Франция, в блестяща кариера на теоретичен служащ и след интервал в Ботствана, сега управлява учредената от нея свръхмодерна лаборатория по проучвания в битката със СПИН в Южна Африка. Със брачна половинка ѝ Том, сина Джулиън, на 9, и дъщерята Клеър, на 5, те прекарват тези дни в Париж дружно с Мери, върнала се по стъпките на Джон.
Първото им общо излизане, по една случайност, бе точно на Инвалидите, където бе публично посрещнат американския президент.
След общата фотография на моста Александър III, очаровал двете деца, посещаване на изложбата по случай 100-годишнината на Огюст Роден в " Гран Пале ", на самия Шанз-Елизе, единствено на две крачки от Елисейския замък. Те несъмнено не пожелаха приватизирането на музея за визитата им, както опита америкаската Първа дама. А при нечистия въздух на провъзгласеното за ‚най-красиво авеню в света‘, Том въздъхна " Влади, толкоз ме е позор " от провъзгласеното излизане от Парижкото съглашение за климата.
Ерика пък показа, че живота им в Южна Африка несъмнено е като част от кариерата й, само че в този момент в оставането им там ще натежи и започващия 4-годишен президентски мандат. А синът й Джулиън бе още по-категоричен – " Хммм, този Тръмп съумя да ни наблюдава чак до тук, по този начин пък да не можем да се отървем от него. " и настоя за качване на Айфеловата кула и разходка с колела под нея.
" Истината е в устата на децата ", гласи една френска сентенция. Според малко по-голямия 12-годишен френски племеник Рафаел, поради позицията си по Парижкото съглашение и евентуалото нарастване в смъртността, Тръмп би следвало да бъде съден за закононарушения стрещу човечеството. Та нали планетата точно тяхното потомство ще би трябвало да я оправя.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ